Повечето хора смятат, че водопадите разкриват пълната си красота през пролетта, когато са най-пълноводни.
По стечение на обстоятелствата около Коледа имах възможност да се разходя до Етрополския манастир и Варовитец и за пореден път се убедих, че едно от най-красивите природни чудеса са замръзналите водопади.
Още повече, че навръх празника нямаше други фотографи и туристи и можах спокойно да разпъна статива и раницата и да се отдам на снимане.
Разбира се, когато бях тук през пролетта местността беше далеч по-достъпна за обиколки и предлагаше доста по-разнообразни гледни точки към водопада.
Освен това разликата от преди година беше, че има изградена нова Еко-пътека, с пейки и парапети обозначаващи маршрута до водопада. Сега освен, че беше доста мокро и хлъзгаво, почти постоянно ледените висулки се откъсваха със заплашителен грохот и се разбиваха на метри от мен.
Въпреки че денят беше топъл, по залез планинският хлад стана осезаем. Все пак не замръкнах на водопада и успях да използвам последните слънчеви лъчи, огряли манастира, за да приключа коледната фото-разходка.