Солифлукцията (от лат. solum – почва и fluctio - изтичане, течение) е придвижване на почвена маса по склона (почвотечение). Наименованието е предложено от шведския геолог и археолог Йохан Гунар Андерсон през 1906 г. Според някои учени в нея се включват процеси, които не са свързани само с почвата, и я приемат като събирателно наименование на процеси, при които масата от разнородни частици се движи надолу по склона под влияние на замръзването и размръзването през сезоните.