Мариан Върбанов: Водата е феномен, загадка и съвършенство

Мариан Върбанов
Geograf.bg: Как географията стана Ваша професия?
 
Мариан Върбанов: В началото беше любопитството. Книгите и филмите за пътешествия в детството бяха искрата, която разпали огъня на мечтите и желанията. В тези години имаше две предавания по телевизията, които изиграха силна роля при определяне на моето географско бъдеще – „Атлас“ с водещ покойния вече проф. Тянко Йорданов (невероятен разказвач) и появилите се през 1968 г. първи прогнози за времето над страната. За всяко едно предаване или при четенето на книга до мен имаше карта или атлас. Оттогава и остана увлечението да събирам такива материали. Когато дойде времето за кандидатстване, подадох документите си единствено за специалност География в Софийския университет и не съжалявам за това решение (макар да предизвика доста тревога в родителите ми).
 
Професията дойде доста по-късно. След дипломирането ми в ГГФ на СУ, където и работих за кратко, спечелих аспирантура (докторантура) в катедрата по хидрология на сушата на Московския държавен университет. После в България работих доста години като учител в едно от най-елитните български училища – Националната природо-математическа гимназия. Тогава окончателно географията от мечта и желание се превърна в професия. Тези години бяха за мен изключителна школа в професионален и в морален, личностен аспект. През 2001 г. се появи възможност да се върна в науката и започнах работа в Географския институт при БАН (след последните реформи в Академията от 2010 г. е департамент в Националния институт по геофизика, геодезия и география). И така вече 14 години сред колеги и приятели, които също са се врекли на географската наука. От около година и половина имам честта да ръководя департамента.
 
Разговор с колеги от катедрата по хидрология на сушата на Географския факултет на МДУ (2010 г.)
 

Завършвайки тази ретроспекция, не мога да не отбележа огромното значение на моите преподаватели във всеки етап от обучението ми. Ерудицията, професионализмът и личното обаяние на много от тях в Софийския университет, и особено, в Московския университет, ме карат и днес образно казано „да стоя със свалена шапка пред тях“.

 
Geograf.bg: С какво точно се занимава департаментът по География в НИГГГ?
 
Мариан Върбанов: Понастоящем департаментът по география провежда научни и научно-приложни изследвания в различни области на физическата и социално-икономическата география, в прилагането на ГИС-технологиите в изследователската дейност.
 

Основната ни дейност са десетките, спечелени и реализирани научни проекти по различни национални, европейски и международни програми, публикуваните стотици научни публикации в наши и чуждестранни реферирани списания. Богата е витрината с монографии - самостоятелни и колективни. Само откакто аз работя в департамента, той е организатор или съорганизатор на повече от 10 големи научни конференции. Нито времето, нито мястото, отделено на това интервю ще стигне да бъдат изброени по-важните постижения на нашия колектив (преди като институт, сега и като департамент). В синтезиран вид всичко това може да се види на страницата на НИГГГ в интернет. Департаментът с помощта на института успява да поддържа издаването и на единственото периодично научно географско списание у нас – „Проблеми на географията“. Нашият институт има подписани споразумения за сътрудничество и съвместна работа с всички университети у нас, които подготвят кадри по география.

Особено място заема подготовката на докторанти в основните географски научни направления. Департаментът е акредитиран по седем специалности: „Физическа география и ландшафтознание”, „Геоморфология и палеогеография”, „Климатология”, „Хидрология на сушата и водни ресурси”, „Икономическа и социална география”, „География на населението и селищата” и „Картография и ГИС”. Докторантите са повече от 15, миналата година за пръв път се проведе и студентски стаж по линия на оперативните програми, по който преминаха обучение и практически работа над 20 души.

 
Geograf.bg: Има ли работа за хората, решили да се занимават с науката география?
 
Мариан Върбанов: Този въпрос има различни отговори, но като цяло той е „не особено“. Причините са много – потребностите на пазара на труда от такива кадри; програмите, по които се обучават студентите в университетите; желанието на самите млади специалисти да се занимават с наука, която в България няма особено висок статус и привлекателност; държавата, която по мое мнение, с политиката си, с отношението си, не поставя науката като национален приоритет и накрая, ограниченият бюджет за наука и развойна дейност не предполага много възможности за разкриване на нови работни места.
 

Огромната част от студентите по география на практика се подготвят за учители. Такива са бакалавърските програми, а и търсенето на пазара е предимно за такива позиции. Основата на сериозната наука се поставя в магистърската степен, а там за жалост, преобладава теоретичната подготовка. Излизайки от университета, доминиращата част от младите специалисти нямат почти никакви практически умения, а в последното десетилетие и знанията им „куцат“. Някои от тях така и не разбират, че научното мислене е не само дарба и привилегия, но и непрекъснат къртовски труд, четене, практика, формиране на широка обща култура, доказване, че знаеш и можеш. Пък и нека да си признаем, доста са тези, които следват география само за едната диплома. Единици имат заложби, но трябва много работа и е цяло щастие, когато привлечеш за науката такива хора.

А, иначе, има маса научни проблеми и научно-приложни въпроси, които чакат своето решение, но географската научна гилдия оредява, а и не е достатъчно консолидирана. Професионално с научни изследвания се занимавам от края на 80-те години, но не си спомням до днес да е проведен поне един целенасочен, сериозен, национален географски форум, на който да се обсъдят проблемите и перспективите в развитието на географията у нас, на училищното и университетско географско образование и т.н. Не става въпрос да се хвалим, кой е направил повече за географията, а накъде вървим, коя е парадигмата на съвременната география, какво ще правим в някакво обозримо бъдеще. Ще се радвам, ако възроденото Българско географско дружество стане инициатор на провеждането на такъв форум. Но пък ако колегите сметнат такава идея за ненужна, помпозна или наивна, нека го заявят. В някои научни направления (това е моя лична оценка), действащите (в извън пенсионна възраст) хабилитирани учени географи в страната могат да се преброят на пръстите на едната ръка.

 
Geograf.bg: Как учениците и студентите по География могат да се запознаят непосредствено с дейността на департамента?
 
Мариан Върбанов: Възможностите са няколко. Първо, ежегодно се провеждат „дни на отворените врати“ в институтите на БАН, но всеки е добре дошъл и в работен ден, разбира се, след предварително съгласуване. Второ, изключително полезни и ползотворни са участията на студенти и на ученици в мероприятия, организирани от департамента или института. Пример за това е наскоро проведената национална научна конференция „География и регионалистика“ в чест на проф. д-р Иван Батаклиев в Пазарджик, където имаше много активно участие на студенти и ученици, бяха отделени две специални сесии, за да поемат многото заявени доклади на младите изследователи. На трето място, една удачна форма е провеждането на студентски стажове в нашия институт, които според мен имат голямо бъдеще. Така студентите не само ще се запознаят с тънкостите на занаята, но и реално могат да се включат със своя труд в изпълнението на определени задачи. През последните години се наблюдава активност в провеждане на целенасочена политика на Българска академия на науките към популяризиране на научната дейност сред широката общественост и съм уверен, че този процес ще се задълбочи и развива. Друга форма е повишаването на ролята и значението на научните семинари на департамента и поканването на студенти и колеги от гилдията в тяхната работа.
 

Заповядайте, телефоните и имейлите ни са на Ваше разположение на сайта на института, обадете се, ако желаете да ни посетите, ако имате нужда от консултация, съвет или помощ. Имаме вече няколко случая, когато студенти се обаждат и се интересуват от възможностите за ангажирането им в определени дейности по изпълнението на проекти на департамента. Често пъти от различни ведомства, отделни граждани, дори от национални телевизионни игри ни се обаждат за консултации, разрешаване на спорни моменти и т.н.

 
Geograf.bg: Да очакваме ли ново издание на География на България?
 
Мариан Върбанов: Моето лично мнение е, че ново издание на „География на България“ във формат, структура и изпълнение като предишните монографии едва ли ще е най-подходящият проект. Мисля, че има редица въпроси и проблеми в България, които могат да бъдат обект и предмет на изследване от колектива на департамента в сътрудничество с другите членове на географската научна общност. В скоро време имаме намерение в департамента да проведем една задълбочена дискусия и да набележим основните насоки на нашето развитие в близко бъдеще. Там сигурно ще се поставят основите на проект на нов колективен монографичен труд.
 
 
Geograf.bg: Кой е любимият Ви хидроложки феномен в България? А в света?
 
Мариан Върбанов: Колкото и странно да звучи като хидролог, аз нямам любим конкретен хидроложки феномен. За мен самата вода е феномен, загадка и съвършенство. Това усещане, възприятие и отношение към нея е причина да се посветя на хидрологията. Достатъчно ми е да бъда на брега на реката или до някое езеро, за да се чувствам уютно, спокойно и в хармония с природата. Идва ми на ум една любима мисъл (не претендирам за авторство): „Мога безкрайно да наблюдавам три неща – как гори огънят, как тече водата, и как работят другите“.
 
Хидроложки измервания в р. Огоста
 
Geograf.bg: Разкажете ни повече за Мариан Върбанов извън работата - какво обича да прави в свободното време? Има ли хобита?
 
Мариан Върбанов: От малък пътешествам. Родителите ни всяко лято товареха колата с продукти и по двайсетина дни обикаляхме България. Видял съм много и невероятни кътчета от страната, които днес вече дори и не съществуват. В свободното си време обичам да чета книги, да гледам с дъщерите си анимационни филми, да пътешествам мислено по около 200 карти и атласи, които съм събрал през годините. От всяка страна или район, където съм бил, винаги си нося някакъв сувенир, малка вещ, която е характерна, емблематична за това място. Но да си призная, в последните години нямам достатъчно свободно време за мързелуване и пътуване. През лятото бягаме от града в една наша къща в провинцията и се наслаждаваме на тишината, комат хляб, откъснат от градината домат и сирене.
 
Geograf.bg: Какво е Вашето мнение по темата с тазгодишните наводнения - обилното количество валежи ли е основната причина за големите щети и жертви или и човешкият фактор има значение според вас?
 
Мариан Върбанов: Аномални рискови метеорологични явления като обилни валежи, градушки, вихрушки и т.н. е имало, има, и ще има и в бъдеще. Аз самият съм непосредствен свидетел в началото на 80-те години на наводнения и в Плевен в резултат на един безумен порой, и в София, когато се наводни НДК. Факт е, че през последните петнайсетина години зачестиха резките и несвойствени за отделни сезони аномалии – поройни извалявания през август и септември, силни засушавания, високи температури за продължителен период през зимата и т.н. Изглежда климатът преминава от едно състояние в друго, а дали това е трайно „глобално затопляне”, или нещо различно, не се наемам да твърдя с увереност. Що се отнася до наводненията през 2014 г., за мен в много голяма степен е виновен човешкият фактор – незаконни застроявания в заливната тераса на реките, изсичане на горите във водосборите, което предизвиква засилване на поройността на повърхностния отток, запуснати и непочистени речни корита и какво ли още не, са предпоставки за тези природни бедствия. Тук бих искал и да отговоря на въпроса дали климатът на страната се променя с въпрос: А кой е казал, че климатът е константна величина? По-скоро трябва да си отговорим дали има някаква трайна и еднопосочна промяна, тенденция в състоянието на климатичната система за нашия регион.
 
 
Geograf.bg: Какво бихте посъветвали хората и управляващите, за да се избегнат в бъдеще подобни трагични случаи, каквито се случиха във Варна, Мизия, Добрич? Какво трябва да се промени в управлението на водите в страната, за да не се допускат повече такива трагични случаи като тазгодишните наводнения? Възможно ли е според вас те да бъдат предвидени и предотвратени?
 

Мариан Върбанов: След като се обърне колата, съвети много. Убеден съм, че трябва в пълна сила да започне изпълнението на изготвените планове за управление на риска от наводнения в речните басейни. Те определят всички рискови зони около речните корита, които са заплашени от наводнения и в тях е необходимо, да се въведе специален режим на строеж, корекции на речното корито, залесяване, наличие на хора и т.н. На следващо място е необходимо да се извършат всички възможни действия на управленско и изпълнително ниво по прочистване на речните корита за освобождаване на водния поток, да се осъществява непрекъснато информиране на местното население за потенциалните рискове и то да се обучи за действия при настъпване на такава опасност и много други конкретни и възможни за реализация мероприятия. Отговорността е преди всичко на органите за управление на национално и местно ниво, на контролните органи, особено в регионалното министерство, МОСВ, басейновите дирекции, горските стопанства и др.

Управлението на водите в България има близо стогодишна история със създаването на първите водни синдикати през 20-те години на миналия век. Приемани са много закони, стратегии, генерални схеми, планове за управление и различни нормативни документи. Един от основните проблеми според мен е наличието на много органи за управление на водите, между които явно липсва съгласуваност. Управлението и контролът върху малките водоеми (микроязовирите) е размит и неясен. Има ли единен орган в страната, който да обединява, координира и в крайна сметка да управлява водните ресурси на страната. Крайно време е да се разбере, че верните решения могат да се вземат само тогава, когато има задълбочени научнообосновани изследвания, използващи унифицирана, достатъчно подробна, широко достъпна, проверена и представителна информация за всички природни и антропогенни фактори имащи отношение към формирането, изменението и пространствено-времевото разпределение на водните ресурси в нашата страна. Това е по силите единствено на държавата, която може да организира съответния финансов, човешки и материален ресурс, както за управление и координация на национална политика за водите, така и по отношение на осъществяването на ефективен контрол върху нейното изпълнение. Но и хората трябва винаги да имат „едно на ум”, че както водата е жизнена необходимост, източник на храна, експлоатационен ресурс и т.н, така тя е и изключително опасна, неконтролируема природна стихия. Доста е трудно да се предвиди, още по-малко да се предотврати, но може да се ограничи нейното вредно въздействие върху хората. Мисля, че ролята на науката е не да даде реши проблема, а да изработи и предложи подробен, верен и стойностен анализ, на основата, на който да се предприемат правилните и необходими управленски действия.

И в края, искам да пожелая на членовете на географската колегия в България, на техните близки и познати здрава и спорна, ползотворна и одухотворена Нова 2015 година! На добър час!

Публикувано от dimitar.zhelev

3 Коментара - Мариан Върбанов: Водата е феномен, загадка и съвършенство

анонимен (за се... (непроверено) February 08, 2017

Отговори
невероятен мозък! един от малкото останали, които се опитват да вкарат географията в някакви точни, математически, чисто научни и доказуеми граници...така да се каже - пък нека да се занимават някои географи с геополитика и прочее "науки"...

Румен Пенин (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Мариян е отговорен и сериозен човек, доказал се като географ - преподавател и учен. Винаги готов да помогне. Желая му да е здрав и все така да е усмихнат и с открито сърце към колегите си!

Елеонора Николова (непроверено) February 08, 2017

Отговори
С Мариян Върбанов сме състуденти и за мен е истинско удоволствие да наблюдавам развитието му през годините. Желая му от сърце много здраве, да е все така положително настроен към живота, посветен на географията и отворен за нови географски инициативи!

Сподели

Снимка на деня

В Порт Луи - столицата на островната държава Мавриций

ггф