С влак до... Португалия

Кратка разходка из сръбската столица и на обяд с нов влак се отправих към Загреб. Там имах няколко часа преди да се кача на нощния влак към Венеция. А в Загреб вече се усещаше празничното настроение навсякъде преди Коледа и Нова година, които наближаваха.

Обиколих малко центъра, после някоя и друга кръчма, където да си припомня вкуса на местната бира и се качих на нощния влак до Венеция. Неописуемо е да излезеш на другата сутрин от крайната гара на влака си и да видиш тази гледка.

Е, разбира се гледката на живо е доста по внушаваща, но след цяла вечер във влака нещо съм си бил загубил усета за снимане рано сутринта. Последваха няколко прекачвания, за да стигна до крайната точка за деня – красивия град на френската ривиера Ница. Вярно е, че почти цял ден мина в път, но това да пътуваш с влак през Северна Италия и после по Лазурния бряг си е истинско удоволствие, което не се усеща като просто едно пътуване, а като преминаване през приказка. Маршрутът с влак беше Венеция-Милано-Вентимиглия-Ница. Влаковете минаваха и през градове като Генуа и дори през една малка държава - Монако. А Вентимиглия се оказа приказно гранично градче в Италия почти до френската граница. Там декември се караше хавайски сърф:

А след дъждовния и студен Загреб предната вечер времето просто беше чудесно.

Архитектурата също се променяше.

И дойде ред на Ница. Отново коледна украса, но имах само една вечер там.

А Барселона си беше все така привлекателна, както я помнех от 2005 година. Със статуята на Колумб, която вместо да сочи към Америка, сочи към морето, разположено на юг (грешка на архитекта, явно не добър географ).

Каса Педрера и Каса Батло:

Разбира се и непостроената повече от век Саграда фамилия:

В Мадрид времето рязко стана доста студено, но се насладих на интересна разходка из центъра, където е разположен и кралският дворец.

И се отправих с нощния влак към Лисабон. Една отдавнашна мечта. В Португалия бях предвидил 4 дена за разглеждане и разходка в Лисабон, Порто, Синтра и Кабо да Рока.

Един ден посветих и на Синтра и Кабо да Рока ( Най-западната континентална точка на Европа):

На нос Кабо да Рока има един много хубав надпис, който гласи: Скалистият нос - тук, където земята завършва и започва морето. Има и много хубав фар, където се дава грамота че сте бил в най-западната континентална точка на Европа, като името ви го написва специалист ръкописно на място.

Следващият град бе Порто, селище с уникална атмосфера и архитектура, в което човек може да се разхожда по цели дни безцелно и да не му омръзва. 

После през Германия- Нюрнберг и Мюнхен.

И накрая Будапеща, където отново се върнах в снежната част на Европа:

Е след 18 дена из европейските железопътни пътища дойде време да се върна за празниците в родната България, със спомена за хубавите посетени места и изживяни мигове :)