Международният ден в памет на изчезналите видове

През изминалата седмица бе отчетен Международният ден в памет на изчезналите видове. Той се чества на 30 ноември всяка година. Ден, в който правим тъжна равносметка за видовете растения и животни, които са безвъзвратно изгубени в света, в Европа, в България.

По данни на ООН, около 1 милион животински и растителни видове са застрашени от изчезване. Загубата на местообитания в резултат на човешката дейност, климатичните промени и замърсяването, е сред водещите причини да губим все повече от биоразнообразието на Земята.  Тази година обаче пристигнаха и добри новини за завръщането като гнездящи в България видове на черния лешояд и сивия жерав. Всичко това е резултат от неуморна работа по възстановяване на местообитанията и защита на пуснатите на свобода индивиди.

Ето и някои от изчезналите животниски видове у нас:

Средиземноморският тюлен монах е един от най-редките бозайници в света. Смята се, че към 2015 г. съществуват едва 700 екземпляра. Приема се за изчезнал в Черно море след 1997 г. Последните наблюдения у нас са от 1995–1996 г. Преди това основни местообитания са били нос Калиакра, Маслен нос и Странджанското крайбрежие. До началото на 20 век е присъствал по Добруджанското крайбрежие и е навлизал по р. Дунав до Русенско. Отрицателно въздействие му оказват безпокойството, замърсяването, бракониерството, намаляването на рибните запаси, застрояването на крайбрежието. Реинтродукция в подходящи места е последна възможност за възобновяване на популацията, но застрояването на бреговете я прави почти безперспективна.

Птица от семейство Фазанови, близък родственик на глухара. В миналото постоянен вид, просъществувал в България до втората половина на 19 и началото на 20 век. Счита се, че все още се е срещал в изолирани и слабо посещавани горски райони на страната до средата на миналия век. Основните негативни фактори довели до изчезването му са: обезлесяването на обширни райони в равнините и предпланините и замяна на високостъблените и смесените гори с монотипни едновъзрастови гори; прекомерният лов; строителството и туризмът; климатичните несгоди – дълга хладна и влажна пролет.

Дневна пеперуда, която се е срещала от Централна и Източна Европа през Русия до Япония. Днес е изчезнала в голяма част от територията на Европа. В България видът е забелязван в началото на 20 век в с. Самуил, а по-късно и във Врачанско и Разградско. Не е намиран в България след 1906 г. Основен негативен фактор се явява загубата и деградацията на основните хабитати вследствие на инфраструктурно развитие, индустрия и други.

Единствената хищна птица, която се храни с кости и костен мозък. Това го прави и важна част от хранителната верига, като останалите видове лешояди се хранят с други части от труповете. Към края на 19 и началото на 20 век се е срещал в Стара планина и е наблюдаван в Рила, Пирин, Витоша, Родопите, Странджа. Счита се, че е изчезнал като гнездящ в България вид през 50-те години на миналия век. През май 1972 г. е намерен последният умрял екземпляр в Сините камъни край Сливен. Негативно влияние на популацията му оказват безпокойството, бракониерството, ограничената хранителна база, улавянето в капани, отравянето с примамки за хищни птици и отровени с пестициди гризачи, с които понякога се храни. През тази година започна мащабен проект по европейската LIFE Programme за завръщането на брадатия лешояд в България. "Живот за брадатия лешояд" обединява усилията на 8 партньора от 3 европейски страни.

Полуводни бозайници, обитавали дунавските острови и крайбрежието в районите на Свищов, Русе, Тутракан и Силистра. Няма достоверна информация за съществуването на вида в България след 1951–1952 г. Негативни ефекти върху популацията оказват основно разрушаването на крайбрежните местообитания, замърсяването на водите, а в миналото и добивът на ценната им кожа.

Есетрова риба, срещаща се в Черно, Каспийско и Аралско море, откъдето възрастните навлизат в реките за размножаване. Обитавала е и река Дунав. В миналото шипът се е срещал в българския участък на Дунав, където са улавяни единични индивиди. Съобщава се и за индивиди в Черно море при Варна. През последните години не е регистриран в страната. Сред основните фактори за намаляване на популацията са загубата на местообитанията вследствие на хидротехнически дейности, замърсяването на водите, бракониерството, както и свръхуловът в миналото. Уловът на есетрови риби е забранен в България.

В миналото съобщаван като гнездещ вид за Черноморското крайбрежие. Срещал се е в ниска численост и във влажни зони по р. Дунав – Белене, Сребърна. Днес се счита за преминаващ и зимуващ вид. От началото и средата на 90-те години няма данни за намерени гнезда или малки в страната.

Хищник, който се храни с водни насекоми, попови лъжички и малки рибки. Заема ловна поза върху лист на растение, като предните крака са върху водната повърхност. Ловните му умения не изключват и преследване на жертвата по повърхността на водата. Видът е установен единствено във водоеми в района на Белово и квартал "Лагера", София. Водоемите са унищожени поради урбанизация на районите.

Най-голямата еднодневка в Европа, дълга е 12 сантиметра. Видът е установяван в България масово в река Дунав. Известен е в 25 находища в българския участък от Ново село до Силистра. Срещал се е в многочислени субпопулации до 1968 г., след което повече не е намиран. Основни негативни фактори за живота на организма са замърсяването на българските дунавски притоци и на река Дунав с индустриални отпадъчни води, добивът на инертни материали, разрушаването и андигирането на дунавските брегове, хидротехническото строителство.

Източник: Европейската комисия в България