В публикация на Николай Коджабашев, Десислава Цвяткова, Красимир Кръстев, Милен Игнатов и Теодора Теофилова в научното списание на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания Acta Zoologica Bulgarica, съобщават за първите наблюдения на европейски бобър (Castor fiber) в България от 150 години насам.
Бобрите са наблюдавани по поречието на Русенски Лом в защитената зона „Ломовете“ от Натура 2000. Първата информация за следи от вида е от средата на септември 2020 г. и чрез снимки на индивид през април 2021 г. През този период е имало подобни наблюдения на бобри в други съседни територии, което увеличава шансовете вида да се завърне в България по полуестествен начин. Наскоро установеното находище представлява най-южната точка в разпространението на вида на Балканския полуостров и една от най-южните за Европа.
Европейският бобър е бил широко разпространен вид в цяла Европа и северната част на Азия през целия период след последното заледяване до преди два – два и половина века. Обаче масово убиване за козина и месо, заедно с унищожаването на местообитанията му, допринася за бързото намаляване на броя му.
Европейските бобри са били интродуцирани (повторно завъдени) няколко пъти в съседни на България страни – Румъния и Сърбия. В Румъния са интродуцирани в реките на Олт, Муреш и Яломица. Те представляват потенциален източник, откъдето видът може да се разпръсне и колонизира други подходящи местообитания по поречието на река Дунав и реки от водосборния ѝ район.
Първоначалното наблюдение на бобри в България е случайна, през септември 2020 г. от служители на горските стопанства, които виждат „незаконна сеч“ на крайбрежни дървета, които се оказат изгризани по много специфичен „бобърски“ начин. Подробното патрулиране на бреговете на реката скоро довежда до откриване на наскоро или по-отдавнашни нагризани много дървета, всички разположени близо до брега на реката – предимно върби и тополи.
Като локално изчезнал вид, европейският бобър в момента е изключен от природозащитните документи в България. Това изисква преразглеждането му като вид, който е преминал от изчезнал до съществуващ статус и поради неговия малък брой и висока уязвимост трябва да бъде предложен за защита, включително и опазване на местообитанията му.
Copyright © 2022 - Geograf.bg