Резултатите от експеримента могат да открехнат загадката на неизвестното „червено” вещество на повърхността на спътника, което рязко контрастира с белия цвят на ледената кора. Европа е едно от най-интересните тела на Слънчевата система от гледна точка на евентуално наличие на живот, и подобни експерименти могат да се смятат за подготовка за бъдещи космически проекти.
Европа – една от четирите най-големи луни на Юпитер – е един свят на водата: съгласно днешните ни представи, под десеткилометрова ледена кора се намира океан от вода. Но нито ледът, нито водата приличат на нашите - на Европа е много студено, а налягането в кората е доста високо. Химическите процеси в тази среда също не приличат на земните. По-специално, интересно е, дали по време на тези процеси вещества от недрата могат да се вдигат на повърхността, както това става в земните вулкани?
Една от загадките на Европа е червеният цвят на топографските особености на спътника. Виктория Муньос-Иглесиас, един от авторите на статия за Европа, твърди, че този цвят се появява след взаимодействие със заредени частици на магнитосферата. Второто предположение е влиянието на вулканите на спътника Йо.
Европейската космическа агенция подготвя JUICE – мисия до системата на Юпитер, орбитален апарат аз изучаване на плазмената обвивка на планетата и нейните спътници. Отначало се планираше голямо внимание да се отдели именно на Европа, като един добър „кандидат” за търсене а условия за живот, а може би и самия живот.
Но сега Европа постепенно „изпада” от плана на мисията: покрай нея се планират само две прелитания. Причината е лошото местоположение: този малък спътник се оказва в радиационните пояси на Юпитер, където има много частици с висока енергия, опасни за електрониката и детекторите. Повече внимание се отделя на другия спътник – Ганимед. Там също се предполага наличието на течна вода, но тя е под ледена кора от 100 километра, и да се говори за търсене на живот или вещества-посредници на живи организми на Ганимед е много по-сложно.
Впрочем, както се вижда от испанското изследване, учените засега не се предават и планират да привлекат вниманието на създателите на космически апарати към Европа. Това е важно, защото в заявения неотдавна бюджет на НАСА за 2015 година са предвидени $15 милиона за изучаване на този спътник. Ако студеният свят на юпитерианската луна наистина крие живот или поне зародиши на такъв, това откритие ще промени представите не само на учените, но и изобщо на всички хора.