Друг революционен процес е високата и все по-увеличаващата се средна продължителност на живота. Ако в началото на XX век средната продължителност на живота в Европа е 40-45 години, то днес е над 80 години.
Доц. Бърдаров отбеляза, че фактите показват, че по отношение на репродуктивните нагласи на населението България се вписва напълно в европейските тенденции за застаряване на населението, ниски репродуктивни нагласи и ниска раждаемост и разгледа въпроса, защо при това положение в България говорим за демографска катастрофа и колапс. По думите му, огромната разлика е в миграцията – развитите държави не само не отдават емигранти, те привличат такива.
В изказването си доц. Бърдаров проследи какви са основните неща, необходими за България в демографски план, за да има една наистина реална промяна и демографско възраждане. Според него един от големите резерви, които България по настоящем не използва, е огромната българска диаспора в чужбина, създадена през 90-те години на 20 век, когато България напускат много квалифицирани и образовани българи, а техните деца, родени в чужбина, имат запазено българско самосъзнание. Според доц. Бърдаров да говорим за тяхното завръщане в България към настоящия момент е химера, но е напълно възможно да работят за България.
Той призова към създаването на идейна банка към Министерството на труда и социалната политика, която да събира идеи, проекти, конкретни контакти на българите в чужбина, които желаят да работят за България и подчерта, че те притежават невероятна енергия, компетенции и образование.
На второ място доц. Бърдаров посочи необходимостта от реални действия, за да се направи така, че младото население, което в момента живее у нас, да остане да се реализира тук, а не да емигрира. По думите му, това може да стане по един-единствен начин – чрез образование и реализация. Той обърна внимание на нуждата от промени в образователната система у нас, както и на изграждане на връзка между образованието и нуждите на пазара на труда у нас.
Доц. Бърдаров призова да се забрави клишето – национална демографска политика, а да говорим за регионални демографски политики, които да отчитат спецификата на отделните региони, етнопсихологията на населението, репродуктивните и миграционните нагласи, цялостната социално-икономическа обстановка.
В презентацията си доц. Бърдаров обърна внимание още на кризата на идентичности при младите хора у нас днес, и подчерта, че трябва да търсим българските традиции и ценности като нова идентичност на младите хора в страната. Според него това трябва да се подкрепя и стимулира от държавата като мярка за преодоляване на демографската криза и задържане на младите хора у нас.
Доц. Бърдаров завърши презентацията си с думите, че ситуацията е обратима, ако се работи целенасочено, конкретно и още сега: „За мен няма ситуация без изход, има пауза между две решения. И съм убеден, че е дошло времето да сложим край за демографската пауза за България – експертите, политиците, изпълнителната власт, медиите. За да има какво да оставим на нашите деца в бъдеще“.
Репортаж за събитието бе излъчен и по БНТ
В рамките на събитието бяха представени презентации на специалисти по демографските въпроси и политики - доц. д-р Климент Найденов, ръководител на Катедра „Регионално развитие“, доц. д-р Косьо Стойчев, ръководител на Катедра „Регионална и политическа география“, Калоян Цветков – докторант, доц. д-р Надежда Илиева – ръководител на секция „Икономическа и социална география“, при департамент „География“, към Националния институт по геофизика, геодезия и география-БАН. Те говориха по теми, свързани със съвременните тенденции в демографското развитие на Република България, ролята на регионалното икономическо и устройствено планиране за демографските тенденции в България, проблема за застаряването на населението и други. Форумът приключи с дискусия по актуалните въпроси.
Интервю по въпроса с доц. Георги Бърдаров пред БНР можете да чуете тук.
1 Коментара - Кръгла маса по въпросите на демографските тенденции и процеси в България се проведе в СУ
СГ (непроверено) September 26, 2017
Отговори