Азорските острови – едно пътешествие по средата на Атлантическия океан

Причината да посетя това толкова отдалечено и малкоизвестно място беше проект по програма „Еразъм“, в който реших да участвам веднага щом видях, че ще се проведе на о. Пико. Преди да пристигна на Азорските острови се бях осведомил доста добре за много от аспектите на архипелага, но няма да крия, че бях изключително изненадан. Самото пътуване до там продължи близо 8 часа (с две прекачвания във Виена и Лисабон). Тук е мястото да вметна, че до основния град на Азорските острови (Понта Делгада) има по няколко полета на ден и дори и на нискобюджетни авиолинии. До другите острови се стига с полет веднъж седмично от Лисабон или с прекачване на малко симпатично витлово самолетче на главния остров. Пътуването с такова самолетче си е изпитание за нервите на някои, тъй като Азорските острови се славят със силни ветрове и в много от случаите да пътуваш с него е като да пътуваш с лодка в открито море.

Карта на Азорските острови 

Някъде над просторния Атлантически океан

След ранно пътуване до о. Пико, кацнахме за радост благополучно. Някои от Вас ще си помислят защо го споменавам това, но да кацнеш безаварийно и от първият път на тези острови е сложно. Поради вулканичния релеф пистите са на брега и са доста къси и няма да крия, че при кацането някои от пътниците бяха в пристъп на уплаха, която изчезва веднага щом се загледаш в пейзажите около теб.

Остров Пико 

Остров Пико е вторият по големина и население в архипелага и е дом на най-високата точка на Португалия – едноименният вулкан Пико (2351 m). Въпреки че е вторият по брой население от Азорските острови, възможността да се натъкнете на някой от 12 000 души е по-малка, отколкото някоя крава да ви изкочи на пътя.

 Смята се, че всеки азоритянин притежава по поне една крава, включително и ръководителят на автономното регионално правителство 

Азорските острови са доста отдалечено и изолирано място и поради тази причина хората са доста сплотени. Фактът, че идвахме отдалече не ги спря да се отнесат гостоприемно с нас, още повече, че част от групата владеехме португалски. В последните години туристопотокът се е увеличил, но въпреки това няма да видите групи туристи, които се движат масово и не можете да се разминете. Лично местните са против многото туристи, тъй като искат да запазят този „земен рай“, колкото се може за по-дълго непокътнат.

Самият о. Пико притежава обект от Световното културно наследство на ЮНЕСКО – винарският район на острова. Включен през 2004 г., той е образец на това как от векове насам се отглеждат лозя на острова. Оградени са с черни вулканични камъни (които могат да бъдат видени навсякъде по острова) с цел през деня камъните да събират слънчевите лъчи и топлина, а през нощта, когато падат температурите, да не се губи топлината и да не измръзват насъжденията.

Винарският район на Пико

Друга атракция на остров Пико е пещерата Gruta das Torres, която е единствена по рода си. Реално тя не е типичната пещера, образувана вследствие на карстови процеси, а е кухина, получила се при издигането на острова. Поради изригването на вулкана, които е активен и до днес, в пещерата е потекла лава, която е създала причудливи и интересни форми. Целият под и таван на пещерата са от лава и затова ходенето вътре е леко сложно.

 Пещерата Gruta das Torres

Изглед от о. Пико

За тези, които очакват плажове със златист пясък, Азорските острови не са мястото, тъй като крайбрежието на повечето от тях е осеяно с вулканични камъни 

 Типични къщи на о. Пико

Връзките между една част от островите се извършват с малки корабчета, които се способни да се движат и при най-големите капризи на времето. За него не съм споменал за сега, но като цяло средната температура е около 15-20оС. Влажността е много голяма, а дъждовете чести, кратки и внезапни. Като от нищото, както си грее слънце, след 5 минути навън може да вали така все едно е дошъл мусонът.

Корабчето, което свързва по няколко пъти дневно островите

След половинчасово пътуване се озовахме на съседния остров Файал. Той е по-малък като площ, но е доста по-урбанизиран. Основната забележителност на острова е вулканът Капелиньош. Той също е активен вулкан, а районът около него е покрит с обилно количество пясък, затова като задухат ветровете може да намериш пясък на всякакви места от тялото си. Към вулканa има изграден модерен музей, в който е обяснена цялата геоложка история на Азорските острови.

 Вулканът Капелиньош отвън 

 Главният град на остров Файал – Орта 

На следващия ден посетихме другия съседен остров Сао Жорж. След около 2 часа пътуване с корабчето и спиране в различни селища по бреговете слезнахме в основното селище на Сао Жорж – Велаш.

Велаш от високо

Остров Сао Жорж като цяло е доста по-див, с много гори, тъй като е с много малко население, но е идеално място за спокойни разходки в природата. Ние бяхме тръгнали със задачата да минем петкилометрова еко-пътека по брега на острова. Беше ни трудно в началото, но спиращите дъха гледки си заслужаваха усилията и тричасовото газене в калта. Усещането е, че се намираш в джунглата на Централна Африка, но можеш да бъдеш спокоен, няма змии и всякакви твари, които да те смутят или да застрашат живота ти.

Последният ден от нашето приключение на Азорските острови бяхме посветили на приключение в открития Атлантически океан с цел наблюдение на китове. Азорските острови са едно от местата, където има най-голяма концентрация на китове. Всъщност, в продължение на векове те са били основната прехрана на населението, което ги е ловяло, за да продава китовата мас и да прави брашно от костите на китовете, което служело за естествен тор. През 1975 г. португалското правителство забранило лова на китове като днес всички азоритяни се гордеят с традициите си и следят за опазването на застаршените китови популации. След 3 часа прекарани в открито море успяхме да видим макар и само опашката на един кит, но приключението си заслужаваше наистина.

Китове в Атлантическия океан

За съжаление дойде и време за раздяла с Азорските острови. Те ни предложиха изключително много преживаявания, които ще останат за цял живот. С тъга напускаме този „земен рай“, място на вулкани,  уникални пейзажи,  китове и разбира се крави, но сме сигурни, че ще се върнем един ден, за да можем да покорим и останалите 6 острова от архипелага.

           

       Aвтор: Димитър Янакиев

Публикувано от geolub

1 Коментара - Азорските острови – едно пътешествие по средата на Атлантическия океан

Стефан (непроверено) February 15, 2018

Отговори
Интересен материал за тези малко познати острови, които са уж в Европа.
ггф