Пепи Димитров - географският будител от Зверино

Пепи Димитров - географският будител от Зверино

Geograf.bg: Какво кара един човек да стане учител по география?
 
Пепи Димитров: Избрах учителската професия, защото това беше детската ми мечта, а пък предметът география беше моят любим предмет. За моя радост имах и много добри учители по география още в началното, след това в средното, и особено във висшето училище. Но по стечение на обстоятелствата, учител не станах в началото на своя трудов път. В продължение на десетина години смених няколко професии, в които не намирах себе си -  нещо все ми липсваше и не се чувствах удовлетворен професионално. Едва, когато започнах да практикувам учителската професия, разбрах какво ми е липсвало, т. е. в нея „намерих себе си", както се казва на народен език и вече повече от двадесет години аз изпитвам удоволствие от работата си. През този период имах предложения и възможности и за други работи – обществени, партийни, но не се поколебах и продължавам да съм учител и днес, смятам така да бъде и занапред... Да съм учител – това е моята мисия. Една от основните цели, които си поставям като учител, е да направя учениците си мислещи, чувствителни, добри хора преди всичко, хора, които свободно изразяват това, което мислят и знаят. А като учител по география – да изградя у тях географска култура, като част от общата им такава, която би им била полезна в тяхното бъдещо развитие като достойни и отговорни граждани на нашата родина.
 
 
 
 
 
Geograf.bg: Каква беше Вашата мотивация, за да "географизирате" по този начин кабинета си?
 
Пепи Димитров: Като млад учител по география, това беше първата задача, която си поставих за изпълнение – да ремонтирам изцяло и да оборудвам кабинета по география с най-необходимите нагледни средства (карти, глобуси, компаси на всеки чин), а днес и компютри. Кабинетът по география много наподобява домашната среда на учениците – светъл, уютен, топъл, чист, със завеси и щори на прозорците, цветя, застлан с мокет в предната си част и т.н. Целта ми беше една - да накарам учениците, влизайки в кабинета по география да се почувстват като у дома си, и да приемат кабинета като свой втори дом. И наистина така се получава – при влизането си тук, учениците сякаш влизат в любимата си домашна стая – обстановката в кабинета ги мотивира за учене и дори не си позволяват да извършват обичайните за учениците „дейности" като драскане по чиновете, късане на картите, хвърляне на боклуци по пода и др. А аз им повтарям непрекъснато, че ако не искат да ме слушат какво им говоря по география, то поне да гледат всичко около себе си в кабинета и да запомнят – дори само това е достатъчно за изграждането на тяхната географска култура. Кабинетът го изградих с цел да бъде не географски музей, а функционален и подпомагащ образователно-възпитателния процес в часовете по география и икономика. Тук учениците имат свободата да се докосват до всяко учебно пособие, атмосферата е работна и резултатите от обучението се виждат и доказват само от един факт, а именно, че всяка година почти всички зрелостници (с по едно-две изключения) избират като втори зрелостен изпит предмета география и икономика и успешно го полагат, а някои мои ученици биват приети като студенти директно с оценката от ДЗИ по география и икономика... Другата причина да изградя кабинета по този начин беше и заради самия себе си – аз също се чувствам удобно в него и тази именно географска среда ми помага много в моята работа с учениците... Ето, това ме мотивира да географизирам по този начин кабинета по география в моето училище.  
 
 
 
 
Geograf.bg: Има ли сред Вашите ученици такива, които са избрали географията като своя професионална реализация?
 
Пепи Димитров: Да, имам такива ученици, които вече са учители по география и с които особено се гордея, защото това е личният ми принос за възпроизводството на учителската професия. Няма да е коректно тук да съобщавам имената им, но сред тях бих посочил двете ми дъщери, които придобиха педагогическа правоспособност, а голямата дъщеря работи като учител по география и история в софийско училище... В момента имам мои ученици – студенти по география в различни университети, които ще придобият и педагогическа правоспособност и се надявам, че ще започнат работа като учители някога.
 
 
 
 
Geograf.bg: Има ли будители в наши дни? 
 
Пепи Димитров: Не знам, трудно ми е да отговоря веднага утвърдително на този въпрос, защото за будителите обикновено сме свикнали да говорим в минало време и за минали личности. Но за будители в наши дни, в тези дни и години на неспирен преход в нашето обществено развитие, дни и години на перманентни кризи и неясни национални приоритети за бъдещето на нацията и държавата ни, мисля, че учителят (колкото и критикуван и непризнаван да е неговият труд) е един от будителите в наши дни. Както казах по-горе в отговора си на първия въпрос „да си учител – това е мисия", смятам, че който не чувства в себе си призванието да обучава и възпитава, който не обича децата и не може да чете в душите им, той трябва да си потърси друга работа. Вярвам в българския учител и смятам, че той е бил, е, и, сигурен съм, ще бъде един от основните стълбове на българската духовност. Без него не може да има добро бъдеще за българското общество. Учителят може да накара учениците си да обичат българската реч или природните науки, но може и да ги отблъсне от тях – точно тук е неговата мисия на будител, според мен. Това, което ние получаваме като по-нататъшен старт в духовното си развитие в обществото, идва преди всичко от учителите. Бих отговорил и с „не" на този въпрос, защото за съжаление в нашето объркано време, в което живеем, има и твърде много учители, духовни водачи, политици и др., които не са на висотата на своята професионална мисия – да бъдат будители в наши дни...
 
 
 
 
Geograf.bg: Вашата географска мечта? 
 
Пепи Димитров: Географската ми мечта е свързана не толкова с географски пътешествия, колкото с конкретната ми работа като учител по география, а именно, да обогатявам непрекъснато кабинета по география с най-различни и съвременни учебни помагала, така че да бъде той атрактивен за учениците и полезен за процеса на обучението по география. Имам и една дългогодишна мечта, която така и не успях през годините да осъществя, но все още има време за нея – това е да изградя географска площадка в училището.
 
 
 
 
Geograf.bg: Какво трябва да знаят хората за географията на района на с. Зверино?
 
Пепи Димитров: Отговорът на този въпрос се крие в разработката, с която скоро читателите на Geograf.bg ще могат да се запознаят, под надслов "Природни и социално-икономически аспекти в развитието  на с. Зверино", в която описвам накратко някои особености на природата, икономическото състояние и културно-историческите забележителности на моя роден край – с. Зверино и района на Искърския пролом. Все пак, с едно изречение, ако мога да се изразя така, ще кажа, че географията на района на с. Зверино е интересна най-вече, но не и единствено, с факта, че се намира почти в края на уникалния и неповторим със своята природа Искърски пролом и в подножието на Западна Стара планина – в близост е Черепишкият карстов район със забележителни карстови форми на релефа (Ритлите), както и природен парк "Врачански Балкан" (пещерата Леденика). Зверино е и най-голямото село между Своге и Мездра – с около 1900 жители.
 
 
 
 
Geograf.bg: Какъв би бил съветът Ви към младите учители по география, които сега тепърва прохождат в професията? 
 
Пепи Димитров: Въпреки, че професията на учителя не е сред най-желаните от младите хора, все пак тези, които са я избрали, бих ги поздравил искрено за куража им да бъдат учители и им пожелавам успехи в нея. Моят съвет към тях е, първо да са убедени вътрешно в себе си, че искат да бъдат учители, т.е. да изпитват удоволствие от работата си като учители. И както казах по-горе, „който не чувства, че е призван да обучава и възпитава, който не обича децата и не може да чете в душите им" – по-добре да си потърси друга работа – той не би бил полезен първо на себе си, и второ – на децата и на обществото. Вторият ми съвет е свързан с „любовта", но любовта към предмета география - без да обичаш предмета си, без да се усъвършенстваш в него - няма как да бъдеш добър учител. И третият ми съвет е след като са избрали тази професия – никога да не се отказват от нея, въпреки трудностите, с които ще се сблъскат (критики от всички страни, неудобства в конкретната работна среда, ниското заплащане и мн. др.). Трябва да знаят, че отплатата за техния труд все някога ще дойде и при тях – когато видят своите ученици, реализирали се успешно в живота или при лична среща с някои от тях, казвайки ви „Благодаря Ви, учителю, Вие ме направихте човек". Ето, заради тези думи на нашите ученици си струват неудобствата и лишенията в нашата професия учител.
 
 
 
 
 
Geograf.bg: Какво разбирате под „отговорност за своите ученици"? 
 
Пепи Димитров: Убеден съм, че без образование няма развитие както в интелектуален план, така и по-късно, при реализацията на учениците в живота. Затова смятам, че образованието е решаващ фактор за по-добро бъдеще на децата ни, защото само образованият човек може да се справи успешно с предизвикателствата на бъдещето, а учителят е този, който може да го научи как. Разбирам своята отговорност пред учениците, а защо не и пред родителите и пред цялото общество, като стремеж да подготвя поверените ми от тях ученици за живота, да ги науча да обичат родината си, да ги науча да не се плашат от истината, да им създам навици да поддържат тялото и духа си, а също и природата – чисти, както и да уважават себе си и ближните си, да почитат традициите и да са горди, че са българи! Според мен няма друга алтернатива на учителя в обучението и възпитанието на бъдещите граждани на България и при формирането на съвременното гражданско общество, въпреки някои твърдения и предположения, че виртуалният свят на бъдещето ще измести учителя. В този смисъл моята „отговорност пред моите ученици" нараства многократно и аз се чувствам задължен пред тях да изпълнявам своята мисия на учител.
 
 
 
 
Geograf.bg: Кое считате за основен проблем на образованието ни днес? Какво решение бихте предложили? 
 
Пепи Димитров: Според мен основният проблем на образованието в нашата страна сега е свързан с непрекъснатите „ремонти" в него, които за съжаление не правят младите хора по-конкурентни на пазара на труда у нас и в чужбина. Образованието трябва да осигурява продължението на духовната традиция, която съществува във всяко едно общество. А затова е необходимо да създаваме условия младите хора да усвоят духовното богатство на предшестващите поколения, на науката. В същото време, много важно е образованието да е отворено за нови полезни изменения и допълнения. Сега, в годините на продължителния, повече от двадесет години, преход, такова синхронизиране е абсолютно необходимо. Според мен днес нашето образование не е достатъчно динамично, не е достатъчно отворено за промени, поставено е под натиска на много фактори и все още не може да поведе децата и младите хора в новото хилядолетие. Обстоятелството, че нашето образование е консервативно, че то не е динамично, не осигурява адекватната подготовка по приоритетни нови области в развитието на икономиката, на производството, е основен проблем, който впрочем е общопризнат факт. Мисля, че главната причина за това състояние е, че в България образованието загуби своите социални ценности и затова днес то е в много дълбока криза, която за съжаление продължава да се задълбочава повече от двадесет години.
 
Какво решение бих предложил? – Дълбоко съм убеден, че управляващите (които и да са те), ако се обърнат професионално и отговорно с лице към българското образование – от детската градина до висшето училище и следдипломните квалификации, както и към перманентното образование през целия живот на българина, кризисната ситуация може и да бъде преодоляна. Но най-напред трябва да бъде осъзнато от всеки български гражданин, че образованието е и ще бъде задача номер едно за обществото!
 
 

Geograf.bg: Какво е обръщението Ви към българските учители в деня на будителите?
 
Пепи Димитров: Всички добре разбираме големите трудности, пред които ние учителите, сме изправени в благородната ни мисия за качествено образование и за индивидуално внимание и грижа, които заслужава и от които се нуждае всяко българско дете. Затова поздравявам всички колеги, които работят с децата на България – за тяхната ангажираност, енергия, творчество и любов, така необходими, за да може всяко дете да осъзнае, че е необходимо, че има значение и роля в обществото ни и че ако вярва в себе си и се подготвя добре, може да постигне своите мечти.
 
 
Честит празник, будители!
 
 

Публикувано от Анонимен (непроверено)

8 Коментара - Пепи Димитров - географският будител от Зверино

Кремена Рашкова (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Радвам се, че тук намирам информация и интервю за един достоен колега-географ. Малко са учителите като Пепи Димитров така отдадени на професията ни. Желая му здраве и все така да е пример на учениците си, колегите и всички родолюбиви българи. Честит празник!

Румен Пенин (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Наистина е приятно и вълнуващо точно на този ден да прочета интервюто с Пепи Димитров, един дълбоко уважаван от мене преподавател по География! Примерът му е достоен за подражание, защото без географски дух в душата и обич към децата не може да предадем най-ценното от нашата най-древна и съвременна наука. Изборът на редакторите е повече от удачен! Честит празник на Пепи Димитров и всички негови колеги - преподаватели по География в страната!!!

Цветина Николова (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Честит празник!Едно голямо БЛАГОДАРЯ на учителя,който ни научи на толкова много и ни накара да заобичаме училището още повече.Г-н Пепи Димитров един наистина достоен учител по география!

Иван Дреновски (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Ех, какво би било, както се пее в песента на Богдана Карадочева, ако до всяко добро същество застане още едно ... Нека не само да въздадем дължимото признание и уважение към колеги-будители като Пепи Димитров, но и да си пожелаем, и всеки един от нас да положи усилия да има все повече такива истински учители по география.

Радостина (непроверено) February 08, 2017

Отговори
С голям интерес прочетох интервюто на г-н Димитров. Нека имаме такива учители и будители, има нужда младото поколение, има нужда България!

Йордан Ландарев (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Поклон пред такива будители - истински учители. Не познавам г-н Димитров, но от интервюто му се чувства възрожденския дух и отношението му към науката, работата и учениците му. Желая му успехи и занапред!

Ваня Найденова (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Познавам,господин Димитров,като Човек-той не просто будител,родолюбец,личност и педагог.Той е вплел всичко това и го носи в благородното си сърце.Не ми е преподавал и мога да съжалявам.Но се прекланям пред професионализма му.Гордея се,че го познавам.Желая му здраве и все ро-често да се обръщат учениците да казват Благодаря.

Антон Драгоев (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Честит празник! С голям интерес прочетох интервюто на г-н Димитров. Един истински приятел и колега. Бъди жив и здрав Пепи!

Сподели

Снимка на деня

Голямата мечта на Гауди