Комарово – мястото, където тайгата среща Балтийско море

На брега при Комарово
Излетната ни група бе от 10 души – групата от Софийския университет заедно с нашия ръководител проф. Румен Пенин, както и любезния ни домакин доц. Григорий Анатолиевич Исаченко от Санктпетербургския държавен университет. Доцент Исаченко е физикогеограф и ландшафтовед, чиито научни интереси са свързани с динамиката на ландшафтите в европейската тайга. От години той се занимава със систематични ландшафтни изследвания в района на Ладожкото езеро. Син е на известния руски физикогеограф Анатолий Григориевич Исаченко.
 
 
 
Комарово е курортно селище на север от Санкт Петербург на брега на Финския залив на Балтийско море. Селището се оформя в началото на ХХ в. като част от така нарачения „бум на дачите” – период на масово застрояване на вилни селища край новопостроената железница по балтийския бряг на Карелския провлак. Финското име на селището е било Келломяки, а името Комарово получава през 1945 г. след като съветските власти взимат решение да развиват селището като вилна зона за служителите на Академията на науките на СССР. Селището е кръстено на Владимир Леонтевич Комаров (1869—1945), съветски ботаник и географ. В наши дни селището има около 1400 души постоянно население. Селището придобива особена популярност с песента на Игор Скляр „Комарово”, станала хит през 80-те години на ХХ в.
 
 
 
 
 
 
През 2007 г., участвайки в географска експедиция, за пръв път имах възможността да попадна в руската тайга – в района на Ладожкото езеро. Сега отново успях да се докосна до най-голямата природна зона на Земята. Преживяването бе изключително приятно, а беседата на доц. Исаченко за ландшафтните и палеогеографските особености на тайгата направиха посещението незабравим ден.  
 
 
При Комарово тайгата достига северния бряг на Финския залив от Балтийско море. Тънка пясъчна коса отделя морето от иглолистния лес. Самото море при брега бе все още частично замръзнало – доста зрелищна гледка за хора от по-южните географски ширини! Силният студен вятър на морския бряг е едно от нещата, които със сигурност ще запомня от това пътуване. Интересното е, че само на няколко метра навътре в гората, той почти не се усеща – толкова е плътна горската преграда, че няма как въздушните струи да я преминат.
 
 
 
 
 
Разходката ни в тайгата премина по „Екологична пътека Комарово” – единствената на територията на федералния субект Санкт Петербург (административна единица в Руската федерация, включваща не само едноименния град, но и околните селища в района на Финския залив и Карелския провлак). 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Нашият гид доц. Исаченко е един от учените, участвали в проекта, който обосновава необходимостта от устройването на такава екопътека в крайградската територия. Практически бяхме с точния човек на точното място, защото успяхме да научим много интересни неща за района и за тайгата като цяло. 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Разходката ни завърши по доста класически за тази част от Европа начин – разпалване на огън в гората и устройването на приятна беседа, включваща достиженията на руската и българската хранителна промишленост. Пътуването ни бе два дни преди да участваме в състезание за географска презентация на географския фестивал и затова решихме да потренираме малко, като по този начин руската тайга усети и стъпките на българско хоро. 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Автор: Димитър Желев
 

Публикувано от dimitar.zhelev

1 Коментара - Комарово – мястото, където тайгата среща Балтийско море

Ралица (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Това ми звучи, като място с много комари, но ми изглежда много интересно, никога не съм била толкова на север.

Сподели

Снимка на деня

Църквата "Успение Богородично" в Констанца, Румъния

ггф