В средата на XIX в. се заражда фотографията по българските земи. Първата съхранена фотография на българи е от 1842 – 1843 г. На нея са фотографирани от Анастас Йованович във Виена възрожденецът Тодор Минков и майка му. Първоначално българските фотографи работят в Централна Европа и Османската империя.
През 1897 г. е създадено първото българско любителско фотографско дружество в София, председател е историкът проф. Васил Златарски. В начало на XX в. започва да се развива фотожурналистиката и репортажната фотография. Разрастват се и фотоателиетата, както в София, така и в останалите градове в страната – Пловдив, Варна, Русе, Стара Загора. Шумен, Видин, Пазарджик, Ямбол и др. През 1938 г. са направени първите цветни фотографии. Все повече се развива художествената фотография.
Вероятно най-известната българска фамилия фотографи е Карастоянови – Анастас Карастоянов (1822 – 1880), синовете му Иван (1853 – 1922) и Димитър (1856 – 1919), внуците му Бончо (1899 – 1962) и Божидар (1903 – 1956). През 1907 г. Иван Карастоянов издава един ценен албум озаглавен „Изгледи от нова и стара София“, в който е запечатал знакови обекти от столицата по това време. Абумът е подарен от Софийско градско общинско управление на княз Фердинанд І по случай 20-годишнината от възкачването му на престола. Днес се съхранява в Централния държавен архив.
Друг ценен албум на Иван Карастоянов е „Първо българско земеделско-промишлено изложение в Пловдив, 1892 г.“, подарен на княз Фердинанд І – покровител на изложението. Той също се съхранява в Централния държавен архив.
В началото на XX в. Димитър Карастоянов снима поредица фотографии свързани с обекти посветени на Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Пристигналият от Румъния фотограф Онорий Марколеско (1844 – 1927) първоначално се установява в Търново, където прави ценни фотографии на народните представители от Учредителното събрание, както и на редица обекти в града и региона. През 1903 г. се мести във Варна.
Автор: Спасимир Пилев
Copyright © 2022 - Geograf.bg