Почина най-възрастният географ в света
Биография
Мария Глазовска е физикогеограф с научни приноси в широк диапазон (картография, обща физическа география, почвознание и геохимия). Съвместно със своя учител Борис Полинов и колегата си Александър Перелман е създателка на нова наука - геохимия на ландшафтите, която по същество е научен синтез между науките география на почвите (създадена от Неуструев), биогеохимия (създадена от Вернадски) и ландшафтознание (създадено от Берг), като всички те са естетсвеното продължение на учението за генезиса и разпространението на почвите на Докучаев.
Родена е в семейството на лекари. Младостта й преминава в доста динамична епоха - Първата световна война, две революции, Гражданската война в Русия и Сталиновия терор. Научният й ръководител Полинов е бил арестуван за кратко, което за известновреме поставя под въпрос и нейната кариера. Защитава дисертация във връзка с почвените комплекси на Долното Поволжие, след което задълго напуска Ленинград. Отправя се в Казахстан, където работи в Института по почвознание на Казахската академия на науките. Там участва в редица научни експедиции и прави важни открития за почвите в Средна Азия. Придоба прозвището “Учената на кон”, заради непрестанните си експедиции из планниските и полупустинните райони на централноазиатската съветска република.
На експедиция из Казахстан. Снимка: МГУ
Наред с полевата си дейност Глазовска се извисява като виден теоретик. Първият голям научен успех е свързан с физическата география на аридните (сухите) територии. Тя успява да изработи първата цялостна почвена карта на Австралия, представена на Световния конгрес по почвите през 1968 г. По това време водещият специалист по почвите на Австралия - Джеймс Артър Прескът, признава фундаменталния принос на съветската учена и с изумление отбелязва, че нейната карта, изготвена въз основа на литературни източници съвпада напълно с резултатите от неговите дългогодишни полеви изследвания.
Следващата голяма научна крачка е изработването на геохимична класификация на почвите в света. Последвали приноси са биоклиматична класификация на почвите в СССР и редица други научни постижения.
Сградата на Московския държавен университет, където дълги години Глазовска работи. Снимка: Уикипедия
Особено от голямо значение за стопанството на СССР са разработките й за ландшафтно-геохимични методи за намирането на находища на полезни изкопаеми; анализирането на поведението на химичните елементи в случаите на техногенеза - човешкото вмешателство в природата; прогнозирането на медико-геохимичните последици на природните и предизвиканите от човека аномалии в природата и много, много други приложни аспекти на физическата география, отразени в нейните трудове, които се датират от 1938 г. до наши дни.
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
2 Коментара - Почина най-възрастният географ в света
Марина Стоева (непроверено) February 08, 2017
ОтговориРумен Пенин (непроверено) February 08, 2017
Отговори