Люти брод - пазителят на Искърския пролом

Люти брод - пазителят на Искърския пролом

Люти брод е китно село, намиращо се в последните сюжети на най-големия речен пролом в България. Географското му положение, историческото развитие и карстовият район, в който се намира, го правят уникално място за отдих, планинарство или прекарване на свободно време с любими хора, далеч от големите и шумни градове.

Селото се намира в карстов участък с добре изразена калцифилна растителност в Северозападна България. Разположено е в западния дял на Стара Планина, а река Искър разсича селото на две части, като частта на левия бряг на реката се намира в подножието на Врачанска планина, а тази на десния – в подножието на Ржана планина. Надморската височина е около 250 метра, а най-горните и отдалечени части на селото се простират на малко под 400 метра. Името на селото е свързано с жертвите, които взимала реката при преминаването на брода. 

Автентична къща в Люти брод

Първите заселници се появяват тук преди повече от 1000 години и създават античното селище „Коритен“, по-известно като Коритенград. Появата му е свързана с „Ритлите“ – естествена скална маса, която защитава селото от югозапад. Доказателство за съществуването на селището са намерените в района монети, артефакти и останки от няколко църкви от различни периоди, като най-старата от всички датира от V в. През османско владичество селото е носило името Гечидкьой. В края на XIX в.  и началото на ХХ  в. в селото се раждат и живеят комунистическите дейци Иван Кинов и ремсистът Никола Марков – Колката. 

Останки от раннохристиянската базилика 
Средновековната църква „Свети Георги“

Край селото има богат набор от природни обекти, които са сравнително лесно достъпни. Една от емблемите на Лютиброд и въобще на цялото дефиле са „Ритлите“. 

Скален феномен „Ритлите“

Смята се, че са формирани в резултат на отлагане, докато цялата територия е била покрита от океан преди повече от 100 милиона години. Височината им достига до 400 m, а заедно с дебелината от 3 до 7 m, се създава внушителна гледка от целия десен склон на селото. В най-високата част на едно от образуванията е построен осветен кръст, който се откроява нощно време и е впечатляващо място за любителите на панорамни гледки. Друга емблема на селото е екопътеката „Просечен камик“. 

Началната точка на екопътека „Просечен камик“ от Люти брод

Тя представлява очертана пътека, която свързва селото с Черепишкия манастир, и е чудесен вариант за еднодневен преход. Пътеката тръгва от югозападния край на селото, като пътят до началната точка е стръмен, а после теренът става сравнително равен и осеян с прекрасни гледки. Местността „Просечен камик“ е в самото начало на пътеката и представлява стеснен проход между две големи скали, като непосредствено след това се достига до някогашната крепост „Шишманово кале“ и пещерата „Църналевица“. 

„Просечен камик“

Историята на крепостта е подробно описана в туристическа табела, а пещерата е труднодостъпна и липсва каквато и да е информация за нея. Други забележителности по пътя към манастира са два оброка, като по-известният от тях е т. нар. „Дамянов кръст“. Смята се, че се е появил на това място когато е прокарван пътят, използван от създателя на възрожденския революционен комитет в Черепишкия манастир – игуменът Епифаний Младенов. 

Родната къща на Епифаний Младенов в Люти брод

Другият оброк се нарича „Св. Атанас“, но поради близостта си с първия, също е известен като „Дамянов кръст“. Имало е и извор със същото име, който е пресъхнал. 

Крайната точка на екопътека „Просечен камик“ с изглед към Черепишкия манастир „Успение Богородично“

Това място е било считано за свята територия от най-древни времена. Забележителен факт е, че шумната река се успокоява когато минава до манастира и след това отново забързва течението си. Това доказва силната енергия, която излъчва мястото. Други  легенди и вярвания за района са свързани и с подбудата на иманярска дейност – съкровището на цар Иван Шишман. Запалени иманяри често търсят злато из карстовите пещери, някои от които дори вече са изцяло запушени заради реконструкцията на път II-16, който минава през Искърския пролом.

В днешни дни селото е със затихващи демографски функции. Според данни от последното преброяване на населението, в селото живеят малко над 200 души, като се наблюдава трайна тенденция на намаляване. Развитието на селото би могло да тръгне в положителна посока чрез насърчаването на туристическа дейност и рекламата на ежегодни събития. Едно от тях е съборът на селото – 3 юни, на който се провежда историческа възстановка на сражението на част от Ботевата чета с турците в местността „Рашов дол“. Там е запазена и кошарата, край която са се случили автентичните събития. Пътят към тази местност е и начална точка на екопътека „Белите скали“, която също представлява добра възможност за рекреационна дейност из природата. Придвижването до селото е лесно, защото през него минава и железопътната линия София – Варна, като ежедневно по няколко влака обслужват маршрута. 

 Начална точка към местността „Рашов дол“ и екопътека „Белите скали“

В икономически план, селото разполага с няколко къщи за гости, разположени в различни точки на Люти брод. Те предлагат престой както в живите части на селото, така и в тихите му крайни точки. 

Къщa за гости в селото

Въпреки малобройното население и склоновия характер на селото, то разполага с малко предприятие. В него се произвеждат малки електрически двигатели, трансформатори и генератори, които се изнасят за Италия. Работниците в предприятието са както от селото, така и от околията (Ботевград, Мездра, Враца и др.) 

„Н сие Ф Фактори ООД“ отвън

В селото могат да се видят други автентични неща като паметната плоча на австро-унгарския пътешественик и учен Феликс Каниц, който в края на XIX в. бил вдъхновен от природата на селото. Друг емблематичен обект е лодката на Баба Илийца – Вазовата героиня от разказа „Една българка“. Именно тук тя пресича бурния Искър с една малка ладия. Така, рискувайки живота си, тя спасява ранен Ботев четник. 

Паметната плоча на Феликс Каниц
Лодката на баба Илийца

Малко преди началото на селото скалите крият уникално образувание, което се забелязва само от най-наблюдателните. За всички, прочели с интерес статията и стигнали до последното изречение, ще видят нещо, което определено ще впечатли всеки географ. Насладете му се! 

„Пазителят“ на Люти брод“ и „Ритлите“ на заден фон

Автор и снимков материал: Мартин Димитров

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Паметникът на Светите братя Кирил и Методий

ггф