Република Доминика - 100-ната държава, която посетих
Република Доминика сред Антилските острови в Карибско море
Националният флаг на Република Доминика
Държавният герб на Република Доминика
Пътувахме из района на Карибските острови почти две седмици. За база избрахме френската отвъдморска територия остров Мартиника. Успяхме да посетим още няколко острова от Малките Антили и накрая оставихме за „десерт” Доминика, планиран за края на пътешествието ни в този район на Централна Америка. Често бъркат тази малка държавица с Доминиканската република, но двете се различават съществено по географски характеристики.
Буйната тропическа растителност покрива по-голямата част от острова
Един ден рано сутринта отпътувахме от пристанището на Форт дьо Франс с бърз ферибот към съседния остров Доминика и този ден бе паметен за мен. Тази малка островна държава (754 кв. км) стана стотната независима страна, която посещавах. Както правя обикновено, бях чел за нея и имах някаква представа от географията й, но винаги е най-приятно да се изненадаш от преживяното и видяното на място. На латински език името на тази страна означава неделя, денят когато Христофор Колумб стъпва на острова – 3 ноември 1493 г.
Папаята е важна земеделска култура за Доминика
Макар и разположена между две френски владения - Гваделупа и Мартиника, официалният език на държавата е английският. Говорят се още и френски креолски и антилски креолски език. В няколко селища се говори диалекта коку.
Водопадът Трафалгар е сред основните забележителности на острова
При пристигането на пристанището в столицата Розо настъпи суматоха и граничните служители доста се поизпотиха, докато обслужат пристигналите пътници от съседния остров. Още неизлезли от вратата на митницата към нас се спуснаха няколко местни жители с брошури и реклами в ръце и предлагаха различни екскурзии из острова за няколко часа или ден, хотели и добри места за почивка и храна. Ориентирахме се някак и избрахме един достолепен господин да бъде наш водач този ден. Предпочетохме първо да се разходим из удивителната природа на острова, а накрая оставихме време да се запознаем със столицата Розо.
На места бамбукът образува непроходими участъци
Поствулканската дейност се усеща отдалече по мириса на сяра
Доминика се счита за един от малкото острови с добре запазена природа, в която обитават и редки растителни и животински видове. Например папагалът Сисеру, който е на знамето и герба на страната.
Продукти от природата
Островът е с вулкански произход и е най-младият от Малките Антилски острови. В момента няма действащи вулкани, но се проявява поствулканска активност в няколко района, в което се убедихме само час след като потеглихме от столицата навътре в острова. Попаднахме в район с гейзери и кипящи извори, а около тях се разнасяше силен мирис на сяра. На няколко места местните хора продаваха сяра и вулканска лечебна кал в малки торбички и кутии. Загасналият вулкан е Дяблотен – 1447 м, и се явява най-високата точка на острова. С вулкански произход е смъртоносното “Врящо езеро”, в което водата буквално кипи (температурата на водата е около 82ºС) и над нея се издигат облаци от газове и пара със сложен химичен състав, който може да задуши човек, ако ги вдишва директно.
Типични къщи в районите за отдих в планината
Изградени са туристически маршрути из целия остров
На острова преобладават влажните дъждовни гори и той се характеризира с много добри водни ресурси. В Доминика има над 300 реки и много водопади, като най-известен сред тях е водопадът Трафалгар, недалече от столицата.
В акваторията около острова са организирани два морски резервата, а националните паркове са общо четири. Особено известен е паркът Морн Троа Питон, който е в Списъка на ЮНЕСКО за световното природно наследство. Изградена е мрежа от специализирани екомаршрути, по които търсачите на приключения и чиста природа откриват красотите на острова през цялата година. Доминика е завоювала и репутация на едно от най-добрите места за гмуркане в различни категории и в това отношение е особено привлекателна за хората, обичащи подводния свят и подводната фотография. Необикновено красивата природа на острова не е останала незабелязана и от холивудските режисьори и продуценти. Тук са снимани няколко филма, най-известен от които е „Карибски пирати“.
Ботаническата градина в столицата Розо
Дървото на пътешественика се среща навсякъде из острова
Много от дърветата имат въздушни корени
Страната е на пътя на известните карибски урагани и често чувства тяхната сила. Особено големи са щетите от ураганите Дейвид (1979 г.) и Дийн (2007 г.), когато има и човешки жертви.
Преди откриването на острова от европейците той е бил заселен от местни индианци, които били жестоко избити от колонизаторите, а по-късно били заместени от роби от Африка, необходима работна ръка за развиващите се плантации. Островът е сменял няколко пъти владетелите си – англичани и французи, през периода XVII–XX в. Едва през 1978 г. извоюва независимостта си от Великобритания. Хората от страната сами избират своя държавен глава. Доминика е пълноправен член на Карибската общност и Организацията на източнокарибските държави.
Населението на острова е около 73 000 души, но се наблюдава сериозна емиграция към Великобритания и САЩ. Преобладават чернокожите и мулатите - потомци на африканските роби, броят на белите не е голям, предимно англичани. Качеството на живот постепенно се подобрява и в наши дни продължителността на живота сред жените е 79 години, а сред мъжете 73 години. Страната е известна със своите дълголетници. Над 20 души са над 100 години, като с това държи рекорд в карибските страни. Населението е предимно градско – около 75%. То е и с висока грамотност – над 95%.
На р. Розо е разположена столицата на страната
Панорамен изглед към столичния град
На около 15 км на изток от столицата има резерват за хора, считани за истинските наследници на предколумбовите индианци – тази територия (около 15 кв. км) принадлежи на племето Калинаго. Те водят доста изолиран начин на живот. Сами си избират племенен вожд, който ги представя пред властите на страната.
Из пазара на града
По градските улици
В Доминика се провеждат ежегодни фестивали, които привличат туристи, а туризмът постепенно се е превърнал във важен отрасъл на икономиката на страната. Като вулканичен остров страната няма много качествени пясъчни плажове и това е причината развитието на туризма като цяло да изостава в сравнение със съседните карибски острови. От друга страна, девствената природа с горите, многото реки, водопади, езера дава тласък на екотуризма. Подобряването на инфраструктурата на пристанището на Розо е довело до увеличаването на броя на акостиращите круизни кораби.
Сред младежите от Доминика са модерни доста интересни прически
Друг важен отрасъл е земеделието, производството на банани, папая, манго, ананаси, кафе, гуава, грейпфрут, портокали, какао, алое вера и др. Част от тях в сурово или преработено състояние се изнасят. Страната е известна и с производството и износа на качествен сапун. Сред спортовете на острова най-популярен е крикетът.
Празнуването на независимостта (3 ноември) е практически своеобразен цветен и шумен фестивал, продължаващ в седмица на креолската култура. Доминика се гордее със своята музикална групата Exile One, създадена от Гордън Хендерсън, която през 70-те години на XX век се превръща в символ на съвременната креолска музика.
Кухнята на Доминика е близка до тази на другите страни от региона, но все пак успяхме да опитаме няколко местни по-различни ястия (от ярешко и агнешко месо), приготвени със специфични подправки, придаващи им неповторим вкус и аромат. Особено екзотични са различните сосове, с които заливат някои ястия, например пиле със сос от манго, ананас и други местни плодове. От плодовете приготвят прясно изцедени сокове в комбинации от различни варианти.
След обяд се върнахме от обиколката на планината Мон Брюс в столицата. Разходката из Розо е изключително приятна на фона на палмите и шума от тълпите хора, всеки забързан за ежедневните си задължения.
Розо е красив град с население около 15 хил. жители. Разположен е в устието на р. Розо (наименованието означава тръстикова река) и подножието на гористата планина Мон Брюс. Преди него на това място е имало старо индианско селище – Саири. Основан е от французите през XVII в. Постепенно става важен колониален център на французите, а когато през 1763 г. островът става британска колония Розо не е напуснат от французите, които направили от него укрепен форт, откъдето защитавали своите плантации. Градът играе важна роля в експорта на различни продукти, като памук, тютюн, подправки и пр. През 1781 г. градът почти напълно е унищожен от пожар. През 1838 г. било отменено робството и в Розо се избирал законодателния орган на Доминика, като по този начин островът се превърнал в единствената колония, която имала на практика автономия. Едва през 1951 г. се въвежда избирателното право в резултат на разрастващото се освободително движение. След като Доминика става независима градът получава статут на столица на новата държава и се развива като неин главен административен, икономически и културен център.
В Розо има стари красиви колониални сгради, както и съвременни постройки, а в покрайнините - и бедни квартали. По време на разходката ни надникнахме в голямата катедрала от XVIII в., която отдалече привлече погледите ни. В края на града е разположена интересна ботаническа градина, която също включихме в маршрута си. По нейните алеи може да се видят стотици тропични видове не само от острова, но и пренесени от други континенти. Внимание заслужава и историческият музей на града, разположен в неголяма красива сграда на брега на морето. Приятно е да се разхождаш из уличките на града и да се чува гълчавата на стотиците търговци, предлагащи стоки, пристигнали с кораби от целия свят. На много места има малки градинки, под сенките на които предимно млади хора разпалено обсъждат на групи някакви въпроси. В заведенията е прохладно благодарение на климатици и вентилатори и се предлага местна бира, утоляваща жаждата.
Докосването до Доминика ни убеди още веднъж, че карибските острови притежават красива природа и добронамерени хора, вкусна кухня и възможности за пълноценна почивка.
Автор: проф. Румен Пенин
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
1 Коментара - Република Доминика - 100-ната държава, която посетих
Сийка Пенкова (непроверено) February 08, 2017
Отговори