Един университетски професор изписа химикала си, давайки автографи на ученици в четвъртък в Разград. Пред 100 деца и над 10 учители по география той разказа за пътешествията си в Индонезия толкова увлекателно, че ученици от ОУ „В. Левски” и една географска паралелка от ПМГ „Акад. Н. Обрешков” му повярваха: „няма по-интересна наука от географията”. Проф. Румен Пенин гостува на ОУ „Васил Левски” след като за патронния празник бе открита неговата изложба със снимки „Географията като пътешествие, географията като приключение”. Той е автор на учебници от 5. до 12. клас, преподавател в Софийския университет, пътешественик (вече е посетил 106 държави), създател на Първия географски фестивал в България „Географиада” . Проф. Пенин и госпожа Антоанета Раднева, преподавател в ОУ „В. Левски” са колеги-състуденти от университета, затова той познава и цени силната разградска школа за подготовка на учениците по география. Нека припомним, че разградският отбор „Атлас” достигна до трето място на първата „Географиада” миналата година в Ямбол. Второто издание на уникалния фестивал по география е през април в Казанлък и състезателите от отбора бяха в залата за среща с проф. Пенин. Гостът изказа дълбокото си уважение към дългогодишната учителка Пенка Малчева, която също беше в залата, гости бяха и Мануела Неделчева, регионален представител на издателство „Булвест 2000” и Албена Прижибиловска-Томова експерт маркетинг и реклама в „Анубис-Булвест”. Проф. Пенин се снима с колегите си - географи и с учениците, демонстрирайки така наречения „географски поздрав” – вдигната ръка, която по цял свят на езика на жестовете означава добронамереност и приятелство към хората от далечни земи. Когато получи в награда почетен плакет от ОУ „В. Левски”, той трогнат обяви, че ще го сложи в личния си музей, който вече от години събира след пътешествия по близки и далечни земи.
ПРОФ. РУМЕН ПЕНИН:
Няма по-интересна наука от географията, тя е най-древната, най-интересната и затова децата я обичат, а всеки възрастен казва „Като бях дете най-много обичах географията” – и са прави. Едно пътешествие, дори да е оттук до Дулово, ти дава много. Да приемем пътешествието като нещо духовно, а не непременно, като преминаване в пространството от едно място на друго. Например моето първо пътешествие беше като отидох от родния град Септември до Велинград, изпуснах последния влак, загубих се, милицията (тогавашната полиция) ме намери, върна ме, всичко ми се размина, само дето изядох един пердах. Но оттогава заобичах пътешествията и до ден днешен пътувам сам, като си наемам местен водач и се разбирам най-много на езика на жестовете и мимиките.
Ако човек навлезе по-дълбоко в проблема защо се опитват да намалят часовете по география, ще разбере, че Министерството на образованието няма отговор на този въпрос и затова моите колеги протестират толкова. Аз и моя авторски колектив на издателство „Булвест 2000” не веднъж сме писали и сме заявявали своята позиция, но Министерството не отговаря на тези писма. Нашите деца, които искат да живеят в Европа, в един нов свят, могат ли да живеят в свят, когото не познават? Отварянето на България към света означава да познаваш селищата, културата, икономиката, хората. Някой в Министерството на образованието си е присвоил възможността, начина, да решава кой какво трябва да учи. Смятам, че българското образование има традиции и трябва да си ги спазваме, българинът е ученолюбив човек и иска да познава този свят, а някой му се бърка. Някой се бърка в образованието и трябва човек да го „удари през ръцете”, защото не знам докъде ще я докараме така.
Автор: Даниела Куманова