Мариан Върбанов: Водата е феномен, загадка и съвършенство

Завършвайки тази ретроспекция, не мога да не отбележа огромното значение на моите преподаватели във всеки етап от обучението ми. Ерудицията, професионализмът и личното обаяние на много от тях в Софийския университет, и особено, в Московския университет, ме карат и днес образно казано „да стоя със свалена шапка пред тях“.

Основната ни дейност са десетките, спечелени и реализирани научни проекти по различни национални, европейски и международни програми, публикуваните стотици научни публикации в наши и чуждестранни реферирани списания. Богата е витрината с монографии - самостоятелни и колективни. Само откакто аз работя в департамента, той е организатор или съорганизатор на повече от 10 големи научни конференции. Нито времето, нито мястото, отделено на това интервю ще стигне да бъдат изброени по-важните постижения на нашия колектив (преди като институт, сега и като департамент). В синтезиран вид всичко това може да се види на страницата на НИГГГ в интернет. Департаментът с помощта на института успява да поддържа издаването и на единственото периодично научно географско списание у нас – „Проблеми на географията“. Нашият институт има подписани споразумения за сътрудничество и съвместна работа с всички университети у нас, които подготвят кадри по география.

Особено място заема подготовката на докторанти в основните географски научни направления. Департаментът е акредитиран по седем специалности: „Физическа география и ландшафтознание”, „Геоморфология и палеогеография”, „Климатология”, „Хидрология на сушата и водни ресурси”, „Икономическа и социална география”, „География на населението и селищата” и „Картография и ГИС”. Докторантите са повече от 15, миналата година за пръв път се проведе и студентски стаж по линия на оперативните програми, по който преминаха обучение и практически работа над 20 души.

Огромната част от студентите по география на практика се подготвят за учители. Такива са бакалавърските програми, а и търсенето на пазара е предимно за такива позиции. Основата на сериозната наука се поставя в магистърската степен, а там за жалост, преобладава теоретичната подготовка. Излизайки от университета, доминиращата част от младите специалисти нямат почти никакви практически умения, а в последното десетилетие и знанията им „куцат“. Някои от тях така и не разбират, че научното мислене е не само дарба и привилегия, но и непрекъснат къртовски труд, четене, практика, формиране на широка обща култура, доказване, че знаеш и можеш. Пък и нека да си признаем, доста са тези, които следват география само за едната диплома. Единици имат заложби, но трябва много работа и е цяло щастие, когато привлечеш за науката такива хора.

А, иначе, има маса научни проблеми и научно-приложни въпроси, които чакат своето решение, но географската научна гилдия оредява, а и не е достатъчно консолидирана. Професионално с научни изследвания се занимавам от края на 80-те години, но не си спомням до днес да е проведен поне един целенасочен, сериозен, национален географски форум, на който да се обсъдят проблемите и перспективите в развитието на географията у нас, на училищното и университетско географско образование и т.н. Не става въпрос да се хвалим, кой е направил повече за географията, а накъде вървим, коя е парадигмата на съвременната география, какво ще правим в някакво обозримо бъдеще. Ще се радвам, ако възроденото Българско географско дружество стане инициатор на провеждането на такъв форум. Но пък ако колегите сметнат такава идея за ненужна, помпозна или наивна, нека го заявят. В някои научни направления (това е моя лична оценка), действащите (в извън пенсионна възраст) хабилитирани учени географи в страната могат да се преброят на пръстите на едната ръка.

Заповядайте, телефоните и имейлите ни са на Ваше разположение на сайта на института, обадете се, ако желаете да ни посетите, ако имате нужда от консултация, съвет или помощ. Имаме вече няколко случая, когато студенти се обаждат и се интересуват от възможностите за ангажирането им в определени дейности по изпълнението на проекти на департамента. Често пъти от различни ведомства, отделни граждани, дори от национални телевизионни игри ни се обаждат за консултации, разрешаване на спорни моменти и т.н.

Мариан Върбанов: След като се обърне колата, съвети много. Убеден съм, че трябва в пълна сила да започне изпълнението на изготвените планове за управление на риска от наводнения в речните басейни. Те определят всички рискови зони около речните корита, които са заплашени от наводнения и в тях е необходимо, да се въведе специален режим на строеж, корекции на речното корито, залесяване, наличие на хора и т.н. На следващо място е необходимо да се извършат всички възможни действия на управленско и изпълнително ниво по прочистване на речните корита за освобождаване на водния поток, да се осъществява непрекъснато информиране на местното население за потенциалните рискове и то да се обучи за действия при настъпване на такава опасност и много други конкретни и възможни за реализация мероприятия. Отговорността е преди всичко на органите за управление на национално и местно ниво, на контролните органи, особено в регионалното министерство, МОСВ, басейновите дирекции, горските стопанства и др.

Управлението на водите в България има близо стогодишна история със създаването на първите водни синдикати през 20-те години на миналия век. Приемани са много закони, стратегии, генерални схеми, планове за управление и различни нормативни документи. Един от основните проблеми според мен е наличието на много органи за управление на водите, между които явно липсва съгласуваност. Управлението и контролът върху малките водоеми (микроязовирите) е размит и неясен. Има ли единен орган в страната, който да обединява, координира и в крайна сметка да управлява водните ресурси на страната. Крайно време е да се разбере, че верните решения могат да се вземат само тогава, когато има задълбочени научнообосновани изследвания, използващи унифицирана, достатъчно подробна, широко достъпна, проверена и представителна информация за всички природни и антропогенни фактори имащи отношение към формирането, изменението и пространствено-времевото разпределение на водните ресурси в нашата страна. Това е по силите единствено на държавата, която може да организира съответния финансов, човешки и материален ресурс, както за управление и координация на национална политика за водите, така и по отношение на осъществяването на ефективен контрол върху нейното изпълнение. Но и хората трябва винаги да имат „едно на ум”, че както водата е жизнена необходимост, източник на храна, експлоатационен ресурс и т.н, така тя е и изключително опасна, неконтролируема природна стихия. Доста е трудно да се предвиди, още по-малко да се предотврати, но може да се ограничи нейното вредно въздействие върху хората. Мисля, че ролята на науката е не да даде реши проблема, а да изработи и предложи подробен, верен и стойностен анализ, на основата, на който да се предприемат правилните и необходими управленски действия.

И в края, искам да пожелая на членовете на географската колегия в България, на техните близки и познати здрава и спорна, ползотворна и одухотворена Нова 2015 година! На добър час!