Тайните на Странджа планина

Тайните на Странджа планина

Странджа планина e едно от непознатите кътчета на територията на нашата Родина. Тя крие в себе си магията на древната история, обгърната в мистика. Това е преплетено с уникалната девствена природа, която носи атмосферата на нещо истински младо и жизнено, а в същото време на нещо отдавна изоставено и антично. Във въздуха на величествената планина можеш да се потопиш в химерата на дълбокото спокойствие. Тишина. Това е нещото, от което не можеш да избягаш, ако истински вникнеш в тази среда. Тя може да бъде нарушена единствено от тихия южен ветрец или леките води на някой поток. Цялата тази съвкупност те кара да се чувстваш сякаш вече си постигнал хармония с природата и за нищо на света не си готов да се разделиш с нея. Балансът между предметите и явленията дори те кара да усещаш вина, заради това, че си бил допуснат до техния свят. Тази съвършена подредба и симетрия те принуждава да подходиш с респект, сякаш пред теб стои импозантен великан. Утопия. Това представлява този непорочен свят. 

Странджа е разположена в най-югоизточните части на Балканския полуостров, като в днешни дни е поделена между териториите на Република България и Република Турция. Планината също така заема най-източните части на историко-географската област Тракия. На изток масивът ѝ се простира до крайбрежието на Черно море, а на юг и югозапад достига Източнотракийската равнина. На запад тя граничи с ниските Дервентски възвишения, а на северозапад достига веригата на Бакаджиците. Северната граница на Странджа представлява плавния преход между ниските възвишения и обширната Бургaска низина. Планината се простира от северозапад на югоизток успоредно на черноморското крайбрежие и в тези си граници тя заема площ  над 10 000 км². 

Карта на Странджа, източник: Уикипедия

Най-високият ѝ връх е Голяма Махиада, който е с височина 1031 метра над морското равнище. На българска територия най-високият връх е Голямо Градище, който е значително по-нисък – 709,6 м. Последният факт прави планинския първенец най-нисък от всичките 39 такива у нас. 

Гледка на юг от връх Голямо Градище. Вдясно се вижда и масивът на връх Голяма Махиада

Върхът е разположен в непосредствена близост до Малко Търново, а също така е на едва километър от държавната граница. На него има изградена панорамна площадка, от която се открива красива гледка  към околностите. Изключително интересно, а и непознато е, че южно от село Белеврен се намира връх Арабаджи баир, който е с абсолютно същата надморска височина - 709,6 метра. Навярно фактът, че той е разположен на държавната граница е причината той да не е толкова известен колкото намиращия се изцяло на българска територия връх  Голямо Градище. 

Панорамната площадка на върха
Връхната кота

Планината е ниска, а склоновете ѝ са дълги и полегати. На наша територия има два по-големи рида – Граничен и Босна. Първият заема териториите в близост до границата ни с Турция, а вторият е с по-северно разположение. Между тях се простира долината на главната водна артерия в Странджа – река Велека. Босна е по-ниският рид с най-висок връх Папия (502 м.). Като северни разклонения от него се явяват хълмистите ридове Каратепе, Медни рид, Росен баир и други, които оформят северната граница на планината. В източната ѝ част, където долината на река Велека се разширява, се намира и историко-географската област Хасекията. 

Изглед към рида Босна и долината на река Велека

Според повечето физикогеографски поделби Странджа се разглежда като съставна единица на Тракийско-Странджанската област, където тя представлява втората по-големина геоструктура след Горнотракийската низина. Планината заема части от известния Странджански антиклинорий, за който са характерни гранитните плутони. Дългото и сложно тектонско развитие е причината в Странджа да има наличие на природни изкопаеми, от които с най-голямо значение са находищата на медни руди и мрамор. Климатът в планината е мек и влажен, като това се дължи на средиземноморското влияние от юг, а също така и на ниската надморска височина. Той е причината в района да има подобно уникално разнообразие сред представителите на флората и фауната. Планината е сравнително богата на водни ресурси, като по-известни реки са Факийска, Велека, Ропотамо и Резовска. 

Меандрите на река Велека

През нея преминава и част от главния вододел на страната, което определя това, че не всички реки се оттичат към Черно море, а има и такива, които принадлежат към водосборния басейн на река Тунджа. В Странджа се намират и известните лагуни Алепу, Аркутино, Стамопло и Дяволското блато. Една от интересните природни забележителности в планината е водопадът Докузак, който е висок едва 5 метра, но въпреки това е най-високият в Странджа. 

Водопад Докузак

Друго природно богатство представляват и красивите плажове на Черно море, където завършват склоновете на странджанските ридове. В днешни дни те са се превърнали в удобни места за развитието на морския туризъм, като дори са се образували няколко по-големи курортни селища. 

Уникалният плаж Силистар
Черноморското крайбрежие край естуара на река Велека
Ахтополските полуострови
Известният ахтополски фар
Китен плаж край Маслен нос

В Странджа са разпространени предимно канелените горски почви в ридовете и алувиално-ливадните почви по речните долини. Интересен факт е, че единственото място у нас където се срещат жълтоземни почви е по поречието на река Велека. В планината се срещат изключително разнообразни представители на флората и фауната, което се дължи на преходното положение между средноевропейската и средиземноморската област. Тук са разпространени голям брой реликтни растения и ендемити, сред които странджанска зеленика, странджанско сапунче, лавровишня и други. Горите са широколистни и са съставени предимно от горун, източен бук и някои по-влаголюбиви растения. 

Странджанска зеленика

Планината е едно от малкото места у нас, където е запазена и естествената растителност. Голяма част от горските масиви са труднопроходими и така са запазили частично своята девственост. Горските ресурси са най-голямото природно богатство, което планината притежава. Именно горите носят духа на величественото, но и смиреното в Странджа.  Животинският свят също е изключително богат, като освен типичните горски бозайници и птици, тук се срещат известен брой влечуги. Цялото това разнообразие е причина тук да бъде създаден и най-големият природен парк в България. На негова територия попадат цели пет резервата – „Силкосия“, „Средока“, „Узунбоджак“, „Тисовица“ и „Витаново“. „Силкосия“ е известен с това, че е първият резерват у нас, създаден още през 1934 г.  Освен това има и няколко защитени местности.

Карта на ПП "Странджа", източник: Асоциация на парковете в България

Цялото това природно богатство е причина територията на планината да бъде заселена още от Древността. Доказателства за това са различните намерени артефакти от бронзовата епоха в градовете по морското крайбрежие. Безспорно най-голямото откритие в планината от това време е култовият мегалитен комплекс Бегликташ, разположен на ясно изразения Маслен нос. Обектът представлява светилище от естествено подредени скални блокове, които са служили за различни езически дейности. По-късно той е преобразуван от различни тракийски племена, които са облагородили местността. В района на Бегликташ са намерени и различни мегалитни долмени. 

Бегликташ

Доста повече обаче са историческите сведения за района от периода на Античността. За това говорят различните тракийски светилища в планината, римските вили и крепостни стени, а също така и древните елински крепости по черноморското крайбрежие. Тук се намира най-старият град по българското крайбрежие – Аполония (Созопол). Фактор за неговото развитие се оказва удобният полуостров Скамний и отличното местоположение между протоците и северното крайбрежие на Черно море. В античния град е налице сравнително добре запазена инфраструктура, а също така са намерени и едни от първите монети на Балканите. 

Крепостната стена на Созопол

На юг от Созопол се намират и други елински центрове като Василико (Царево) и Агатопол (Ахтопол). В последния се намират и запазени крепостни стени, които на места впечатляват със своята височина.

Ахтополската стена

 По същото време в района се развива и тракийската цивилизация, която е представена от няколко различни племена. Те са оставили богато културно наследство по тези земи, като до ден днешен са запазени различни светилища, оброчища, долмени и гробници. Факт е, че на тракийските племена дължим най-много за този неподправен културен облик на планината. Всички техни ритуални обекти са обгърнати в загадъчното було на историята. Това от своя страна оставя на нас единствено да гадаем за техния начин на живот и пребиваване в района. Безспорно е, че траките са живеели в пълна хармония с богатата природа в планината, което е направило така, че и до ден днешен се усеща енергията по тези места. 

Мишкова нива

Едно от уникалните места с тракийски произход в Странджа е могилният некропол в местността Мишкова нива. Той се намира в подножието на връх Голямо Градище и представлява култов комплекс, включващ в себе си светилище, две гробници, крепост и други съоръжения. За това място се носят легенди обвързани с имената на Аполон и Херкаъл, което отново придава особена атмосфера на обектите тук. 

Гробницата на Бастет

 На едва двеста метра северозападно от Голямо Градище се намира друг обект, чийто произход и до ден днешен е забулен в мистерия и загадки. Това е известната „гробница на Бастет“, която също се свързва с дейността на траките из тези земи. По неизвестни причини от край време този скален комплекс се определя като мястото, където е погребана египетската богиня Бастет, чийто корени според историците са били тракийски. На това мистично място не веднъж са се провеждали изследвания, като любопитен факт е, че едва няколко седмици преди загадъчната си смърт самата Людмила Живкова е имала особен интерес към тази местност. Знае се, че и баба Ванга се е изказвала относно тази гробница, а местните твърдят, че през 80-те години тук са идвали военни, които са изнасяли големи количества материал от гробницата. Това място наистина предава особени чувства към стоящия пред входа на малката скална кухина. 

На входа на гробницата има поставени фигури на котки, тъй като според егиептската митология такъв бил образът на богинята

Едва два километра северно се намира друг уникален по рода си тракийски некропол  в местността „Пропада“. Той представлява комплекс от цели 48 надгробни могили, в които са открити редица цистови гробове и гробници. В края на комплекса, на най-голяма височина е разположена запазената куполна гробница, която предизвиква най-голям туристически интерес. 

Една от гробниците в местността "Пропада"

Куполната гробница

В планината са открити и римски следи, като най-известен обект представлява античния град Деултум край съвременното село Дебелт. Интересно е, че това е представлявало единствената колония на свободни римски граждани у нас. Освен това има няколко открити останки от римски вили, като например тази в близост до местността Мишкова нива. 

Западната порта на Деултум

Сред местата, които определят тази наистина уникална атмосфера в Странджа безспорно са светилищата на света Марина и Индипасха. Дълго след тяхното посещение се усеща енергийното влияние на мистичните обекти. Пещерата Света Марина е в непосредствена близост до турската граница, а достъпът до нея е сравнително труден, тъй като водят единствено черни пътища. Тя се намира на около 25 километра от Малко Търново и представлява неголяма кухина в скалата, която от край време се е превърнала в култово място. На това място ежегодно се провежда местен нощен обичай свързан с житието на света Марина. Въпреки това, традициите, които се асоциират с образа ѝ носят повече духа на езичеството отколкото на християнското.

Пещерата Света Марина

Държавната граница с Република Турция

Индипасха пък е скално оброчище, което някога е представлявало тракийско светилище, но в днешни дни също се е превърнало в култово място за местните. Тук се намира известното аязмо с лечебна вода, за която се твърди, че е изключително полезна за очите. Интересна гледка са окачените в района парцали и дрехи, които биват оставяни тук, защото се счита, че така ще се излекуват раните на болните. 

Индипасха

 

Странджа е известна с това, че тук съществува странна връзка между религията, традициите, езическото и местните вярвания на хората. Суеверията се преплитат с легенди за митични създания, митологията и различни библейски моменти. Тази комбинация е  превърнала местните светилища и обичаи в нещо уникално не само за района, но и за света. Поредното доказателство за това е емблематичният ритуал нестинарство. Той е свързан с култа към св. Константин и св. Елена и е уникален с това, че участниците играят боси върху жарава. Този обичай е символ на цялата планина, а от 2009 година е включен в Списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Въпреки че се отнася до почитането на християнските светци, ритуалът също се приема за езически. 

Ритуалът нестинарство в Писменово

Малко Търново – това е сърцето на Странджа планина. Малкото градче край турската граница отдавна се е превърнал в символичен център на района. Близостта му до почти всички забележителности в планината го прави удобна изходна точка за посещението им. Градчето има едва 2000 души население за 2021 година, което го прави един от малките градове у нас, но въпреки това за района той е най-голямото населено място. В днешни дни могат да се посетят известните чешми Големия Врис и Малкия Врис, които се намират в центъра, а също така и комплексът от три музея – исторически, природонаучен и археологически.

Централният площад в Малко Търново
Големия Врис
Църковният дом на отците възкресенци
Историческия музей в Малко Търново
Типична странджанска къща

 В града има запазени няколко странджански къщи, които са уникални по своята архитектура и облик. В село Бръшлян  обаче тези къщи са в пъти повече  и предизвикват сериозен интерес сред туристите. Това населено място те потапя изцяло в атмосферата на старите странджански села и те отвежда няколко столетия назад в немирните години на турското робство. Именно в това пропито с възрожденски дух място се развива и Сърмашишката афера от 1903 година, която предшества Преображенското въстание.

Село Бръшлян

Говорейки за Илинденско-Преображенското въстание няма как да не се спомене и легендарната местност Петрова нива. Там през лятото на 1903 година се провежда съдбовният конгрес на Одринския революционен окръг и се решава организацията за провеждането му. Така сред местните това място е познато като „странджанското Оборище“, а в днешни дни има изградени паметник, музей и църква. За съжаление въстанието е жестоко потушено; стотици къщи са опожарени или ограбени, а хиляди са хората, които са принудени да бягат към свободна България. Тази история остава увековечена в известната песен „Ясен месец“, която се е превърнала в своеобразен химн на района. Историческата местност се намира непосредствено над долината на река Велека, към която се открива уникална гледка.

Местността "Петрова нива"
Църквата в района

Сред интересните населени места в планината са и селата Кости, Граматиково, Писменово, Резово, Бродилово, Стоилово, Индже войвода, Фазаново и други.

Малкото селце Кости
Порутена местна къща
Границата ни с Турция край Резово
"Югоизточното кьоше на България"

От възрожденската история други интересни обекти са селата Стефан Караджово и Голямо Буково. За разлика от гореспоменатите села, те се намират в най-западните краища на планината. Стефан Караджово или Ичме (старото му име) е родното място на известния български революционер Стефан Караджа, като в днешни дни къщата му е превърната в музей.

Къщата музей на Стефан Караджа

Над село Голямо Буково пък се намира православния манастир „Свети Животоприемний източник“, който е един от малкото манастири в района. В планината се е намирал и известният Парорийски манастир, създаден от свети Григорий Синаит, като това място е представлявало люлката на развитието на исихазма.

Голямобуковския манастир
Църквата в манастира

През втората половина на миналия век Странджа се оказва с важно геополитическо местоположение и това е причината тук да се създадени големите военни поделения от така нареченият „триъгълник на смъртта – Грудово (Средец), Елхово, Звездец“. Освен това успоредно на държавната граница с Турция е била създадена гранична зона с широчина няколко километра, като някои села остават именно в този пояс. Този период допринася към разнообразното и всестранно историческо развитие на този район. 

Култовата табела в центъра на село Звездец

Това съчетание от природно и културно богатство образува един от уникалните ландшафти не само по нашите земи, но и в Европа. Това е  тя - Странджа планина – място, на което човек се потапя в напълно различен свят. Свят на митове, легенди, история… Едно  малко и забравено парче от райската градина. Препоръчвам на всеки, който разполага с няколко свободни дни да дойде и да се докосне до магията на тази истински завладяваща планина. 

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Крепостта Щипон, разположена в прохода Траянови врата

ггф