Скритите природни богатства на Старозагорското поле

Българските земи са изпълнени с толкова много история и артефакти, че навярно археолозите никога няма да успеят да картират и проучат всички „богатства“, съхранили се от древните времена. Ние често живеем, пътуваме и работим сред свидетелства на отдавна отмининали времена без дори да си даваме сметка за това. Тракийски могили, руини от средновековни калета, древни римски градежи и много други интересни обекти.

Освен богатата история в района на Стара Загора има и доста интересна география. За някои обстоятелства може би хората са чували някога, за други навярно не са се замисляли никога, а за трети – сигурно ще разберат за пръв път. Може би знаете, че най-старото дърво в България е в област Стара Загора. Навярно не сте замисляли, че най-голямата (по-скоро огромна!) дупка, изкопана от хора в България, е в Старозагорското поле. Сигурно за пръв път прочитате, че най-голямата популация на видри в България и една от най-големите в Европа е в поречието на р. Сазлийка. Много са природните дадености в района, с които си заслужава човек да се запознае по-отблизо.

Някога между големите победи на император Константин Велики срещу готите (332 г.) и срещу сарматите (334 г.) в Горноткракийската низина е паднал на земята един жълъд, който е покълнал и поникнал на следващата пролет. Този създаден живот преди близо 17 века все още продължава да се събужда за живот всяка пролет в центъра на с. Гранит, община Братя Даскалови. Това е дървото от вида летен дъб (Quercus robur L.), което е с най-голяма доказана възраст. За съжаление „здравословното“ му състояние с влошава през изминалите десетилетия, най-вероятно зарази замърсяване на подпочвенитe води. В наши дни останал жив е само един клон. Ако не сте видели все още най-старото дърво на България, отидете и го вижте, защото „времето лети“ дори и за многовековните дъбове. В близост до селото е и карстовият извор Чирпан бунар, който е със статут на природна забележителност. Тези два обекта са административно в рамките на област Стара Загора, но геоморфоложки са в пределите на Пловдивско-Пазарджишкото поле.

Когато римските легиони за пръв път са се придвижвали из равната Горнотракийска низина, тя е била почти изцяло заета от широколистни гори. Те са затруднявали придвижването на римските войски и този факт е отразен в древните хроники. В наши дни из Старозагорското поле са се запазили немного стари гори, които са с естествен характер. Край с. Боздуганово е една от тях – Боздугановската кория. В миналото тя е била със статут за защитена историческа местност (заради партизански изяви в нея), а в наши дни е прекатегоризирано в защитена природна местност, опазваща естествените широколистни гори. Въпреки защитеният си статут тя бе „разсечена“ на две части при изграждането на участък от АМ „Тракия“. Допълнителен човешки отпечатък са и противопожарните коридори, изсечени през гората.

Точно при Боздугановската кория р. Бедечка се влива в р. Сазлийка – оптично зрелище, показващо как в чистите и прозрачни средногорски води на главната река се вливат мътните и „ароматизирани“ води на градската река. След тази точка на вливане та чак до устието си в р. Марица поречието на р. Сазлийка е характеризирано като „гореща екологична точка“.

Гората край с. Тополяне е с аналогична природна характеристика на тази край Боздуганово. Тя е със статут на защитена зона от Европейската екологична мрежа Натура 2000 по Директива 92/43/ЕЕС за опазване природните местообитания на дивата флора и фауна. Самото речно поречие на р. Сазлийка е защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците.

Язовирите „Розов кладенец“ и „Овчарица“ са изключително интересни обекти от екологична гледна точка. На пръв поглед те са сред един от най-индустриализираните райони на страната, където първата асоциация би била, че дивата природа е в много тежко състояние. Същевременно обаче и двата язовира са класифицирани като защитени зони по Натура 2000 за защита на птиците. Само за няколко години след завиряването им язовирите се превръщат в любима зимна дестинация на много прелетни и влаголюбиви птици. Те имат незамръзваща топла вода през студеното полугодие, която осигурява постоянен улов на риба. Ето как един язовир като „Розов кладенец“, разположен между електроцентрали, се оказва с орнитологично биоразнообразие, сравнимо с това на Атанасовското езеро и Сребърна.

Сред най-интересните природни феномени в България са калните вулкани. Те са геоложко явление, при което втечнена въглищна маса изригва на земната повърхност. Съпроводени са с пукнатини в земята и малки кратери. В поречието на р. Сазлийка и нейните притоци Овчарица, Соколица, Еледжик и др. са установени десетки такива кални вулкани. Най-голямата им активност е била през 1928 г. в периода след голямото Чирпанско земетресение.

Природното наследство е неоценима част от националната същност на един народ и една местна общност. Опознаването, изучаването и опазването му трябва да бъде осъзната мисия и политика както на национално, така и на местно ниво.

Автор: Димитър Желев