На лов за петроглифи и кални вулкани в Гобустан

Кавказ винаги ми е бил в списъка с желания на региони, които да посетя. Хубаво е, когато желанията се превърнат в реалност и така първата ми кавказка република беше Азербайджан - страна, която аз свързвам с много стереотипи. Може би заради името, може би заради войната, но тази страна винаги съм си я представял дива, хаотична и изостанала.

Моят домакин Халил беше така любезен да ми уреди такси от приятел на бащата на негов приятел. Разстоянието до Гобустан (Кобустан) е около 70 km на юг, така че цената от 50 маната ми се стори повече от приемлива. Шофьорът ми, Алибаба не беше от най-разговорливите, освен постоянното "ветер, ветер", с което коментираше силните пориви на вятъра. Автомобилът му обаче следваше неотлъчно азерския стереотип и беше с пукнато предно стъкло.

Пътуването е по магистрала в перфектно състояние, върви успередно на ЖП линията и е заобиколена от нефтени кладенци и рафинерии. След близо час пътуване, влязохме в градчето Кобустан, първото населено място извън Баку, което посетих.

Мога да кажа, че имаше известна разлика в социалния и финансов статус на жителите му спрямо столицата.

След като се прекоси градчето след около 2 км, се достига до входа в националния парк Кобустан, където има малък музей, чиито вход е около 5 маната, който дава известен контекст на мястото и се обхожда за около 10 минути.

Музеят може и спокойно да се пропусне, прочитане на уикипедия страницата носи същата информация.
Колекция с най-интересните петроглифи в парка
Поглед към хълма, в който е най-голямата концентрация на петроглифи. Вижда се и пътят, по който се достига до тях.

На още около 1 km нагоре по склона е входа в частта с петроглифите. Самото разположение на сякаш подредените от човек камъни по склона е достатъчно красиво, за да си заслужава да се посети това място.

В началото ми беше много трудно да различа рисунките по скалите и трудно разбирах причината зад табелите да не се пристъпват огражденията.
После успях да видя коза.
После антилопи.
След това и човек.
Очите и мозъкът ми свикнаха да търсят знаците издълбани в скалата. Невероятно, някои от тези фигури седят издълбани от 20 000 години.

В целия парк има 600 000 подобни скални рисунки, изобразяващи хора, животни, ритуали, лодки, воини и други, издълбани в мекия пясъчник за последните 20 000 г. В районът има и редица останки от древни жилища и светилища. Интересното е, че този малко известен обект е бил познат на римляните в края на I в. н. е. по време на Домициан, за което свидетелстват откритите издълбани надписи на латински. Едва в средата на XX в. районът започва да се изследва много по-задълбочено. Обект на интерес е бил и на известния норвежки пътешественик и изследовател Тур Хейердал, който е посещавал изследвал мястото два пъти.

Районът е обявен за защитен от 1966, а от 2007 г. влиза и в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Поглед към входа на парка.
Изглед на изток към Каспийско море в далечината
Мекият пясъчник е изветрял в изключително красиви форми.
Мекият пясъчник е изветрял в изключително красиви форми.
Една от най-красивите композиции на воини с лъкове и лодка.
Една от най-красивите композиции на воини с лъкове и лодка.
Последен поглед на север към парка, преди да го напусна

След близо час сред уникалните петроглифи, дойде време да се отправя към следващия обект за деня. Както предварително се бяхме уговорили с Алибаба, той щеше да ме закара да взема друго такси, което да ме закара до вулканите. Малко преди отново да навлезем в Кобустан има стоянка за "таксита" - няколко лади и едно японско джипче. Още със самото спиране заваляха оферти за по 20 маната. Трудно, но успешно се спазарих на 15 маната, но при по-голяма упоритост, можех да сваля цената още.

Последен поглед от паркинга на музея към хълма на юг, който скрива следващия вулканите.

Мой временен шофьор беше Миша с прекрасна лада, която по стара азерска традиция беше със спукано предно стъкло. Тръгнахме успоредно на оградата на парка по черен път. Миша беше силно развълнуван, че съм от България и много искаше да се говори с мен, но моят руски бързо го разубеди. Не след дълго, разбрах защо Алибаба не искаше да ме закара до вулканите. От редките, но поройни валежи се бяха получили дълбоки колорези, които създаваха дълбоки канавки напреки на пътя. Естествено това не можеше да уплаши нито моят шофьор, нито съветската машина и с малко подскоци продължихме напред. С малко по-висока лека кола и много внимание може да се мине и по-безболезнено.

Пътуването в Азербайджан задължително включва МПС с пукнат прозорец.

Разстоянието до вулканите е около 20 км и разминахме няколко други таксита, докато все повече се отдалечавахме от всякакви признаци на цивилизация, освен големите далекопроводи. Никога дотогава не бях попадал в толкова голяма полупустинна територия, така че си признавам, че бях развълнуван и впечатлен от редките треви и храсти и безкрайните пясъци и камъни.

В крайна сметка стигнахме до подножието на вулканите, където Ладата отново се доказа и се изкачи безпроблемно в изключителено дълбоки коловози по 20-процентовия склон. На върха има нещо като импровизиран паркинг с още няколко таксита, а зад тях стърчаха конусите на калните вулкани.

Тук беше повече от вълнуващо за мен, защото за пръв път в живота си видях кален вулкан на живо, още повече същите, за които съм учил в курса "Природна география на континентите" в университета. Намирах се сред няколко дузини конуси, редуващи се да издават силни бълбукащи и плискащи звуци. Повечето са 1,5-2 до 3-4 метра високи, с малко кратерче, постоянно бълбукане и разтечен кален поток. В повечето от тях се виждаше и нефт, който образува специфичен блясък.

Проявленията на калните вулкани в Азербайджан, започват отпреди 25 млн. г. и са пряко свързани с нефтените находища в страната. В кухините на газовите джобове дълбоко под земята попада вода, която размеква седиментите и ги превръща в кал. От налягането на земните пластове и природния газ, калта започва да търси път нагоре през цепнатини. Така достига до повърхността и започва да се разлива слой по слой, образувайки постоянно растящи конуси, носейки със себе си нефт и балончета метан и сероводород.

Като цяло Азербайджан може да се похвали с разнообразие от форми и размери на този феномен. Надземните кални вулкани в Азербайджан са около 400 от общо около 1000 по света. Това явление е не само на сушата, ами под водата, част от островите около Баку са образувани именно от бликаща от дълбините кал. Интересно е, че понякога има истински ерупции, съпроводени с експлозия и пламъци на голяма височина. Последната голяма такава е в началото на 2017 г. недалеч от Баку с пламъци от 20-30 m.

Миша гордо позира със своята съветска машина.

След радостите от калните вулкани, дойде време да се връщам към Баку. Отново минахме по същия черен път, този път успях да снимам как азерите в района бяха превърнали пустинята в сметище.

Пустинно сметище.

Сбогувахме се с Миша и поехме с Алибаба към Баку. По пътя се сетих за още един обект без удобен транспорт северно от Баку - Янардаг. Представлява скала с излизащи пламъци от нея от незапомнени времена. Отново след известно пазарене, се разбрахме с моя шофьор да ме закара за 15 маната в двете посоки до там. Ако някой смята да прави подобна еднодневна екскурзия около Баку, трябва да внимава да не попадне в задръстванията в края на работния ден.

По пътя минахме през огромни територии, покрити с нефтени сонди, буквално хиляди, всяка на 10 метра от другата докъдето поглед стига. В крайна сметка заобиколихме Баку и стигнахме до последната дестинация за деня. Има символичен вход от 3 маната и предвидливо построена сграда точно срещу горящата скала, за да я скрива от пътя.

Пламъците на Янардаг.
Цялото множество се беше струпало до пламъците, за да се топли на завет от студения вятър.

В района между Янардаг и Баку се намира друг интересен географски обект. Това е второто по големина езеро в Азербайджан - Боюк Шор Гьол, което в буквален превод означава "голямото солено езеро". Има площ над 16 km2 и достига дълбочина 4 m. За съжаление нефтена промишленост в района го е превърнала в огромно химическо сметище.

Една от малките части на Боюк Шор Гьол, което не е скрито зад нефтени сонди.

В заключение мога да кажа, че посещението на Кобустан е абсолютно задължително за всеки гост на Баку. Съчетанието между безценно древно наследство и забележителни природни феномени със сигурност прави Кобустан едно от най-интересните места за посещение в целият кавказки регион.

Публикувано от suricactus

Млад географ и програмист с безкрайно любопитство към света около нас, поради което често набира емпирични географски данни от страната и чужбина.

Сподели

Снимка на деня

Ючхисар, скална крепост и град в Кападокия, Турция. Най-голямо скално образование и най-висока точка (над 1300 м) в област Кападокия