Манастирът „Св. Йоаким Осоговски” - красива православна обител

Манастирът „Свети Йоаким Осоговски“ не е далече, от която и да е част на Западна България. Той може да се посети и когато пътувате за Скопие.
 
 
 
 
От житието на светеца Йоаким Осоговски става ясно, че той е един от най-ревностните последователи на Св. Йоан Рилски, заедно с други двама известни светци от този регион – Гавраил Лесновски и Прохор Пчински. 
 
 
 
 
 
 
Ето какво четем в житието на светеца: 
Веднъж Йоаким като странник дошъл да се помоли в домашната църква на местния болярин в село Градец. В разговор с добрия болярин той го помолил да му посочи подходящо място за уединен подвижнически живот. И боляринът му посочил една пещера близо до реката Сарандапор (по гръцки) или Крива река (по български). Като се преселил в тази пещера, Йоаким преживял в нея всичкото останало време на своя живот в строг пост и съзерцателна молитва.
 
 
 
 
 
 
 
 
Източниците сочат мястото на неговия духовен подвиг  -  по Крива река – притока Бабин дол (местност Сарандапор). Това е причината в някои източници да е наричан Свети Йоаким Сарандапорски. Счита се, че светецът умира около 1105 г. 
 
 
 
 
 
По време на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) свещеник на име Теодор, чието монашеско име било Теофан, основава манастира и в манастирската църква полага мощите на светеца. Сведения за този манастир се откриват в документи от времето на българския цар Калоян. По-късно сръбският крал Стефан II Милутин дава средства за изграждането на църква в манастира, посветена на светеца. От тук са преминали и оставили следи и крал Стефан Дечански и турският султан Мехмед II по време на военни походи. 
 
 
 
 
Впоследствие манастирът запада и монасите се обръщат за помощ към богатата Дубровнишка република. В неин документ от 1474 г. се чете за дарение от 20 жълтици за “милостиня на българския манастир Св. Йоаким”, цитирано в трудовете на известния български литературен историк и фолклорист Йордан Иванов и на видния наш географ проф. Анастас Иширков. 
 
 
 
 
 
През 1585 г. силно земетресение поврежда сериозно светата обител и монаси и свещенослужители заминават за Русия да търсят финансова подкрепа. През XVII в. в пътеписите на известния турски пътешественик Евлия Челеби се съобщава за разцвет на манастира. В средата на XVIII в. манастирът е изоставен по неизвестни причини. Властите в Османската империя не позволяват възстановяването на манастира, но местните хора продължили да отбелязват тържествено празника на Св. Йоаким Осоговски. 
 
 
 
 
 
През 1847 г. с финансовата помощ на хаджи Стефан Младенов от Крива  Паланка започва строителството на манастирска църква (осветена през 1851 г.), която е запазена до наши дни. Тази голяма манастирска църква е дело на известния възрожденски архитект Андрей Дамянов Рензов от Дебърско.
 
 
 
 
 
Стенописите са изографисани от Димитър Папрадишки, заедно с иконописците от дебърската школа – Григор Петров, Аврам Дичов, Мирон Илиев. В западния зид на храма отново са положени мощите на светеца. В края XIX в. в манастира няма постоянно монашеско братство. Малката запазена църква Рождество на Пресвета Богородица” е изградена според изследователите в края на XI в. и по-късно е обновявана на няколко пъти. Запазени са само фрагменти от най-старите стенописи. В иконостаса се предполага, че две от най-ценните икони са дело на основоположника на Самоковската иконописна школа – Христо Димитров. Тук има и аязмо със света вода. 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Обителта на Свети Йоаким Осоговски постепенни се е превърнала във важен духовен, църковен и културен православен център, в който се стичат поклонници от много страни. Храмовият празник е на 16 август, когато Българската православна църква чества Св. Йоаким Осоговски. Покланят се на мощите на светеца и чете неговия тропар: 
 
 
 
 
 
В наши дни в манастира се провеждат и редица културни мероприятия, като школи и пленери за иконопис, архитектура и пр. 
 
 
 
 
Останахме час в Осоговския манастир, но успяхме да усетим духа на православието. Запалихме свещ, пихме вода от манастирската чешма, взехме си книжка (от Йордан Михайловски) с историята на манастира на официален македонски език и останахме с един приятен спомен и усещането за докосване до старите светини на православието.
 
 
 

Автор: проф. Румен Пенин

Публикувано от dimitar.zhelev

3 Коментара - Манастирът „Св. Йоаким Осоговски” - красива православна обител

Неданьо (непроверено) February 08, 2017

Отговори
А защо е в Македония?!?

Християнски радетел (непроверено) February 08, 2017

Отговори
А къде да е? И там си е България - просто някаква граница, доколкото разбирам, затова и българин пише за този важен християнски храм. Няма как да го преместим, да отидем и се поклоним на един от най-тачените светии в Западна България.

Неданьо (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Няма логика...

Сподели

Снимка на деня

Сред ледниците на Патагония