Само ако знаете, колко нощи бях заспивал с мисълта за Олимп и Атон, които бях виждал по зимни снимки от беласишкото било! Ето че се отправях за втори път към Беласица, но този път не през май, а през февруари! След като бях видял Олимп от Руен и Осогово на цели 235 km, след като го бях видял и от Каменица, ако не го бях видял и при втория ми опит от най-близката възможна наша планина - Беласица, сигурно щях да се спомина! Е, досещате се, че съм жив, така че по-надолу може да се насладите на всичко, което имахме невероятния шанс да зърнем и заснемем, а то не бе малко... По традиция се опитах да направя и приятно за окото видео с величието на конгурския кръгозор. Ако на някой му е интересно, какво се вижда от вр. Конгур в реална перспектива, горещо препоръчвам видеото (най-долу в поста)!
Понеже след малко започва Арсенал-Байерн, този път ще се проявя като недобър повествовател, като просто ще споделя невероятните гледки от планината. (Иначе не, не съм от Байерн. Израснах с един от световните футболни диаманти, който стана голмайстор и на Европа, и на световно първенство и трябваше да има 2 златни топки, тъй както двамата Роналдовци. Този световен идол обаче не бе бразилец, а българин! Ето защо мисля, че хората на моята възраст би трябвало да могат да бъдат само от един отбор... Извинявам се за лирическото отклонение.)
Качихме се с джип в хижата в петък по залез. Снегът след разклона от шосето за х. "Беласица" не бе малко и черният път към х. "Конгур" бе неочаквано заснежен, позаледен и кален. Разбира се след като стигнахме, първата ми работа бе да се нарадвам на величествената гледка от терасата на хижата:
Покатерих се на оградата, за да заснема и Славянка в залеза.
След вечерна наслада на кухнята в хижата (в която преобладават домашните продукти и деликатеси) и хубаво наспиване, разваляно единствено от нетърпението ми, сутринта изглеждаше, че е нашият ден!
Съботната утрин: Пирин над х. "Конгур". Какво ли бе времето в Петрич... А какво ли щеше да бъде, когато се качим на Конгур???
На 46 km вр. Ореляк (2099 m) с ТВ-кулата между дърветата над хижата.
Потеглихме нагоре. Времето бе доста топло - останах само по едно памучно поло, а якето се превърна в бреме. И така до върха, където вятъра ни облече! Понеже нямаме зимни планински обувки, камо ли снегоходки, решихме да вървим по пътя, защото снегът над хижата нарастваше експоненциално. Гледките започваха да изгряват една след друга...
Красавицата Славянка (Алиботуш) над облаците и на 35-40 km дистанция.
Вървейки през гората, на няколко места се открива невероятна панорама към долините на Струма, Струмешница и обграждащите ги планини. На снимката се вижда и хижата, а Петрич е 1300 m под краката ни!
Беше ни страх да не си намокрим краката, затова предпочетохме да вървим по пътя, който е доста обиколен. На едно място минахме по маркираната горска пътека, подсичаща пътя и само за 50 m спестихме над 500 m от лакатушещият се път!
Върхът на някакво дръвче на фона на Боздаг (Фалакро) (2232 m) на 77 km разстояние.
Калата, един от спътниците ми, с право се възхищава...
Ето това ни предстоеше... Най-горе и най-отзад се вижда и Конгур. В първите 2 гърбици от билото пропадането бе до коленете, но след това снегът вече бе добре стегнат, което ни позволи бързо да напреднем.
От м. Вършилото се открива фантастична панорама към цялата северна половина от хоризонта. Най-долу съм споделил и едно видео, което казва всичко. Тук: Петрич - 1400 m под краката ни, a Пиринските колоси - почти толкова над нас...
Среден Пирин и вр. Ореляк (2099 m)
Поглед към Славянка и Боздаг (Фалакро) на изток:
Вляво от Славянка все по-ясно се виждаха и Родопите на 120 км от нас:
Колкото повече напредвахме по билото, толкова повече напрежението у мен нарастваше. Какво ли щях да видя към гръцко от вишката? Дали щеше да се наложи и в неделя сутринта да предприемам индивидуална акция?
Подсичайки последното връхче преди Конгур, в един момент настръхнах... Премката между Конгур и билото към Радомир все още бе очевидно по-висока от мен, а над нея на 150 km величествено се показа това, което тръпнех да видя!
Метри преди крайната ни цел, а точно над табелата за Радомир се вижда Олимп в реална перспектива.
Олимп на хоризонта и над 150 km дистанция!
Осогово на 107 km от вр. Конгур:
Якубица (2589 m), която толкова често бях виждал от вр. Руен, сега отстоеше на 153 km!
От вр. Конгур красивите Славянка и Фалакро и вече между тях (над най-дясното по-ниско било на Славянка) на 135 km се вижда и Циганско градище (1827 m) - един от най-високите и лични върхове на Родопите!
На 90 km крайбрежната планина Кушница (Пангео) (1950 m), северно от Аспровалта. С малко усилия човек може да различи и ТВ-кулата на нея.
Най-далечната гледка на хоризонта: Атон (2033 m) или по-точно най-високите му части на 163 km над облаците.
Боздаг (Фалакро)
Родопите (Голям Перелик се вижда от Конгур и се различава на снимката):
Кожуф (2170 m) на 83 km и Каймакчалан (2524 m, 124 km дистанция) - в снимките забравих да ги приближа, но във видеото с панорамата от Конгур може да ги видите доста по-ясно!
Пирин:
Рила на почти 100 km от нас. Над левия ѝ край на 200 км може да се види Ком и Западна Стара планина, но при нас бе невъзможно да се различават далечни облаци от свръх далечни снегове...
Силният вятър ни отказа от първенеца Радомир (2028 m, най-високия и далечен връх по билото, гледано от Конгур).
Вдъхновен от невероятната гледка към Олимп и всички други заснежени планини...
Хич не ми се искаше да се разделям с тази гледка, която толкова нощи си бях представял и бях гледал по снимките на другите...
Отново Боздгаг (Фалакро), а на преден план се виждат вятърните генератори на Сенгелска планина, които са първото нещо, което човек вижда от Гърция, само щом стигне Кулата.
Малко преди хижата - Славянка в облаците.
В неделния ден бе още по-топло, слънцето печеше хубаво, но на юг облаците се издигаха малко над хижа "Конгур". Снегът се топеше светкавично, а под хижата бе изчезнал. Оказа се, че сме извадили страхотен късмет в съботния ден. Хората, които се отправиха в неделя сутринта ("Кире Поповски" и не знам си още кой), казаха, че горе е имало страшна буря, щеките им едва са оцелели и нищо не са видели. Насладихме се на един почивен неделен ден, а удовлетворението ни се издигаше по-високо от отсрещния Вихрен! Хижата се напълни с хора - петричани знаят как да си прекарват почивните дни! Шосето към х. "Беласица" бе препълнено с хора.
Чувствам се длъжен да споделя, че хижа Конгур е най-вкусната и най-гостоприемната хижа, в която съм бил! Гошо - хижарят, Жоро - шефът и другият Гошо бяха страхотни домакини! Дори яйцата, които си поръчах, просто се топяха в устата ми! Виното бе страхотно. В събота вечер по традиция и хорото се вихреше. Ако посетите х. "Конгур" и не чуете петричката "Катерино моме", значи уредбата е развалена! Миналия път през 2011 г. се качихме на 6 май - празник на Петрич, а и на Гошо и Жоро... "Катерино моме" тогава звуча около десетина пъти. И тогава, и сега меню или ценоразпис в хижата липсваха. Хижарят Гошо винаги ехидно те пита какво искаш и още по-ехидно заявява, че има всичко. И не лъже! А цените са народни!!! Когато ходихме на Гергьовден, яко ни черпиха, после ни питаха кой какво е ял, а аз се притеснявах, че много хубаво не е на хубаво...
Както обещах на хижаря, ще се върна отново на х. "Конгур" и когато го направя, знам, че пак ще му обещая същото! Беласица е невероятна планина и горещо пожелавам на всеки да я посети и да отседне в х. "Конгур"! За тези, които черните пътища нагоре са проблем - миналия път за около 1 час се качихме пеш от асфалта. Нямам търпение да отида отново и се надявам, че този път ще видя и Ком, Шар планина, морето и Солунската крепост. Да, дотогава ще вярвам, че видимостта на последната от вр. Конгур не е мит!
Здравейте! Много се радвам, че има такив млади хора като вас, които обикалят милата ни родина и показват нейните красоти! Продължавайте така и бъдете жив и здрав!
3 Коментара - Епичните гледки, които може да видите само от планината Беласица
Росица (непроверено) February 08, 2017
ОтговориРосица (непроверено) February 08, 2017
ОтговориВеселина Колева... (непроверено) February 08, 2017
Отговори