По течението на родопската река Крумовица

По течението на родопската река Крумовица

Проведохме теренни проучвания, свързани с изучаването на съвременните ландшафти в Източните Родопи. Един ден преминахме пеша по долината на почти пресъхналата главна речна артерия на района. В края на лятото е времето на маловодие и практически водно течение на повърхността в реката нямаше, а само отделни вирове, които трябваше да заобикаляме или пък направо да преминем през тях. 
 
 
 
 
 
 
 
 
По речното корито могат да се забележат доста странни отпадъци... В случая - Spongebob :)
 
 
 
Река Крумовица е вторият по големина приток на р. Арда. До 1942 г. е носила името Бургасдере, когато след масовото преименуване на географските обекти с турски имена в Източните Родопи получава името на Крумовград (до 1934 г. Кошукавак), разположен по течението ѝ. Водосборният ѝ басейн е около 670 кв. km, а дължината е 58 km. Единствено р. Върбица с дължина от 98 km и водосборен басейн от около 1200 кв. km е по-голям приток от поречието на Арда. 
 
 
 
 
 
 
 
 
Основните притоци на Крумовица са реките Кесибир (Вировица), Големият дол (Бююкдере), Елбасандере (Ветрица), Градински дол (Бостандере), Дюшундере, Дишкая дере. В тази част на страната голяма част от имената имат както български, така и турски наименования. Понякога на различни карти има несъответствия, което прави ориентацията предизвикателство. Често имената на обектите, които са на географската карта са непознати за местните хора. 
 
 
 
 
 
 
Климатичните особености и ландшафтната специфика на Източните Родопи са причина за характерния облик на речното русло – изпълнено с големи и обширни пясъчни и чакълести нахълмявания. Реките в тази част от България са известни със своя речен режим, при който през лятото практически повърхностният отток отсъства – остават единични вирове, в които водните обитатели намират сезонно убежище. Водното течение през лятото е в пясъците и чакълите под повърхността. През зимата реката е пълноводна и често причинява пагубни наводнения. Именно по долините на Крумовица и Върбица са едни от най-катастрофалните природни бедствия в България. Причината за това е, че през зимните месеци под средиземноморското климатично влияние се изваляват обилни дъждове, а Източните Родопи са едно от местата в България с най-сериозни проблеми по отношение на ерозията. Комбинацията между обилен дъжд и обширни пространства, податливи на ерозия, води до образуването на огромни кално-каменни потоци. Именно заради това коритата на реките в Източните Родопи са изпълнени с огромно количество наноси, резултат от стихийни водни течения.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Срещу подобни стихии хората трудно могат да се изправят. Единственият начин е в превенцията. Това е причината през втората половина на ХХ в. в Източните Родопи се провеждат едни от най-големите залесителни мероприятия в България, а Област Кърджали е областта с най-много язовири – над 500. По реките са изградени баражи и прагове.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Местните хора отглеждат покрай реката тютюн и различни зеленчуци (чушки, домати, зеле, картофи), както и фуражни култури за все още съществуващото тук животновъдство – предимно едър рогат добитък, кози и овце.
 
 
След един от завоите на реката, между храсталаците съзряхме по-голям вир, около който бяха накацали 12 черни щъркела (Ciconia nigra).
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
За първи път черният щъркел е установен със сигурност и описан през 60-те години на ХХ в., когато е бил пред изчезване. Гнезди както в Южна, така и в Северна България. За разлика от белия щъркел (Ciconia ciconia), той обитава предимно горски местности и гнездата на двойките се разполагат на големи дървета и по-рядко на скали. Постепенно популацията на черния щъркел у нас се стабилизира и в момента достига до около 300-550 гнездящи двойки. Дори е установено, че част от тях остават да зимуват в района северно от гр. Пловдив. Почти 50% от черните щъркели се срещат в Родопите. Явно, че по р. Крумовица тази птица открива добри места за гнездене и намиране на храна – предимно риби, но и влечуги, насекоми, земноводни, мекотели и др. Размахът на крилете им може да достигне до 2 m. Стаени на недалечно разстояние от тях за нас бе истинско удоволствие да наблюдаваме тези красиви птици и да направим по няколко фотографии.
 
 
Карта на разпространението на черния щъркел в България (Червена книга на Република България, автори: Цено Петров, Христо Николов, Андон Даракчиев)
 
 
В друг вир наблюдавахме две сиви чапли (Ardea cinerea), вид който също е в Червената книга на страната и е в категорията на уязвими застрашени видове. 
 
Сива чапла
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Предварителните ни проучвания сочеха, че след малкия красив пролом на реката – нарекохме го „Проломът на черните щъркели”, където с известни трудности преодоляхме по-дълбоките вирове, се намираше защитена територия – местността „Дайма”– находището на един от ценните тук растителни видове и билки – градинският чай (Salvia officinalis). В района има още две малки находища. За съжаление находището не е добре опазвано. В района пасат домашни животни и се се извършва земеделска дейност.
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Запознахме с дядо Мехмед от с. Скалак, който 15 години живял в София и след това работил на много обекти в страната като строител. Съградил си красива къща в китната махала с името Победа, която с гордост ни показа. До къщата му се намира един от най-старите дъбове в района. Старецът разказа, че дъбът е много стар, тъй като още дядо му го помнел като голямо дърво и имал снимки с него. Е, не можахме да определим точната възраст на дървото, но то достолепно стои в края на махалата и е гордост на местните хора. Срещата с подобни вековни дървета винаги е вълнуваща, защото те са немите свидетели на нашата история и по свой начин отразяват промените в природата и въздействието на хората.
 
 
Градинският чай 
 
Дядо Мехмед
 
 
 
 
 
Районът на Крумовград е известен с биоразнообразието си, с възможностите за развитие на алтернативни форми на туризъм, например екотуризъм с изграждане на мрежа от красиви и познавателни екопътеки, развитие на селския туризъм, на археологическия туризъм, на етнотуризма, на кулинарния туризъм, на приключенския туризъм, на велотуризма и др.  
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Автори: Румен Пенин, Димитър Желев
 
 

Публикувано от dimitar.zhelev

3 Коментара - По течението на родопската река Крумовица

Денис (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Много красив край е там. Като дете често ходих през летата по реката и дори ловяхме риба. Родопите през който и сезон да отидеш са прекрасни.

koki (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Имам 1въпрос защо е сниман дядо Мехмед иначе изглежда хубаво

Сашо (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Прекрасно ли..., това е уникално място. Обаче повече няма да казвам за да не се напълни и там.

Сподели

Снимка на деня

Тревистото езеро от групата на Смолянските езера