Коматинските скали – природните стражи на Влахина планина

Коматинските скали
През летния сезон обикновено организираме малки експедиции със студенти и преподаватели от катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ на Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Така през лятото на 2012 г. се озовахме в непосредствена близост до границата ни с Република Македония в един от очарователните райони на Влахина планина, изучавайки ландшафтите й като част от научна задача. По време на предварителната ни подготовка се запознахме с литературни източници и картен материал за тази рядко посещавана част от страната. В интернет Коматинските скали бяха споменати като перспективен обект за развитие на туризма в района, няколко снимки и толкова.
 
 
 
 
Геоложките разработки на колеги бяха доста по-задълбочени и ни ориентираха във фундамента на природните комплекси. Но очарованието на планината може да се усети само когато пътуваш из нея, независимо с каква цел. С кола успяваме да стигнем на 15-20 km от Симитли през селата Тросково и Брестово към една от целите ни – Коматинските скали. 
 
 
 
 
Бавно придвижвайки се с карти в ръце и раници на гърба, пълнещи се с проби и образци от скали, почви, растения, постепенно навлизаме навътре в планината. Срещаме няколко местни жители, които с желание ни упътват и разказват за своя край, с тъжен привкус на едно интересно минало и несигурно бъдеще. 
 
 
 
 
Първото впечатление от Коматинските скали е изненадващо. Наистина са красиви и масивни, като гърбовете на стадо слонове, спрели за почивка И може би една от причините за уникалността на този природен обект е изменчивостта на формите, погледнати от различен ъгъл. Най-високите скали достигат 130 m височина. 
 
 
 
 
Дълга и интересна е историята на живота край тези природни свидетели. Техният произход е изучен и описан. А сред първите, които се възхищават на удивителната им красота и природна уникалност, е Павел Делирадев – известен български учен и общественик, с определен интерес към географските и геоложките изследвания. Той описва скалите в своите записки от многобройните си пътешествия из България. Районът на скалите е бил езическо светилище още от дълбока древност и религиозните обреди на жреците вероятно са били много въздействащи. Съществуват много легенди за войводи и хайдути, бродили по тези места, за заровено в пещери злато и за духове на светци. Интересен за посещение и поклонение е Тросковският манастир “Св. Арахангел Михаил” край село Брестово, основан според някои източници през 1149 г. През средните векове тук са живеели десетки монаси, поддържайки вярата и духа на хората от района. Монасите развивали животновъдството и подпомагали начинанията на местните жители. Твърди се, че тези монаси събирали и средства за изграждането и поддържането на Рилския манастир. Манастирът силно е пострадал по време на Крупнишкото земетресение през април 1904 г., но местните хора възстановяват църквата му още през 1906 г. 
 
 
 
 
Коматинските скали са изградени от палеогенски конгломерати и възрастта им надминава 40 млн. г., време, което трудно може да се осъзнае. На различни нива са установени пясъчници, варовици, алевролити и аргилити. “Корените” на скалите достигат в дълбочина около 800 m. Геоложките проучвания показват и наличие на полезни изкопаеми в района. В миналото тук са се добивали въглища, но в момента, макар и доказани, запасите им не представляват сериозен икономически интерес. Основата на скалите е обрасла с широколистна горска и храстова растителност от поречието на река Вранещица почти да село Брестово. По скалите растителността е съвсем оскъдна. Около тях има просторни пасища, но отглежданите животни не са много. По високите канари в миналото са гнездели орли, но сега вече ги няма. И хората вече не са много. 
 
 
 
Скалните форми ни подмамват да се приближим и да усетим полъха на тяхната история. Естетическото удоволствие да седиш срещу скалите и да ги съзерцаваш е неповторимо, независимо в кой момент от деня. Чуват се птичи песни и жужене на насекоми.
 
 
 
 
В община Симитли съществува проект за развитието на този район в туристическо отношение. Вече е направено нещо, но по-голямата част от работата предстои. Идеята за граничен пункт с Македония и път от Симитли до Пехчево изчаква по-добри времена. Скалите са предизвикателство и за любителите на скалното катерене и в района могат да бъдат забелязани българи и чужденци, поклонници на този смел спорт. Не мисля обаче, че идеята за по-масов и комерсиален туризъм е добра. Изграждане на маркирани екопътеки би било достатъчно, за да се запази духът на тези красиви природни места. Подходящото проектиране и прокарване на подобни пътеки, съгласувано с географи, геолози, еколози, може да доведе с учебна цел ученици и студенти от цялата страна. 
 
 
 
 
Странно е наистина как досега Коматинските скали и районът не са обявени за защитен от закона природен обект. Добре е в географския сайт да даваме гласност на подобни интересни и уникални в природно отношение обекти, за да може обеществеността в страната да се информира, а и колегите от Министерството на околната среда и водите да се заемат със защитата им по съответния законов ред. 
 
 
 
Текст и снимки: Румен Пенин
 

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

6 Коментара - Коматинските скали – природните стражи на Влахина планина

Краси Тимчев (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Колко много красиви места има България - безчет. Не си познаваме страната и история, и етнография, и природа и самите себе си не познаваме.

още малко информация (непроверено) February 08, 2017

Отговори
http://mgu.bg/geosites/komatinski-skali.html

мишо (непроверено) February 08, 2017

Отговори
а само как искам и аз да отида там

Стоян (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Манастирът е по стар от Рилския.Има източници в които се казва ,че е посщаван от самия Св.Климент Охридски и бил нещо като негова лятна резиденция.

,Петър Делев (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Този обект наистина е попадение. Ще отида непремнно да го разгледам. България е съкровищница, винаги има нещо ново, което да откриеш и да те изненада.

Д.Качаров (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Това е наистина откритие и за мене. Не знаех за това място, което си струва да се посети. Добре е, че има подобни сайтове, които да ни информират. Благодаря!

Сподели

Снимка на деня

Шоколадовите хълмове на о-в Бохол, Филипините

ггф