Малко известният Чепински пролом
Изглед на Чепинския пролом от север
Чепинска река е с дължина 82,7 km, което я определя като среднодълга река. Тя е и със средноголям водосборен басейн – 899,6 km2. Той е част от водосборния басейн на р. Марица, а реката е един от първите нейни десни притоци. Чепинска река е с пролетен максимум на оттока (над 50 % от годишния). Извира в близост до вр. Малка Сюткя (2079 m) в Баташка планина, на около 1990 m н.в. В първите си километри е известна с името Рибна река, след което получава името Бистрица, а след навлизането си в Чепинската котловина е Чепинска река. Чрез система от подземни тунели част от водите на реката се прехвърлят в язовир Батак. Както на стотици други географски обекти в България са заменени турските им имена с български, така и името на река Ели дере е преименувано през 1942 г. на Чепинска река. Обаче с това име е известна и днес сред местното население и най-вече в село Ветрен дол, което също се казва Ели дере (от турски „ветровит дол“) до 1934 г. 1957 г. е уникална в хидроложко отношение година с големите количества валежи и причинените от тях наводнения в България. Наводнения се случват и по Чепинска река, а разрушения все още могат да бъдат видени. Щети има и при наводненията през 2005 г.
Останки от мост в близост до спирка Марко Николов, разрушен при наводнението през 1957 г.
Изглед на Чепинския пролом и рида Къркария от рида Алабак
Проломът на Чепинска река започва от северозападната част на Чепинската котловина, след село Драгиново (792 m), което до 1966 г. е Корова, а до 1971 г. е Корово, в превод от турски „сухо поле“. В първите 2-3 km проломът е най-трудно проходим, като стеснениията достигат до 20-25 m. Реката протича в северна посока, след което завива около Лакатина чука (1508 m) и продължава на изток. Тук, през 2007-2008 г., е изграден мВЕЦ „Долене 1“ с мощност 950 кW. При гара Долене (555 m) проломът се разширява до около 400 m, след което реката прави завой и протича в северна посока, а пролома се стеснява. Завършва с навлизането на Чепинска река в Горнотракийската низина при селата Варвара и Ветрен дол. Чепинският пролом отделя двата Западнородопски рида Алабак и Къркария. Цялата дължина на пролома е 24 km.
Чепинска река при излизането си от Чепинския пролом навлиза в Горнотракийската низина
Отвесните склонове на пролома, изградени от гнайс, достигат до 50-100 m височина. В пролома Чепинска река приема предимно леви притоци, спускащи се от склоновете на рида Алабак - Ситния дол, Дълбочица, Кубово дере, Циганско дере, Орленско дере, Черешово дере, Барово дере, Бесничко дере. Единственият по-значим десен приток е река Лещарица с дължина около 7 km, в миналото наричана Къркария, с името на планинския рид, по който протича. Тя започва течението си западно от връх Компанията (1429,4 m), в близост до средновековната крепост Цепина, и се влива в Чепинска река при жп спирка Цепина (380 m). По течението на река Лещарица до преди 1-2 години имаше красив малък водопад. След това, вследствие на свличане, е придобил формата на каменист поток.
Интерес представлява водопадът при гара Долене, който все още не е отбелязан на картите и се знае единствено от част от местните, но не се посещава. През 2013 г. направих измерване и установих височината на водния пад на около 6,5 m.
Водопадът при гара Долене
Във високите части на пролома са разпространени букови гори от типа Asperulo-Fagetum. Под тях, в хипсометрично отношение, са разпространени дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum. По сипеите и стръмните склонове при устието на Бесничкото дере се срещат смесени гори от съюза Tilio-Acerion. По поречието на Чепинска река в пролома често срещани са алувиалните гори с черна елша (Alnus glutinosa) и планински ясен (Fraxinus excelsior) (Alno-Pandion, планински галерии от бяла елша - Alnion incanae, крайречни върбово-тополови гори - Salicion albae). По склоновете на пролома и около устията на притоците на Чепинска река се развиват Балкано-Панонски церово-горунови гори. В района на Дълбочица, Кубово, Циганско, Барово и Бесничко дере са разпространени Мизийски букови гори. Районът на жп спирка Марко Николов, Варварски минерални бани и туристическата пътека до хижа „Равно боре" са изключително известни на местното население с големите площи заети от Мизийски гори от сребролистна липа (Tilia tomentosa), която цъфти в продължение на повече от месец – от май при Варварските минерални бани, до края на юни при хижа „Равно боре". В района при устието на р. Лещарица, в близост до жп спирка Цепина, са разпространени на места източни гори от космат дъб (Quercus pubescens). Срещат се още бряст (Ulmus glabra), върба (Salix alba), дрян (Cornus mas), леска (Corylus avellana), исоп (Hyssopus officinalis), зайча сянка (Asparagus officinalis), върбинка (Verbena officinalis), дяволска уста (Leonurus cardiaca).
По Чепинска река и голяма част от притоци й в пролома са разпространени поточен или каменен рак (Austropotamobius torrentium), речна овална (бисерна) мида (Unio crassus). Сред насекомите, в пролома се срещат бръмбър рогач (Lucanus cervus), буков сечко (Morimus asper funereus), алпийска розалия (Rosalia alpine), Миризлив отшелник (Osmoderma eremita), обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) и едно от най-едрите насекоми в България – голям сечко (Cerambix cerdo). Разпространени са пеперудите от вида Euphydryas aurinia и Euplagia quadripunctaria. Най-широкоразпространеният вид риби е маришката мряна (Barbus cyclolepis). От земноводните се срещат жълтокоремна бумка, голям гребенест тритон. От бозайниците се срещат видра, европейски вълк и 10 вида прилепи.
Чепинският пролом се намира на територията на Защитена зона „Яденица“, част от екологичната мрежа „Натура 2000“ по директивата за местообитанията.
Чепинският пролом и мВЕЦ „Долене 1“ при гара Долене
Чепинският пролом при гара Долене
Проломът на Чепинска река в с важно стопанско значение още от втората половина на XIX век, когато по реката се транспортират дървени трупи за строежа на железопътната линия Цариград-Белово от барон Мориц фон Хирш ауф Геройт. През 1896 г. е прокаран шосеен път, а след 1921 г. започва и строежа на теснопътната железопътна линия (760 mm) от Сарамбей (дн. Септември) до Чепино (дн. квартал на Велинград), която е въведена в редовна експлоатация на 1 август 1926 г. По това време водита на Чепинска река се използват, както за напояване, така и за задвижването на 40 мелници, 58 дъскорезници, електрическа юзина с мощност 96 конски сили, струг и тепавица. При Варварски минерални бани е изградена мВЕЦ „Ели дере“ с мощност 530 кW.
ВЕЦ „Ели Дере" при Варварски минерални бани
Чрез прокарването на шосе и жп линия популярност получават Варварските минерални извори. При хидрогеоложко проучване са установени 14 извора със сулфатно-хидрокарбонатно-натриево-калиеви, флуорни, метасилициеви и слабоминерализирани води с общ дебит 13,2 l/s и температура 91 оC, разположени на двата бряга на Чепинска река в протежение на 400 m. В близост до Варварските минерални бани е изградена хидрометрична станция с хидрометрично мостче, което е удобно за преминаване на пътниците от спирка Марко Николов до баните или по туристическата пътека към хижа Равно боре и връх Милеви скали (1593,5 m). Едно от удобните места за нощуване е хижа Равно боре (1050 m), масивна двуетажна сграда с около 50 легла. В близост до нея се намират чудесни места с панорамни изгледи към Чепинския пролом. От хижата има и маркирана и добре поддържана туристическа пътека към връх Милеви скали.
Хидрометрична станция 71420/249 „Спирка Марко Николов"
В Чепинския пролом е разположена и жп спирка Цепина, която е изходен пункт за средновековната крепост Цепина. През 1933 г. излиза черно-белият, без звук документален филм на режисьора Ст. Петров „Една екскурзия из Чепинското корито“. В него се представят кадри от теснопътната железопътна линия Сарамбей-Лъджене и части от Чепинския пролом.
Чепинският пролом при жп спирка Цепина
Железопътната линия Септември-Велинград-Добринище в Чепинския пролом.
Влак по теснопътната жп линия Септември-Велинград-Добринище при навлизане в тунел № 2, който се налага да бъде прокопан наново след Чирпанското земетресение от 1928 г.
Автор: Спасимир Пилев
Спасимир Пилев е завършил специалност История и география в Софийския университет. В момента учи в магистърската програма „Изменения на климата и управление на водите" в Геолого-географския факултет. От 2008 г. допринася за развитието на Уикипедия на български език. Интересува се от география, история и въобще от всичко, което ни заобикаля.
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
1 Коментара - Малко известният Чепински пролом
РП (непроверено) February 08, 2017
Отговори