Наличието на всички природни зони в Азия и огромната ѝ площ са причините за изключително голямото разнообразие на животински видове на континента. От депресията на Мъртво море до осемхилядниците на Хималаите, все още някои видове предстои да бъдат открити, други – по-добре изучени, а трети – просто да бъдат защитени, защото заболявания, липсата на местообитания, бракониерският лов и незаконната търговия на животни за храна или традиционна медицина, са причина популациите на някои от видовете силно да намалява, което е причина да бъдат застрашени от изчезване.
Представяме ви някои от най-удивителните животински видове в Азия, които не се радват на голямо медийно внимание.
Сивучът е едър бозайник от рода на ушатите тюлени, всъчщност най-едрите представители на този род. Достига тегло до над 1100 kg и дължина около 3 m. Обитават северната част на Тихия океан. В Азия е разпространен по бреговете на полуостров Корея и северната част на Японските острови. Познат е и като морски лъв на Стелер, по името на германския естественик и пътешественик Георг Вилхелм Стелер.
Мунтжакът е от семейство Еленови, но е с малки размери – достигат височина до около 60 cm. Обитава полустровите Индостан и Индокитай, остров Шри Ланка и Малайският архипелаг до островите Ява и Борнео. Има 15 подвида мунтжак.
Друг вид от семейство Еленови е замбарът. Местообитанията му включват южният склон на Хималаите (до около 3500 m н.в.), полуостровите Индостан и Индокитай и островите Шри Ланка, Суматра и Борнео. Този вид е застрашен от изчезване.
Оронго или тибетска антилопа е застрашен от изчезване вид, чието местообитание е Тибетското плато. В дивата природа са останали около 150 хил. индивида, а най-голямата заплаха за вида е бракониерството.
Сайгата обитава сухите степи и полупустините на Централна Азия. Видът е критично застрашен. Сайгата е с характерен нос, който е изграден от спираловидни кости. Това помага за филтрирането на прашния въздух в степите и полупустините, а през студената зима – за затопляне на въздуха.
Чинкарата е малка газела с височина до 65 cm и достига тегло до 25 kg. Позната е и с името индийска газела. С най-голяма численост е популацията в пустинята Тар (около 80 хил. индивида).
За разлика от видовете по-горе, гаурът е сред най-едрите диви говеда. Достига височина 220 cm и тегло до 1500 kg. Обитава фрагментирани територии на полуостровите Индостан и Индокитай. Видът е застрашен.
Гарната е вид антилопа с тегло до 40 kg и достига височина до около 80 cm. Обитава равнините на полуостров Индостан. Видът е издръжлив на засушавания. Развива скорост около 80 – 90 km/h и прави подскоци с дължина около 6 m, а на височина се издига до около 2 m. Известна е и с още няколко имена – винторога антилопа, индийска черна антилопа, син козел, черен козел и еленокоза.
Киангът е най-едрият вид диво магаре. Разпространен е на Тибетското плато, на 2700 – 5300 m н.в. За това са наричани още тибетски диви магарета.
Този вид котка е позната и като блатен рис и тръстикова котка, което подсказва, че обитава блатисти местности. Но се среща и в азиатските степи и тропичните гори на полуостров Индостан и части от Индокитай.
Уриалът обитава планинските части на Централна Азия до 6000 m н.в. Достигат височина до 80 – 90 cm. Видът е застрашен.
Незокията обитава гористи местности, пустинни области, възвишения, дюни, степи в райони с тропичен и субтропичен климат от Арабския полуостров до Индостан. Достига тегло до около 380 g.
Циветата обитава полуостров Индокитай. Видът не е застрашен, но популацията му все повече намалява, което се дължи главно на разпокъсаност на територията, където ловува, както и на незаконната търговия на месото им в Китай.
Японският серау е един от шесте вида от разред Серау. Обитава гористите местности на Японските острови. Достига тегло до около 45 kg.
Този вид е познат и с името египетска мангуста. В Азия е разпространен в югоизточната част на полуостров Мала Азия и по източното крайбрежие на Средиземно море. Устойчиви са на токсини, които засягат нервната и сърдечно-съдовата система, което им позволява да се хранят с отровни змии.
Филипинският дългопет достига дължина до едва 10 cm, а опашката на вида е гола без косми. Теглото им достига до около 134 g. Главата е голяма, закръглена, способна да се завърти почти на 360°. Очите са осочено големи и приспособени за нощен начин на живот. Обитава Филипинските острови, главно остров Минданао.
Copyright © 2022 - Geograf.bg