Коматинските скали – природните стражи на Влахина планина
През летния сезон обикновено организираме малки експедиции със студенти и преподаватели от катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ на Геолого-географския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Така през лятото на 2012 г. се озовахме в непосредствена близост до границата ни с Република Македония в един от очарователните райони на Влахина планина, изучавайки ландшафтите й като част от научна задача. По време на предварителната ни подготовка се запознахме с литературни източници и картен материал за тази рядко посещавана част от страната. В интернет Коматинските скали бяха споменати като перспективен обект за развитие на туризма в района, няколко снимки и толкова.
Геоложките разработки на колеги бяха доста по-задълбочени и ни ориентираха във фундамента на природните комплекси. Но очарованието на планината може да се усети само когато пътуваш из нея, независимо с каква цел. С кола успяваме да стигнем на 15-20 km от Симитли през селата Тросково и Брестово към една от целите ни – Коматинските скали.
Бавно придвижвайки се с карти в ръце и раници на гърба, пълнещи се с проби и образци от скали, почви, растения, постепенно навлизаме навътре в планината. Срещаме няколко местни жители, които с желание ни упътват и разказват за своя край, с тъжен привкус на едно интересно минало и несигурно бъдеще.
Първото впечатление от Коматинските скали е изненадващо. Наистина са красиви и масивни, като гърбовете на стадо слонове, спрели за почивка И може би една от причините за уникалността на този природен обект е изменчивостта на формите, погледнати от различен ъгъл. Най-високите скали достигат 130 m височина.
Дълга и интересна е историята на живота край тези природни свидетели. Техният произход е изучен и описан. А сред първите, които се възхищават на удивителната им красота и природна уникалност, е Павел Делирадев – известен български учен и общественик, с определен интерес към географските и геоложките изследвания. Той описва скалите в своите записки от многобройните си пътешествия из България. Районът на скалите е бил езическо светилище още от дълбока древност и религиозните обреди на жреците вероятно са били много въздействащи. Съществуват много легенди за войводи и хайдути, бродили по тези места, за заровено в пещери злато и за духове на светци. Интересен за посещение и поклонение е Тросковският манастир “Св. Арахангел Михаил” край село Брестово, основан според някои източници през 1149 г. През средните векове тук са живеели десетки монаси, поддържайки вярата и духа на хората от района. Монасите развивали животновъдството и подпомагали начинанията на местните жители. Твърди се, че тези монаси събирали и средства за изграждането и поддържането на Рилския манастир. Манастирът силно е пострадал по време на Крупнишкото земетресение през април 1904 г., но местните хора възстановяват църквата му още през 1906 г.
Коматинските скали са изградени от палеогенски конгломерати и възрастта им надминава 40 млн. г., време, което трудно може да се осъзнае. На различни нива са установени пясъчници, варовици, алевролити и аргилити. “Корените” на скалите достигат в дълбочина около 800 m. Геоложките проучвания показват и наличие на полезни изкопаеми в района. В миналото тук са се добивали въглища, но в момента, макар и доказани, запасите им не представляват сериозен икономически интерес. Основата на скалите е обрасла с широколистна горска и храстова растителност от поречието на река Вранещица почти да село Брестово. По скалите растителността е съвсем оскъдна. Около тях има просторни пасища, но отглежданите животни не са много. По високите канари в миналото са гнездели орли, но сега вече ги няма. И хората вече не са много.
Скалните форми ни подмамват да се приближим и да усетим полъха на тяхната история. Естетическото удоволствие да седиш срещу скалите и да ги съзерцаваш е неповторимо, независимо в кой момент от деня. Чуват се птичи песни и жужене на насекоми.
В община Симитли съществува проект за развитието на този район в туристическо отношение. Вече е направено нещо, но по-голямата част от работата предстои. Идеята за граничен пункт с Македония и път от Симитли до Пехчево изчаква по-добри времена. Скалите са предизвикателство и за любителите на скалното катерене и в района могат да бъдат забелязани българи и чужденци, поклонници на този смел спорт. Не мисля обаче, че идеята за по-масов и комерсиален туризъм е добра. Изграждане на маркирани екопътеки би било достатъчно, за да се запази духът на тези красиви природни места. Подходящото проектиране и прокарване на подобни пътеки, съгласувано с географи, геолози, еколози, може да доведе с учебна цел ученици и студенти от цялата страна.
Странно е наистина как досега Коматинските скали и районът не са обявени за защитен от закона природен обект. Добре е в географския сайт да даваме гласност на подобни интересни и уникални в природно отношение обекти, за да може обеществеността в страната да се информира, а и колегите от Министерството на околната среда и водите да се заемат със защитата им по съответния законов ред.
Текст и снимки: Румен Пенин
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
6 Коментара - Коматинските скали – природните стражи на Влахина планина
Краси Тимчев (непроверено) February 08, 2017
Отговориоще малко информация (непроверено) February 08, 2017
Отговоримишо (непроверено) February 08, 2017
ОтговориСтоян (непроверено) February 08, 2017
Отговори,Петър Делев (непроверено) February 08, 2017
ОтговориД.Качаров (непроверено) February 08, 2017
Отговори