Учените смятат, че са събрали достатъчно доказателства, за да класифицират Капитаний - период от геоложката ера Перм, като масово измиране. То се е случило преди приблизително 262 милиона години. Това би го наредило до т.нар. “големи пет” масови измирания.
Изследователите, ръководени от д-р Дейвид Бонд от Университета Хъл, са представили доклада си в Geological Society of America Bulletin. Статутът на кризата през Капитаний е оспорван, тъй като за нея не намерена много информация след откриването й преди 20 години. По-голямата част от съществуващата литература се базира на доказателства, открити в тропиците.
Объркване внася и масовото измиране в края на Перм, което е най-голямото в историята на Земята - преди около 250 милиона години. По време на тази криза от лицето на планетата са изчезнали 96% от видовете. Тъй като измирането в края Перм се е случило едва 12 милиона години след Капитаний, за геолозите е трудно да определят дали двете явления са различни или едно и също.
За да докажат, че Капитаний е отделен катастрофален феномен, д-р Бонд и колегите му са посетили три пъти остров Шпицберген, който се намира в северната част на Норвегия. Целта на учените са били скални пластове с дебелина, достигаща над 400 m, в които може да се намерят данни за ерата Перм. Анализирайки съотношенията на изотопите на въглерода и стронция и измервайки количеството на различни метали и моделите на магнитна поляризация, записани в скалите, изследователите са потвърдили, че норвежките скали имат връзка със скалите от тропиците. След това екипът е проучил фосили и е установил, че в средата на Капитаний 87% от изследваните видове са изчезнали. Д-р Бонд предполага, че измирането е предизвикано от мощно изригване. Той и екипът му смятат, че тъй като измирането е оставило следи както в тропиците, така и в северните ширини, то това не е регионална криза, а глобално явление, което трябва да бъде със статут на масово измиране.
ИА Фокус