Байкушевата мура – най-старото иглолистно дърво в България

Определянето възрастта на това дърво дължим на лесовъда Константин Байкушев - един от основоположниците на горското дело в България и откривател на вековното дърво. Учил в Писек /Чехия/, в прочутата за времето си Лесовъдска школа, завършил Лесовъдската академия в гр. Тарант, край Дрезден /Саксония/, "натоварен" с много знания, той се завръща в родната България, за да приложи тук всичко научено. През 1897 год., по поръчение на цар Фердинант, Константин Байкушев проучва горите в Пирин, Пелистер и Атон. Тези земи са все още под турско робство и за провеждане на експедицията е взето специално разрешение от Цариград, дори Високата порта осигурява съпровождащ аскер. За първи път е проучено състоянието и развитието на бялата и черната мура, описани в труда „Доклад до Негово Царско височество Фердинанд I, Български княз, по една научна екскурзия в Македония". „Старата дама" е открита по време на пътуването из Пирин, по чудо оцеляла след унищожителен пожар, правеща впечатление с размерите си, на фона на естествения млад подраст.
 
Първите измервания установяват, че височината е около 30 м, дебелината /диаметъра на гръдна  човешка височина/ - 2.6 м, обиколката - 7.6 м (шест - седем мъже хванати за ръце едва обхващат ствола!). Байкушев определя възрастта на дървото чрез специално доставен от Германия  „Преслеров свредел”. Изваден е дървесен цилиндър по дължината на радиуса и са преброени годишните кръгове – около 1200 на брой през далечната 1897 година!
 
Според разказа на Първан Байкушев, племенник на Константин Байкушев, по професия също лесовъд, "кръстник" на Байкушевата мура е известният банскалия Йонко Вапцаров - пирински харамия, приятел на Яворов, баща на поета Никола Вапцаров. Йонко Вапцаров бил водач в последвалите научни експедиции на К. Байкушев из Пирин през 1909, 1914 и 1915 година. Предпочитал да устройва биваците в местността Бъндерица, като винаги казвал, че ще разпъне палатките под "мурата на Байкушев", край "дървото на Байкушев" и така старото дърво се сдобило с име! За популярността на вековното дърво допринася и нареждането на цар Фердинанд мурата да се огради, а местните власти - общински и горски, да се грижат за опазването й.
 
През 2003 год., по искане на Дирекцията на Национален парк „Пирин”, специалисти извършиха мониторинг на състоянието на Байкушева мура и го определиха като тревожно. Оказа се, че човешкото въздействие е по-опасно от страшните пирински бури! Постоянният поток от туристи, желаещи да се снимат в корените и на фона на тази природна забележителност, безсмисленото забиване на монети в кората, както и отчупване на парченца кора „за спомен“, водят до изронване почвата около дървото, оголване на кореновата система, нарушаване целостта на кората. За да бъде опазено това уникално дърво и за бъдещите поколения, бе разработен специален проект, осъществен от парковата дирекция за възстановяване ландшафта около Байкушевата мура.
 
 
Опазването на тази природна забележителност, с която трябва да се гордеем, зависи от всеки един от нас!
 
 
 
 
 
 
 
 

Публикувано от geolub

Сподели

Снимка на деня

Голямата мечта на Гауди