Термично замърсяване на реките (част I)

Дунав при вливането на Тимок.

Термично замърсяване на реките (част I)

Под “замърсяване” събирателно се разбира внасянето на нови и непривични вещества и въздействия във въздуха, водата, почвата, растителния и животинския свят или в ландшафтите като цяло. Има различни видове замърсяване, например химично замърсяване (нетипични химични вещества), биологично замърсяване (нетипични биологични видове), радиоактивно замърсяване (повишаване нивото на радиация), електромагнитно замърсяване (изменение на магнитните полета), светлинно замърсяване (внасяне на неестествена светлина), шумово замърсяване (внасяне на неестествен шум), механично замърсяване (битови и промишлени отпадъци) и топлинно замърсяване (изменение на естествената температура на природната среда). Навярно има и други типове замърсявания на околната среда, които още не са осъзнати като такива или тепърва ще се случат. 
 
 
Термично замърсяване
 
От всички качествени характеристики на речните води температурата на водата може да бъде поставена по важност на първо място. От една страна, по-голямата част от физичните, химичните и биологичните свойства на речната вода са в тясна зависимост от нейната температура, а от друга, при решаването на голям брой практически и научни задачи, е необходимо да се взима предвид топлинният режим на речните води.
 
Топлинното или термичното, както е по-коректно да се нарича, замърсяване е трайно и значително отклонение на температурата на речната вода от естествената ѝ температура под влиянието на човешката дейност. То е съпроводено с неблагоприятни промени в околната среда и с влошаване на нейните качества при използването ѝ в стопанските дейности. Под термично замърсяване на водите не трябва да се разбират само вредните последици, причинени от повишаването на температурата на водата, но също и негативните последици при понижаване на температурата по изкуствени причини. 
 
Проблемът за термичното замърсяване на повърхностните води придобива в последно време голямо значение, особено в развитите индустриални страни. Основен източник на това замърсяване са ТЕЦ и АЕЦ, които изпускат в реките и езерата огромни количества нагрята вода, използвана преди това за охлаждане.
 
АЕЦ "Козлодуй" - един от големите термични замърсители на речните води на Балканите. 
 
 
Когато речните води освен топлинно се замърсяват и с токсични вещества от отпадъчните битови и на промишлените предприятия води, ефектът от двата вида замърсяване се сумира, като вредното действие на токсичните вещества нараства значително. При затоплени речни води интензивно се размножават патогенни бактерии. Повишаването на речните температури води и до редица негативни последици от физична гледна точка – образуват се мъгли, усилват се ерозионните процеси и изпарението.
 
Повишаването на температурата на речната вода вследствие на притока на затоплени отпадъчни води има и някои положителни проследици. Затоплянето на водата ускорява изчезването на фенол от речната вода. Затопляните речни води през зимните месеци забавят или възпрепятстват частичното или пълното заледяване на реките, с което се улеснява притокът на атмосферен кислород във водата. Също така през зимата повишените температури ускоряват самопречиствателните процеси в самата река. Развъждането на шаранови риби в затоплени води увеличава значително икономическия ефект.
 
Температурата на водата в естествени условия
 
Температурата на речната вода се определя основно от температурата на въздуха. Тя от своя страна се намира в тясна връзка с надморската височина. Така надморската височина се явява косвен фактор, с който температурата на водата се намира в сравнително добра зависимост. 
 
Оказват влияние и редица естествени фактори от азонален характер. Най-съществен от тях са големите карстови извори. Температурата на водите им се запазва относително постоянна през цялата година. Така през студения период на годината тя е значително по-висока, отколкото на речната вода, обуславяща се главно от температурата на въздуха, и значително по-ниска през топлата част на годината. Характерни примери в България за такова влияние са реките Девня, Искрецка, Златна Панега, Исток, Широколъшка река и Пиринска Бистрица.
 
Карстовият извор Глава панега. Карстовите води са с относително постоянна температура през годината.
 
 
Друг азонален фактор е видът на подхранването. Реките със снежно подхранване на значително разстояние се характеризират с по-ниски температури. Месеците на снеготопене се отличават с по-ниски температури на водата. Въпреки че температурата на въздуха се покачва, тази на водата не се влияе особено през този период.
 
Друг фактор, с който температурата на водата се намира в определена зависимост, е водното количество. В реките то се повишава главно в резултат на паднали дъждове, а дъждовната вода обикновено има по-ниска температура от речната вода, което води до изменение на температурата на водата в реката.
 
Повишаване на температурата
 
Индустриалната дейност и урбанизацията са в основата на термичното замърсяване на речните води. Учените са изчислили, че при една ТЕЦ с мощност от 100 MW обикновено е необходимо 5-6 m3/s водно количество за охлаждане на реакторите. Изчислено е, че температурата на водата, използвана за охлаждане, ще се повиши с 5,5оС. При АЕЦ повишаването на температурата на охлаждащата вода е още по-голямо. Български учени са установили, че промяната на температурата на водата от река Дунав, използвана за охлаждането на реакторите на АЕЦ „Козлодуй“ варира от 6,5 до 13,2оС за отделните сезони.
 
Делът на другите видове промишлени предприятия в повишаването на температурата на водата възлиза приблизително на 20% от този на ТЕЦ и АЕЦ. Обаче при струпване на много промишлени предприятия в големите градове с топлинен ефект на отпадъчните върху речните води, относителният им дял нараства значително.
 
Водите на р. Струма са пример за затотляне в резултат на индустриалните дейности в градовете по нейното течение.
 
 
Друг източник на затопляне на речните води са отпадъчните води от големите градове, снабдени с канализационна система, след използването на вода за битови цели. Силно влияние оказва и топлофикацията на големите градове за комунални и отоплителни цели.
 
Прочетете втората част на статията тук.
 
Части от статията са базирани върху книгата “Термично замърсяване на реките в България”, 1982. С., Издателство на БАН

Публикувано от Анонимен (непроверено)

Сподели

Снимка на деня

Водопадът Виктория от страната на Зимбабве