Моето географско приключение - едно пътуване до Атон
Когато си на 11 години всички посоки са неясни. Нямаш никаква представа накъде да тръгнеш и какво да очакваш. И може би в това е очарованието на пътуването, едно пътуване само за мъже.
Пътепоказател
Тръгваш без очаквания и попадаш в един различен свят. Красив и отдалечен от лукса и удобствата свят. Разбираш, че животът може да има и други ценности без телефон и компютър.
Аз на брега на Егейско море
Флагът на Света Гора
Двуглав орел на жълт плат. Единствено в манастира Ефсигмен двуглавият орел е върху черен цвят, със съпътстващ надпис - Православие или смърт!
Потапяш се в духовен свят и се връщаш към историята. „Историята”, която само си виждал в учебниците, за която само си слушал, а сега можеш да се докоснеш до нея.
”История славянобългарска” Паисий Хилендарски
Най-силно ме докосна българският манастир – Зографският.
Църквата в Зографския манастир
Основаването на българския атонски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“ може да бъде отнесено към началото на Х в. Според легендата братята Аарон, Мойсей и Йоан се заселили на Света гора, за да водят монашески живот. Славата на праведния им живот постепенно се разнесла и все повече хора започнали да се присъединяват към тях. Появила се необходимост да се изгради църква и тримата братя помолили Бог да им покаже кой да бъде нейн патрон. Те подготвили дъска, за да зографисат върху нея образа на небесния покровител, щом той им бъде разкрит. Една нощ дъската се обляла в ярка светлина. Когато се приближили, братята видели красива икона с образа на св. Георги. Той сам се бил изписал върху дъската. Светията се проявил като живописец – затова и манастирът бил наречен „Св. Вмчк Георги Зограф“. Чудото дало името на българската атонска обител, с което тя станала известна през вековете. Чудотворната икона на св. Георги, наречена „Фануилска“, се пази там и до днес. Тя е една от най-старите в „Зограф“.
Посока към България
Красотата на Атон е в неговата природа, сякаш времето е спряло за теб, за да се замислиш за нещата от живота, за да се порадваш на морето и неговото спокойствие.
Изглед от ферибота
Аз в скита Св. Андрей Първозвани
Пътечка към Ксенофонт
Манастирът Ксенофонт е посветен на Свети Георги Победоносец. В наши дни в манастира живеят около 30 монаси. В библиотеката се пазят над 4 000 печатни книги и около 300 ръкописа. Сред светините на манастира са частици от мощите на много светци.
Манастирът Дохиар
Между ценностите в манастира Дохиар се отличава икона на Света Богородица Всечуваща.
Манастирът Дионисий
В южната част на полуострова, в крайбрежните води на запад, нагоре към една стръмна скала, която се издига манастирът Дионисий. Сред светите мощи е парче желязо веригата, свързана с апостол Петър и дясната ръка на св. Йоан Кръстител.
Кулата
Кулата на Урануполи – портата на монашеската република Атон – съществува още от 1344 г., но вероятно е изградена на мястото на по-стара постройка.
Поглед към Хилендарския манастир
Наред със Зографския манастир и "Хилендар" е тясно свързан с нашата история. Когато Сърбия пада под турско робство, притокът на сръбски монаси намалял за сметка на българските, и то най-вече от Македония. От XVII до XIX в. манастирът е бил изцяло български. За това свидетелства и големият руски пътешественик из християнските старини Василий Барский, който пише, че през 1745 година манастирското братство било само от българи. Манастирските архиви пазят множество свидетелства за пребиваване на бележити личности от нашата история като Иларион Макариополски, св. Софроний Врачански, Матей Миткалото и др.
В "Хилендар" е живял като проигумен и авторът на "История славянобългарска" св. Паисий Хилендарски. Тесни са били връзките на обителта с градове като Пловдив, Копривщица, Карлово, Ловеч и други.
Кладенец в Хилендар
Хилендарският манастир още пази българския дух. В неговата библиотека се пазят над 6000 ръкописа и повече от 30 000 старопечатни книги. Цялото манастирско богатство е най-подробно обнародвано и периодично се издава специален сборник за изследване на старините му.
Под чудотворната лоза
Под чудотворната лоза на Хилендар си обещах, че ще дойда пак на това вълшебно място.
Автор: Никола Пепелов
-
20 Март 25 -
18 Март 25 -
17 Март 25
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg