Българският рай - Полска Скакавица
Всеки човек си мечтае за определени места, които да посети – градове, острови, дворци, курорти... Според мен истинският екстаз за пътешественика е тогава, когато попадне на удивително място, за чието съществуване не е знаел преди. Това се случи с мен – любов от пръв поглед с неизвестно място, което ме срази с феeрията от водни пръски, слънчеви лъчи и зеленина.
С влак през Земенския пролом на р. Струма
Попаднах за пръв път при водопада Полска Скакавица през 2007 г., когато бях студент II курс по География в СУ „Св. Климент Охридски”. През средата на юни месец заедно с моите колеги и приятели от курса трябваше да участваме в едноседмична теренна практика по ландшафтна екология в района на Земенския пролом на р. Струма. Изхождайки от позицията на горделивата младост, смятах, че едва ли има нещо кой знае колко впечатляващо в тази част на историко-географската област Краище. Та всички планински красоти са в Рила, Пирин, Стара планина, Родопите, Витоша... Е, сгреших! Оказа се, че най-любимото ми място в България ще бъде в Земенска планина (вр. Тичак, 1295m) – на мястото, където тя се отделя от Конявска планина (вр. Виден, 1478 m) чрез един от многото проломи на Струма. Винаги ще съм благодарен на ръководителя на практиката ни Биляна Борисова, че не само ни показа водопада, за който никой от групата ни не бе чувал дотогава, но че ни показа най-интересния и вълнуващ начин да опознаем водопадната каскада – като го изкатерим през самите водни падове, ставайки част от природната магия.
На жп спирка "Полска Скакавица"
Самият водопад е каскада от един голям и няколко по-малки водни пада с обща височина ок. 50 m. Той е образуван от бигорови тераси. Бигорът е варовита шуплеста скала, образувана от калцирането на растения и животни в резултат на високото съдържание на калциев карбонат CaCOH3 в речните води. Самата форма на водопада се изменя сравнително бързо – натрупват се нови варовити слоеве, а понякога под действието на гравитацията и ерозията се разрушават части от съществуващите микроформи на повърхността. Любопитно е, че именно бигорът като строителен материал е бил изключително ценен в миналото, тъй като е изпълнен с въздушни кухини и е представлявал добра изолация – древният еквивалент на тухличките итонг. На неговите структурни физико-химични свойства се дължи съхраняването на културно-исторически паметници като Боянската църква в София и черквата на Земенския манастир в Конявска планина, тъй като те са изградени от такъв камък и са имали естествена добра изолация през вековете.
Водопадът Полска Скакавица и махала от едноименното село
За да се достигне до Полска Скакавица има няколко начина. Пеша или с високопроходима кола от близките села Раждавица и Полска Скакавица е една от опциите. Другият вариант, който аз препоръчвам като по-романтичен и живописен, е с пътнически влак, който спира на самата жп спирка „Скакавица”. Пътуването с влак осигурява и докосване с въздействащата скална панорама на Земенските скали в пролома на р. Струма.
През пещерата с бързата вода нагоре!
Повечето туристи достигат до водопада и му се любуват, гледайки го отдолу. Някои дори лагеруват на палатки на речната тераса на Струма в подножието на водопада. В близкото селце има кръчма и къща за гости. Привържениците на приключенията с добра физическа подготовка и осъзнато чувство за екстремни преживявания се отправят през самата водна стихия на водната каскада. Те преминават през пещера, няколко водни пердета и ниши, и достигат мокри до подножието на най-големия воден пад. Там има няколко пътеки, чрез които може да се достигне до различни места, откъдето се открива божествената красота с пълния размах на Създателя. Снимките разказват повече за визуалното възприятие. За съжаление звуковият грохот на водата остава спомен само за измокрилите се до кости „водопадолази”.
Ценно качество на Земенския пролом е близостта на няколко изключително интересни природни и културно-исторически места – освен изумителния водопад на Полска Скакавица, тук е живописната всечена в скалите долина на р. Шегава (приток на р. Струма) в Конявска планина; тук е средновековната крепост Землънград; тук са Земенският манастир и град Земен; тук са причудливите скални стражи - Земенските скали; и не на последно място – тук е учебната база на географите от Софийския университет.
Природата на Земенска планина и Конявска планина е доста любопитна и привлекателна за учените, а и за обикновените туристи. Неслучайно тук има учебна база за географски практики. Земенският пролом (22 km) на р. Струма между двете планини е място на комплексен природен преход – на климат, на растителност и животински свят, на ландшафтно разнообразие. Тук могат да се срещнат видове, характерни както за Средиземноморието, така и за Средна и Източна Европа. Самата долина на р. Струма се явява климатичен и биогеографски коридор, по който се вклинява средиземноморското природно влияние на север.
Картосхема на Земенския пролом
За пръв път посетих Полска Скакавица през юни 2007 г. Оттогава се опитвам да не пропускам лято, в което да не се намокря под живителните пръски на любимото райско кътче в България. Препоръчвам изкачването на водопада на всеки, който истински обича българската природа и няма фобия от студена вода.
Текст и снимки: Димитър Желев
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
6 Коментара - Българският рай - Полска Скакавица
Пенка Костова (непроверено) February 08, 2017
ОтговориВукадин Лучкарски (непроверено) February 08, 2017
ОтговориМихаил Цоков (непроверено) February 08, 2017
ОтговориМарина Стоева (непроверено) February 08, 2017
ОтговориМишо (непроверено) February 08, 2017
ОтговориКолев (непроверено) February 08, 2017
Отговори