Румен Пенин - географията като приключение и пътешествие

Автор и съставител е на научно-популярната поредица от книги “География на континентите”. Посетил е над 90 страни в света. Има две самостоятелни изложби с фотографии от местата, които е посетил. С лекциите си по Природна география на България, Природна география на Балканския полуостров и Природна география на континентите, включващи хиляди фотографии от България и света, проф. Пенин е вдъхновяваща академична личност за няколко поколения студенти от Софийския университет.

Geograf.bg: Здравейте! Благодарим Ви, че приехте поканата да станете първия гост в рубриката ни за географски интервюта. Вие сте един от емблематичните преподаватели по география в Геолого-географския факултет на СУ. Продължавате ли още да учите география?

Румен Пенин: А вие? Ако сте или сте били мои студенти, щяхте да чуете лекцията ми, на която твърдя, че най-хубавото на Географията е, че винаги има какво ново да научиш и къде още да отидеш!

Разбира се, че уча и ще уча до последните си дни География. Това е науката, която те води винаги към ново знание, пътешествие и приключение, в каквато и посока да поемеш. Колкото и да уча за Географията на България например, винаги има още и още...пътувам из страната ни често и съм бил на много места, но винаги ще останат кътчета, които не съм посетил. Може и да е абсурдно, но твърдя, че България е по-голяма от света, поне за мен.

Geograf.bg: Откога и защо географията е с главно Г за Вас?

Румен Пенин: Откакто научих правописа и схванах значението му. В самото изричане на думата е заложена и нейната сила. Като дете четях добре още на 5-6 години, срещнах тази дума и тя ми бе обяснена твърде неясно, но пък загадъчно и примамливо. С времето разбрах какво е География, постепенно научавах все повече за нея от първите си учители и до ден-днешен я пиша навсякъде с голямо Г, макар редакторите да не се съгласяват с мен и да ме поправят, след тях отново поставям Г. Дори само за минута да застанем пред географска карта, ще се преобразим, ще попътуваме мислено из България или по света и веднага ще ни се прииска да тръгнем. Наука, която те кара да пътешестваш и опознаваш света, не може да не се пише с главна буква. Убеден съм, че всеки, който избира дадена наука за своя съдба го прави, макар и несъзнателно… Пише своята наука с главна буква, и така трябва да бъде според мен.

Geograf.bg: Коя е вярната посока?

Румен Пенин: Всяка посока е вярна, стига да е твоята. Още Лао Дзъ е казал, че всеки върви по своя Път. Така е и с Посоката. Намираш я и поемаш, отвежда те до там, където си искал да стигнеш или дори по-нататък ...

Посоката може да е просто вектор със стрелка в някоя наука, но за мен е компас, който постоянно мени показанията си, в зависимост от търсенията и намиранията ми.

Geograf.bg: В колко държави сте били? Коя е най-новата в списъка? Какво Ви впечатли?

Румен Пенин: Тази година през февруари посетих три държави – Република Южна Африка, Свазиленд и Лесото, и с тях посетените от мен държави станаха общо 92 досега. Отдавна исках да отида там, причини много, от дете зная за тези страни, а дори като малък си спомням честото споменаване на Нелсън Мандела. Особено екзотично ми звучаха столиците Мбабане и Масеру. С годините интересът ми към Африка нарасна във връзка с професионални и пътешественически желания и намерих възможност да стигна и до тази част на континента. Времената на апартейда отдавна са отминали, Мандела бе президент, видях негови паметници, музеи, макар човекът още да бе жив… нравите по света са различни. Прекарах почти месец в тази част на света, наслаждавайки се на невероятно красивата природа на световноизвестния национален парк «Крюгер», посетих и няколко природни резервата, докоснах се и до живота на хората в новите времена, направих доста голям преход от няколко хиляди километра от Претория и Йоханесбург през Драконовите планини към Свазиленд, Дърбан, Лесото, Източен Лондон, Порт Елизабет, пещерите Канго, до Кейптаун и нос Добра Надежда. По време на пътуването научих какви ли не интересни неща, като това, че кралят на Свазиленд има 12 жени, и се очаква да има още, че жителите от най-високата и хладна част на Лесото получили подарък одеяла от английската кралица преди много години и ходят завити с тях целогодишно до ден-днешен, че само в района на Грахамстаун има над 400 ферми за щрауси и т.н. Побродих по бреговете с красиви плажове и скалисти образувания, недалече от които е уловена рибата латимерия, считана за отдавна изчезнала. Докосването до музея на големия португалски мореплавател Бартоломео Диаш в Моселбей, е незабравимо. Южно от Кейптаун попаднах на плажове с пингвини и големи колонии от тюлени, и с часове фотографирах тези интересни морски обитатели. Не бих могъл тук да опиша всички свои впечатления, много са, вълнуващи и незабравими. Струваше си времето, средствата и усилията да попадна там. Впрочем всяка една страна заслужава интереса ми като географ и ще продължа, живот и здраве, да увеличавам броя на държавите, които съм посетил.

Geograf.bg: Ако трябва да вземете решение в рамките на минута, къде бихте си пожелали да се озовете веднага?

Румен Пенин: В една минута от 60 секунди… Сигурен съм, че мога да си представя и пожелая да бъда поне в толкова страни… Или интересни места у нас и в чужбина. Не спирам да си мечтая да посетя всички онези географски обекти, които ги има на картите, а също и онези, които ги няма. Често виждам в книжарниците книги от типа "100 места, които трябва да посетите" - а другите... Другите са много важни, защото всеки може именно там да намери своето откритие, неповторимо преживяване, незабравим спомен, затова дори за една минута да попаднем на ново място, си струва да си мечтаем и да се стремим към него. Важното е всеки сам да направи собствената си класация в момент на житейска равносметка. А Географията дава много в това отношение.

Geograf.bg: Нещо, което географията в България е загубила през последните години?

Румен Пенин: Географията не губи, тя винаги печели. Всяка година се появяват нови и нови географски открития, изследвания, публикации и писания, свързани с Географията на България или света. В това отношение може още да се желае, но Географията не бърза, тя е най-древната и най-интересната наука и ще бъде винаги актуална, докато съществува човешката цивилизация. За съжаление, не науката ни, а географското образование губи позиции в България. Часовете по География в средното образование намаляха драстично, а това неминуемо оказва влияние върху формирането на мирогледа на младите хора, във времена, когато светът се отваря за тях. Факт е, че най-много ученици (става въпрос за десетки хиляди), избират Географията за свой матуритетен учебен предмет. Знанията по География формират онази култура, която правеше нашите деца различни от техните връстници от други страни. Без знание за Географията на България и света децата ни остават ограничени. Това е науката, която ги кара най-много да мечтаят, и да се отнемат часове точно от нея, е повече от интелектуално престъпление.

Geograf.bg: Бил ли е проф. Пенин при Пенинските планини?

Румен Пенин: Не ги пропуснах, трябваше да уважа хората, които са кръстили така планината, а и самата планина, приела името. Преди 5 години през лятото посетих Великобритания и специално преминах и през «моите» планини. Те са сред най-старите по възраст планини на континента, невисоки, със закръглени била, но пазейки дългата геоложка история на тази част от света. А иначе няколко пъти съм бил и в тяхното отрицание - Апенините. И двете планини имат своята неповторима природа, своя чар и си заслужава човек да поброди по тях.

Вгледайте се внимателно в картата на България и на света и съм сигурен, че някъде там ще откриете географски обект и с вашето име.

Geograf.bg: Има ли хляб за географията и географите? Защо младите хора да изберат географията за своя посока в живота?

Румен Пенин: Не само хляб. Както е казала Мария-Антоанета, като няма хляб, има пасти. За географите има хляб и ще има, ще има и много други неща. Зависи кой как я приема и разбира. За студентите, избрали Географията със сърце, няма проблем с усвояването на науката и реализацията. За съжаление много са онези, които искат диплома по География, без да й отдават дължимото. Получават я, но не е задължително да се реализират с нейна помощ, обикновено търсят хляб на други поприща. Няма лошо, щом обществото ни приема това, значи сме си го заслужили. За мен е много важно да видя мои студенти, завършили географските специалности във факултета ни, рализирани и доволни от това, с което се занимават. А такива има вече много – научни работници в институти, преподаватели в университетите и училищата, специалисти в министерства и различни учреждения.

Geograf.bg: На какво ни учат пътешествията?

Румен Пенин: На пространство и време, и на това, че няма нищо случайно в природата, в обществото, в живота на хората, в стопанската им дейност и в нашия личен път. Всяко пътешествие е духовно приключение, започващо и завършващо с мисъл за новото и непознатото, даващо ти лични открития, самоопознаване и срещи с природата и хората на нови места. Пътешествието е осъществена мечта, а това е много.... толкова е трудно да осъществяваме детските си мечти. Накъдето и да поеме човек, чака го пътешествие. Често казвам на студентите си, че и за един ден да направиш пътешествие от София до Драгоман си е струвало, винаги има какво ново да видиш и научиш, да срещнеш нови хора, да усетиш духа на съвремието ни и да опознаеш още по-добре родната си страна. При възможност в почивните дни правя походи за студентите си някъде из планините. Стремя се да ги превръщам именно в малки пътешествия, оставящи след себе си нови знания, приключения и спомени.

Geograf.bg: Какво за Вас означава думата “географ”?

Румен Пенин: E, отговорът може да го потърсите и в книгата „Малкият принц” на Екзюпери. Сигурен съм, че той по призвание е бил пилот и писател, но по душа - Географ. Прав е той за търсенията на географа, в опознаването на планините и морета, но това се дължи и на неговия опит. Ако прочетете някои негови други произведения, като например “Южна поща” и “Земя на хората”, ще усетите търсещия му дух, желанието му да опознае хората, които среща, техния свят и необятните мамещи простори на пустинята, в която трябва да кацнеш и тогава се превръщаш в географ.

Географ може да е призвание, работа, пристрастие, съдба - все ключови думи, необходими, за да опишем човека, който е решил да тръгне по пътя на най-старата и най-съвременната наука – Географията. Радвам се, че срещам такива хора в живота си.

Geograf.bg: Проф. Пенин, благодарим Ви за това интервю!

Документален филм за проф. Румен Пенин: