Едно зимно изкачване на Кървав камък и вр. Било

Стремежът към опознаването на Родината ни отведе с моя другар в странстванията Ивайло в една от малко познатите планини в България – Кървав камък. И така на 3 февруари в ранното и студено софийско утро потеглихме към Кървав камък. Вечерта беше преваляло съвсем слабо сняг, но прогнозите бяха за слънчев ден. 
 
 
Ето и малко информация за планината Кървав камък:
От планините разположени в Краището заема най-северозападната част. Билото на планината е разположено в посока север – юг и по него минава държавната граница между България и Р Сърбия. На изток е Еловишка планина, на юг Милевска планина, а на север достига Знеполе. Първенецът й връх Било (1737 m) е най-висок в българската част на Краището.
 
 
Произход и значение на името: Планината носи името на голяма скала в източното подножие на най-високия връх. Според легендите там са избити хора по време на Османското владичество и от кръвта по скалата е дошло името. Друго предположение е, че планинските склонове са били по-оголени и първите слънчеви лъчи огрявали скалата в червеникав оттенък. На местен диалект е Крвави камък. 
 
 
 
 
 
 
 
Село Долна Мелна
 
 
Пътят от с. Долна Мелна за с. Шипковица
 
 
Добър изходен пункт за изкачване на вр. Било е с. Шипковица. За да се стигне до селото се хваща пътя от гр. Трън за с. Трекляно и при с. Долна Мелна първо се завива в дясно край селския магазин и после веднага в ляво през моста. По табела от с. Долна Мелна до с. Шипковица разстоянието е 7 km. Поради разбития асфалт и заледени участъци до Шипковица стигнахме пеш за малко повече от час, като от Долна Мелна тръгнахме в 09:00 ч. В началото на селото случайно видяхме местен жител, който ни обясни в каква посока се намира върхът и как да излезем на билото. Остана много учуден от нашата поява и замисъл да стигнем върха посред зима и снежна покривка около метър. От селото след нас тръгнаха и две котки, едната от тях дори стигна върха. Но на връщане нещо ги изгубихме от полезрението си и останахме с надеждата, че са се прибрали живи и здрави.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
В с. Шипковица
 
 
 
След около час-два ходене от село Шипковица съвсем случайно се натъкнахме на една малка табелка указваща посоката за върха. Почти беше станало обедно време, а ние още не бяхме излезли на билото, а и снега ставаше по-дълбок и труден за ходене. Редувахме се в биенето на пъртина и с голям зор успяхме да излезем на билото, където пък се появи и силен насрещен вятър. Качихме първо вр. Кале, откъдето има видимост към вр. Било. Добър ориентир за първенеца на Кървав камък е една вишка останала от сръбските граничари. От Кале до Било със сетни сили успяхме да изгазим снега и около 14:30 ч. бяхме на върха. Направихме набързо фотосесия с трибагреника и поехме обратно към Долна Мелна като се надявахме на слизане да сме бързи с цел по-малко време да ходим по заледения път на челно осветление. И така около 18:30 ч. слязохме живи и здрави при колата в Долна Мелна.
 
 
 
 
 
 
Нашите спътници
 
Българо-сръбската граница
 
 
 
Сръбската гранична вишка
 
Връх Било (1737 m)
 
На вр. Било
 
Село Долна Мелна разположено в склоновете на планината Кървав камък на около 1000 m н.в. Според данните на ГРАО (към средата на декември 2014 г.) населението е 24 души. За сравнение при преброяването през 1946 г. селото са населявали 1073 души, като е било най-голямото селище в тогавашната Трънска община, с изключение на гр. Трън.
 
 
 
 
Село Шипковица разположено на около 1200 m н.в. Според данните на ГРАО (към средата на декември 2014 г.) е с население от 2 души. Човекът, който видяхме в селото каза, че са 4-5 жители.
 
 
Тези две села не правят изключение от неблагоприятната тенденция на обезлюдяване на този регион. Изключително тъжна картина са опразнените планински села и рушащите се къщи. Пътища, макар и коларски използвани преди години сега са обрасли с дървета и храсти и трудно се преминава през тях. 
 
 
 
 
 
Текст и снимки: Нягул Вълканов
 

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Ючхисар, скална крепост и град в Кападокия, Турция. Най-голямо скално образование и най-висока точка (над 1300 м) в област Кападокия