Григорий Исаченко: Да си ландшафтовед е не само образование, но и мироглед
Географ БГ: Как физическата география и ландшафтознанието станаха Ваше професионално поприще?
Григорий Исаченко: В известен смисъл на мен ми провървя - роден съм в семейство на професионални географи. Баща ми - Анатолий Исаченко, може да се нарече един от патриарсите на руското (съветското) ландшафтознание. Съвсем наскоро той навърши 94 години. Майка ми Татяна Йосифовна Исаченко, посвети живота си на науката за растителната покривка – геоботаниката, работеше в Ботаническия институт на Руската академия на науките „В. Л. Комаров”. Мама я няма от януари 2016 г. Израснал съм сред географски книги и карти, от ранното си детство виждах родителите, когато или заминаваха на експедиция, или се връщаха. В продължение на осем години родителите ми наемаха за летните месеци вила в малкия град Луга, на 130 km на юг от Ленинград (Санкт Петербург). Имаше река, поляни, борови гори, блата. Всичко това от детството ми стана за мен естествено „местообитание" - поход за гъби и плодове в гората, колекциониране на пеперуди и бръмбари, риболов в река Луга, разглеждане на растения... На 7 години събрах първия си хербарий, и под ръководството на майка ми написах наименованията на растенията на латински. А когато бях на 10 години мама ме взе на геоботаническа експедиция в района на Владимир (източно от Москва). Там ми хареса много и дори се научих да правя геоботанически описания. След това бяхме на експедиция в Литва (сега независима държава). На 14 години бях събрал хербарий от няколкостотин растения, сред които редки видове от околностите на Ленинград (сега Санкт Петербург), разбира се, знаех латинските наименования на всички растения и можех съвсем професионално да разговарям с ботаници-флористи.
Бъдещето ми изглеждаше предопределено - ще бъда ботаник или геоботаник. Но тогава баща ми започна да ме води на неговите експедиции, заедно обикаляхме Естония, Латвия, Украйна. Видях как работят ландшафтоведите, как търсят връзката между геоложката структура, релефа, почвите, растителността. Научих много за различните форми на релефа, за събитията от ледниковия период, за различните видове почви...
Разбрах, че да се занимавам през целия си живот само с растителност – това е някакво ограничение (още повече, че по-голямата ми сестра стана геоботаник). Задавах си твърде много въпроси, на които геоботаниката не можеше да отговори. Когато завърших средното си образование моят бъдещ път беше определен почти еднозначно – Ленинградски (сега Санктпетербургски) университет, Географски факултет, катедра „Физическа география”. Смущаващо беше само това, че баща ми оглавяваше тази катедра и аз много скоро го усетих. Например няколко пъти се явявах на изпит при него и веднъж той ме изпитва 45 минути. В първи курс в Географския факултет всички се обучавахме по една програма, а от втори курс започваше специализацията по катедри. Като цяло на мен всичко ми харесваше - и лекциите, и летните практики, но към трети курс настъпи известно разочарование - струваше ми се, че отдавна знам всичко, на което ме учеха и никога няма да науча нещо ново. Но тогава се случи нещо, което може да се нарече съдбоносно в професионалната ми съдба. Баща ми предложи да отида на практика (която тогава се наричаше производствена) в Maрткопския стационар на Тбилиския университет (Грузия), ръководена от младия (33-годишен) доцент Нико Беручашвили. Прекарах един месец в планините на Абхазия, а след това отидох на експедиция в Колския полуостров и отново се върнах в Кавказ, и оттогава всяка година ходех там – като студент, аспирант, научен сътрудник… Нико Беручашвили стана ръководител на моята дипломна работа и кандидатска дисертация. Той притежаваше огромна енергия и ентусиазъм, с които заразяваше всеки, който е бил с него на практика или на експедиция. Той умееше да направи науката наистина увлекателна и от него се научих да мисля върху всичко, което се среща по маршрута (дори ако ти е много трудно да се изкачваш в планините и вали дъжд), да си задавам въпроси, на които не винаги мога да намеря отговор и да чертая ландшафтни карти директно на планинските склонове.. След практиката и работата с Нико Беручашвили вече нямах никакво съмнение, че съм избрал правилния път в географията и в живота. Да бъдеш ландшафтовед – това е не само да получиш подходящото образование, трябва да имаш определено разбиране за света: да гледаш на него комплексно и никога да не се изолираш от пространството, което те заобикаля. В този смисъл ландшафтоведът много се различава от специалиста по пеперудите, който може да мисли за нещо друго, ако наоколо не кръжи нито една пеперуда, или от глациолога, който тъгува без ледници. Ландшафти има винаги и навсякъде по Земята!
Географ БГ: Какво представляват географските учебни практики (летни и зимни) за студенти по ръководената от Вас дисциплина?
Григорий Исаченко: Учебният план на нашия (вече бивш) Факултет по география и геоекология на Санктпетербургския университет е направен така, че лекциите може да чете един преподавател, а друг – да води практиката. Така е и с преподаването на ландшафтознанието. Теоретичният курс, който слушат всички студенти във втората година на обучението, няма много общо с практиката, която студентите от нашата катедра „Физическа география и ландшафтно планиране” провеждат в Приладожката учебна база на Санктпетербургския държавен университет в селището Кузнечное, на 150 km северно от Санкт Петербург, недалеч от границата на Ленинградска област с автономната Република Карелия. Полевата практика по ландшафтознание след втората година, която продължава почти месец, провеждаме заедно с колегата A. И. Резников. Практиката протича интензивно - половината от месеца студентите слушат лекции в аудиторията преди обед, а следобед работят на опитните площадки в околните горски масиви. Те се учат да правят таксация на дървостоя; да определят запаса от дървесина в гората, бонитета на гората, възрастта на дърветата; да описват растенията в растителната покривка и профила на почвата. Но най-важната (втора) част на практиката - това е обучението за изготвяне на мащабна ландшафтна снимка, като се използват GPS-устройства и възможностите за компютърно картографиране с програмата MapInfo. Студентите се разделят на няколко групи (по 3-4 души) и всяка получава участък за изготвяне на ландшафтна карта в мащаб 1:5000, за площ около 1 km2. В рамките на няколко дни студентите правят подробни описания на ландшафта на бланки, вкарват ги в електронна база данни, определят границите на елементарните ландшафти, разчитат сателитна снимка. В резултат на това всяка група изготвя електронна ландшафтна карта с подробна легенда в табличен вид. Друга част от практиката е проучване на малкото езеро, на което е разположена нашата учебна база, с измерване на дълбочината с ехолот, вземане на проби от дънните отложения и изготвяне на карта на водните природни ресурси.
Тъй като Русия е страна на зимата, познаването на ландшафтите на тайгата би било непълно, ако ги проучваме само през летния период. Затова в учебния план на нашата катедра отдавна е включена зимна практика за студентите от четвърти курс, която също се провежда в учебната база в Приладожието в края на март. Краят на март в Санкт Петербург е периодът на най-голямо натрупване на сняг, а в сравнение със зимните месеци се увеличава продължителността на светлата част на деня и времето обикновено е слънчево. По време на зимната практика нашите студенти изучават характеристиките на снежната покривка в различни точки на ландшафта - дебелината на снега, неговата плътност, структурата на снежната покривка, както и дълбочината на измръзване на почвата. Всичко това е съпроводено и с изготвянето на поредица от електронни карти на характеристиката на снежата покривка на ландшафта.
Изследователска работа в полеви условия, Кузнечное
При езерата край Кузнечное
Освен това учим студентите да разпознават различните видове дървета и храсти в зимен вид, правим разходки по леда на Ладожкото езеро с посещение на многобройните острови. Не мога да не споделя, че нашите студенти харесват зимната практита дори повече от лятната, например защото през зимата няма комари. Но в последните години в провеждането на практиката се намеси затоплянето на климата, често в края на март почти всичкият сняг се стопява.
Полевите практики, които ние провеждаме, са най-важната част от професионалнато образование на ландшафтоведа, ефективността на практиките е неизмеримо по-висока, от тази на обикновеното обучение в аудиторията. Не случайно почти всяка година при нас идват на практика студенти, аспиранти и млади научни сътрудници от други университети на Русия, включително от Московския, и дори от чужбина - Полша, Германия, Бразилия, България и др.
Маркиране на дървета на изследователски площадки
Географ БГ: Какво най-много държите да знаят и умеят Вашите студенти?
Григорий Исаченко: Професионалният ландшафтовед е специалист от висока класса; той трябва да знае и умее много. При това не може и не е длъжен да замества всички специалисти по географските дисциплини - геоморфолози, климатолози, геоботаници. Основната роля на ландшафтоведа е да намира и анализира връзките между географските компоненти, процеси и явления. По това той може да бъде сравнен със системния анализатор, когото канят на работа в голяма многофункционална компания, за да оптимизира дейността ѝ. Вече казах, че да си ландшафтовед е не само образование, но и мироглед. И ако ние можем да дадем на нашите студенти първото, то далеч не винаги е възможно да им „вдъхнем” второто. Затова и не от всички студенти, които учат при нас, стават ландшафтоведи-професионалисти. Такъв ландшафтовед е в състояние да възприема комплексно природата и човешките дейности и да работи в различни природни условия - от Антарктика до тропическите гори на Амазония. За да подготвим такива специалисти, ние ги обучаваме не само на теория, но и в различни методи за физикогеографски изследвания: математическа обработка на данни, ГИС-анализ, разчитане на сателитни снимки, дендрохронология, аналитично изследване на почви, методи на палеогеография и др.
Умението да работи с различни тематични карти - от тектонски до зоогеографски, е много важно за ландшафтоведа. На това, в частност, е посветен моят курс „Физикогеографско и екологично картографиране". Освен това ландшафтоведът трябва да познава историята на региона, в който работи, за да разбере как са били усвоявани и на какви въздействия са били подложени проучваните ландшафти в различните епохи. А за да могат да дават обосновани препоръки за използването на едни или други ландшафти в съвремието, и като се вземат предвид днешните социални-икономически реалности, студенти от нашата катедра се обучават на основите на ландшафтното планиране.
Най-добрите възпитаници на нашия факултет се различават от другите специалисти-географи по това, че владеят модерните технологии за изготвяне на ландшафтни карти в различни мащаби и знаят как да прилагат най-подходящия и точен модел на териториите за различни практически цели – от проектирането на магистрални тръбопроводи, до организацията на защитените природни територии.
Географ БГ: Как се зароди идеята и се осъществи Големият географски фестивал (Большой географический фестиваль) в Санкт Петербург? Какъв е неговият формат на провеждане?
Григорий Исаченско: За пръв път Големият географски фестивал се проведе във Факултета по география и геокология на Санктпетербургския държавен университет през 2004 г. Идеята е на трима млади сътрудници и аспиранти, от които днес само един - Роман Амбурцев, работи във вече бившия факултет. Фестивалът се провежда всяка година в началото на април и обикновено е посветен на някаква дата, свързана с географията, през 2015 г. беше посветен на 70-годишнината от победата във Великата отечествена война.
Целта на фестивала е да се съберат рускоговорящи студенти и аспиранти от географските факултети на висшите училища в Русия и други страни, да се запознаят и във формална и неформална обстановка да обсъдят различни проблеми на географията и нейната роля в съвременния свят. Събитието обикновено продължава 4 дни и включва пленарна сесия с доклади, представени от учени от нашия факултет; научна конференция с много секции в различни направления на географията; вечерно посещение на спектакъл на една от младежките театрални трупи в Санкт Петербург; турнир по мини футбол между мъжки и женски отбори; конкурс за географски снимки; „вечер на запознанството" в един от младежките клубове; географски „брейн ринг”; разходки (включително и нощни) из Санкт Петербург и околностите му. „Брейн рингът“ е най-популярното събитие на фестивала, което събира до 25 отбора (включително ученици-победители в регионалните кръгове на олимпиадата по география) и няколкостотин зрители. От 2015 г. в програмата на Фестивала има ново събитие – конкурс за представяне на различни региони или страни от света. Първият приз в първото състезание завоюва отборът на географите от Софийския университет.
През годините фестивалът събираше от 100 до 300 участници от десетки университети - от Улан Уде до Брест и от Мурманск до Ереван. Публикувани са няколко сборника с доклади на участници в научните конференции. Фестивалът няма аналог в Русия и страните от бившия Съветски съюз. За съжаление, през последните години броят на участниците във фестивала и участващите географски факултети намаля поради финансови затруднения. Радвам се, че нашият Голям географски фестивал даде стимул за провеждане на географски фестивали в България.
Географ БГ: Неотдавна получихме подписка за възстановяването на Географския факултет на Санктпетербургския Университет. Защо въобще се стигна до това положение?
Григорий Исаченко: В нашия университет вече около 10 години текат реформи в управлението. Обявено бе, че тяхната цел е да се подобри качеството на образованието и научните изследвания и да се повиши рейтингът на висшето училище в класацията на водещите университети в света. Днес обаче ползата от реформите се усеща от много малка част от огромния брой преподаватели и служители на Санктпетербургския държавен университет. Но за сметка на това други „постижения" на реформите са доста ясно видими - необикновено нарастване на броя на административния персонал, огромна разлика в заплащането на преподавателите и административния персонал, оценяване на научната работа на сътрудниците по изключително научнометричните показатели, взаимствани от западните страни. Едно от измеренията на „реформите" е създаването на институти към университета, съчетаващи функциите на образованието и изследователската работа. Планира се те да бъдат създадени чрез обединение на няколко факултета - например историческия и философския, биологическия и психологическия и т.н. Случи се така, че първата „жертва" на създаването на институти в Санктпетербургския държавен университет стана нашият Факултет по география и геоекология, който се обедини с Факултета по геология в Институт за науките за Земята. Това се случи преди около две години. Вместо декан, избиран от сътрудниците, начело на института застана директор, назначен от ректора. Директорът ръководи колектив от няколкостотин души, примерно така, както се управлява едно предприятие, чиято основна цел е печалбата. Постиженията на персонала се оценяват единствено по размера на сумите, „внесени" в Санктпетербургския държавен университет под формата на грантове и други поръчки. В сключваните с преподавателите договори влиза задължение за публикуването на определен брой статии в международни списания с висок рейтинг, което е практически невъзможно. Ръководството на института и на Санктпетербургския държавен университет като цяло не се интересуват от качеството на преподаването и резултатите от преподавателския труд, вместо това се вземат произволни решения за намаляване на броя на учебните програми и, в дългосрочен план, на броя на преподавателите. Предвижда се например от образователните програми, реализирани от шестте катедри на бившия Факултета по география и гeoекология (включително катедра „Физическа география и ландшафтно планиране”, в която работя), да се направи обща бакалавърска програма „География", сякаш става въпрос за провинциален педагогически институт...
Служителите на бившия Факултет по география са абсолютно неудовлетворени от сегашната ситуация в Института по науки за Земята, не малко от тях, но далеч не всички, не се страхуват да говорят за това на глас. В края на 2015 г. около 50 преподаватели и служители изпратиха до ректора писмо за ситуацията в Института и необходимостта от възстановяване на Факултета по география и геоекология. Отговорът на това писмо беше формален.
Тази пролет протестното движение набра скорост, в него се включиха най-активните студенти и аспиранти, на интернет страницата бе публикувана петиция, която събра повече от хиляда подписа. Към протеста на географите се присъединиха представители на други факултети, които са загрижени за ситуацията в Санктпетербургския държавен университет и се вълнуват за бъдещото му. На 22 май тази година, в центъра на Санкт Петербург, на Марсово поле се проведе общоуниверситетски митинг в защита на правата на служителите и студентите от университета. Той събра не по-малко 500 души и бе отразен от различни медии. Скоро в интернет ще бъде публикувана нова петиция до президента на Руската федерация, в която се говори за изключително напрегнатата социална обстановка в Санктпетербургския държавния университет, създадена в резултат на провежданите „реформи".
Географ БГ: Кое е най-забележителното място в Русия, където сте били?
Григорий Исаченко: Русия е страна с огромно разнообразие на природни и културни ландшафти. Пътувал съм много из страната си, но все още местата, на които не съм бил, са повече. Извинете, но ми е трудно да посоча най-интересното място или регион, те са твърде много...
При блатиста местност в покрайнините на Санкт Петербург
Край Санкт Петербург
Като най-ярки и завинаги запомнящи се региони и места мога да спомена високите планини в Кавказ и Алтай, езерните ландшафти на Карелия с прекрасните дървени храмове и параклиси, резервата „Красноярские столбы" на Енисей, планината Большой Богдо в Прикаспийската низина, кредните скали с пещерни храмове по Среден Дон, малкия град Чердин и Пермския край и Изборската долина в Псковска област.
Географ БГ: Коя е Вашата географска мечта?
Григорий Исаченко: Те са две. Първата ˗ да обобщя дългогодишните си изследвания за тайгата на Европейска Русия и да направя нещо като „географска Менделеева таблица", в която да може да се види по какви „динамични траектории" се развиват различните ландшафти и резултатите от основните антропогенни въздействия, както и какъв вид ще придобият през различните интервали от време.
А втората мечта - да поработя в ландшафтна експедиция в Арктика, в подзоната на арктическата тундра или в зоната на арктичните пустини.
В Исландия при ледника Ватнайокул
Географ БГ: Какво е посланието Ви до географската общност в България?
Григорий Исаченко: България е една от любимите ми страни в света, която е интересно да бъде посетена по всяко време на годината. Във вашата страна, върху относително малка територия, има уникално разнообразие от ландшафти - и планински, и равнинни. За географа природата на България и нейната промяна от човека в продължение на векове е широко поле за работа. Българското ландшафтознание има дълги традиции и много общо с руското ландшафтознание в исторически план.
Много се радвам, че в последните 30 години, поддържам чудесни отношения с ландшафтоведите от Софийския универиситет, сред които на първо място мога да посоча професор Румен Пенин. Той е не само талантлив учен и университетски преподавател, но и прекрасен географски просветител, направил географията любим предмет на десетки хиляди български ученици. Радостно е, че в българската географска наука навлизат млади изследователи, въпреки всички трудности, които ги очакват по този път. Уважаеми колеги! Изучвайте ландшафтите на своята прекрасна страна, очакват ви много открития, и не вярвайте на тези, които казват, че всичко отдавна е проучено. Така наречената „виртуална география", която изключва теренните проучвания и разчита единствено на общуването на учения с компютъра, е смърт за нашата наука!
Снимка на деня
Абониране за новини
Copyright © 2022 - Geograf.bg
1 Коментара - Григорий Исаченко: Да си ландшафтовед е не само образование, но и мироглед
Данаил (непроверено) February 08, 2017
Отговори