Само за маниаци: 5 форми от релефа на Арктика

Само за маниаци: 5 форми от релефа на Арктика

Арктика е регион, в който ледниците и мразът са причина за образуване на редици форми, които са слабо познати. Дейността на ледниците е причина за образуването на фиордите, карлингите (пирамидалните върхове), троговите (коритообразните) долини, циркусите, зандровите полета, озите, дръмлините, морените и т.н. В студените региони на Северното полукълбо се образуват и форми на релефа с по-рядко и особено проявление. Представяме ви 5 от тях.

Нунатак

Нунатаците са открити, обикновено скалисти елементи от склон, планина или връх, непокрити с лед или сняг сред (или на границата) на ледник. Терминът се употребява на места, където обикновено има постоянна снежно-ледена покривка. Те представляват лесно разпознаваеми естествени ориентири в еднообразната среда на ледените полета и по-често получават собствени географски названия. Формите на живот сред нунатаците често са изолирани от заобикалящия ги лед на глетчерите, което ги прави уникални като местообитание. Скалните форми са назъбени и ъгловати в резултат на изветрянето, свързано с циклите на замръзване и размразяване, и контрастират с меките и заоблени скални форми на ерозия, оставащи след отстъпването на ледника. Думата е от езика на ексимосите. Нунатаци има и в Южното полукълбо (Антарктида и Южна Америка).

Туя

Туите са характерен елемент от релефа на Исландия. Те са вулканични възвишения с платовиден връх и стръмни склонове. Образувани са от вулкани под голяма ледена маса. В наши дни в свободните от лед зони тези платовидни възвишения свидетелстват за активен вулканизъм под огромния ледник, покривал целия остров през плейстоцена.

Пинго

Пинг, бугри или хидролаколит са други възможни имена на пингото – този характерен елемент на тундровата природа в Северното полукълбо. Думата произлиза от езика на инуитите в Канада и означава хълмче. Може да има конична, издължена или куполна форма и да достига височина 70 m и диаметър 600 m. Образува се в райони с вечна замръзналост, където ядрото от лед е резултат от налягането между 2 твърди платформи, които притискат маса от по-слабо замръзнало вещество и го издигат. Има 2 вида пинго:

  • пинго с отворена система, при което непрекъснато се доставя подпочвена вода;
  • пинго със затворена система, когато подхранването с вода е възпрепятствано от заледяването.

Поради своя състав пингото се поддава на топене и деформиране и може да загуби от своята маса и дори да изчезне. Най-голям брой се срещат близо до устието на река Маккензи. Там се наброяват около 1350. Най-високото пинго, оцеляло до днес, се намира в Аляска и се нарича Калдерошилик (54 m).

Странфлаг

Фиордовият бряг се придружава с добре изразена абразионна заравненост, наречена странфлаг. Тя е с широчина до 60 km и височина до 40 m. Предпоставка е за изграждането на крайбрежните селища и пристанища в иначе стръмния релеф на фиордовото крайбрежие.

Шхер

Шхерите (още наричани скери) са група от малки скалисти острови, разделени от дълбоки проливи. Те образуват характерен тип (шхеров) бряг в районите, които са били заледявани. Представляват скални остатъци от релефа, подложен на ледниково въздействие. В наши дни шхерите са разпространи в северните крайбрежия на света, където е имало заледяване през плейстоцена. В акваторията на Балтийско море (особено в Ботническия залив) се появяват ежегодно нови шхери над морското равнище. Причина за това е бързото издигане на земната кора в тази част на Европа.

Публикувано от dimitar.zhelev

Сподели

Снимка на деня

Старинният град Сус, Тунис

ггф