Люти брод - пазителят на Искърския пролом

Люти брод е китно село, намиращо се в последните сюжети на най-големия речен пролом в България. Географското му положение, историческото развитие и карстовият район, в който се намира, го правят уникално място за отдих, планинарство или прекарване на свободно време с любими хора, далеч от големите и шумни градове.

Селото се намира в карстов участък с добре изразена калцифилна растителност в Северозападна България. Разположено е в западния дял на Стара Планина, а река Искър разсича селото на две части, като частта на левия бряг на реката се намира в подножието на Врачанска планина, а тази на десния – в подножието на Ржана планина. Надморската височина е около 250 метра, а най-горните и отдалечени части на селото се простират на малко под 400 метра. Името на селото е свързано с жертвите, които взимала реката при преминаването на брода. 

Първите заселници се появяват тук преди повече от 1000 години и създават античното селище „Коритен“, по-известно като Коритенград. Появата му е свързана с „Ритлите“ – естествена скална маса, която защитава селото от югозапад. Доказателство за съществуването на селището са намерените в района монети, артефакти и останки от няколко църкви от различни периоди, като най-старата от всички датира от V в. През османско владичество селото е носило името Гечидкьой. В края на XIX в.  и началото на ХХ  в. в селото се раждат и живеят комунистическите дейци Иван Кинов и ремсистът Никола Марков – Колката. 

Край селото има богат набор от природни обекти, които са сравнително лесно достъпни. Една от емблемите на Лютиброд и въобще на цялото дефиле са „Ритлите“. 

Смята се, че са формирани в резултат на отлагане, докато цялата територия е била покрита от океан преди повече от 100 милиона години. Височината им достига до 400 m, а заедно с дебелината от 3 до 7 m, се създава внушителна гледка от целия десен склон на селото. В най-високата част на едно от образуванията е построен осветен кръст, който се откроява нощно време и е впечатляващо място за любителите на панорамни гледки. Друга емблема на селото е екопътеката „Просечен камик“. 

Тя представлява очертана пътека, която свързва селото с Черепишкия манастир, и е чудесен вариант за еднодневен преход. Пътеката тръгва от югозападния край на селото, като пътят до началната точка е стръмен, а после теренът става сравнително равен и осеян с прекрасни гледки. Местността „Просечен камик“ е в самото начало на пътеката и представлява стеснен проход между две големи скали, като непосредствено след това се достига до някогашната крепост „Шишманово кале“ и пещерата „Църналевица“. 

Историята на крепостта е подробно описана в туристическа табела, а пещерата е труднодостъпна и липсва каквато и да е информация за нея. Други забележителности по пътя към манастира са два оброка, като по-известният от тях е т. нар. „Дамянов кръст“. Смята се, че се е появил на това място когато е прокарван пътят, използван от създателя на възрожденския революционен комитет в Черепишкия манастир – игуменът Епифаний Младенов. 

Другият оброк се нарича „Св. Атанас“, но поради близостта си с първия, също е известен като „Дамянов кръст“. Имало е и извор със същото име, който е пресъхнал. 

Това място е било считано за свята територия от най-древни времена. Забележителен факт е, че шумната река се успокоява когато минава до манастира и след това отново забързва течението си. Това доказва силната енергия, която излъчва мястото. Други  легенди и вярвания за района са свързани и с подбудата на иманярска дейност – съкровището на цар Иван Шишман. Запалени иманяри често търсят злато из карстовите пещери, някои от които дори вече са изцяло запушени заради реконструкцията на път II-16, който минава през Искърския пролом.

В днешни дни селото е със затихващи демографски функции. Според данни от последното преброяване на населението, в селото живеят малко над 200 души, като се наблюдава трайна тенденция на намаляване. Развитието на селото би могло да тръгне в положителна посока чрез насърчаването на туристическа дейност и рекламата на ежегодни събития. Едно от тях е съборът на селото – 3 юни, на който се провежда историческа възстановка на сражението на част от Ботевата чета с турците в местността „Рашов дол“. Там е запазена и кошарата, край която са се случили автентичните събития. Пътят към тази местност е и начална точка на екопътека „Белите скали“, която също представлява добра възможност за рекреационна дейност из природата. Придвижването до селото е лесно, защото през него минава и железопътната линия София – Варна, като ежедневно по няколко влака обслужват маршрута. 

В икономически план, селото разполага с няколко къщи за гости, разположени в различни точки на Люти брод. Те предлагат престой както в живите части на селото, така и в тихите му крайни точки. 

Въпреки малобройното население и склоновия характер на селото, то разполага с малко предприятие. В него се произвеждат малки електрически двигатели, трансформатори и генератори, които се изнасят за Италия. Работниците в предприятието са както от селото, така и от околията (Ботевград, Мездра, Враца и др.) 

В селото могат да се видят други автентични неща като паметната плоча на австро-унгарския пътешественик и учен Феликс Каниц, който в края на XIX в. бил вдъхновен от природата на селото. Друг емблематичен обект е лодката на Баба Илийца – Вазовата героиня от разказа „Една българка“. Именно тук тя пресича бурния Искър с една малка ладия. Така, рискувайки живота си, тя спасява ранен Ботев четник. 

Малко преди началото на селото скалите крият уникално образувание, което се забелязва само от най-наблюдателните. За всички, прочели с интерес статията и стигнали до последното изречение, ще видят нещо, което определено ще впечатли всеки географ. Насладете му се! 

Автор и снимков материал: Мартин Димитров