Местоположението им дава информация за периода, в който водата на Червената планета е пресъхнала вследствие на глобална промяна на климата. Проучването е публикувано в журнала Geophysical Research Letters.
Откритията показват важната роля на вятъра при формирането на марсианския пейзаж – сила, над която на Земята надделяват други процеси, казва Макензи Дей – дипломант от Тексаския университет в Остин. „На Марс няма тектонски плочи и течна вода, така че няма какво да заличи сътворените от вятъра за милиарди години възвишения. Това е пример за значимите геоморфни промени, които вятърът е в състояние да причини,“ посочва Дей. „На Земята вятърът никога няма да постигне това, тъй като водата и тектонските процеси действат много по-бързо.“
Забелязаните за пръв път от сондата Viking възвишения се намират на дъното на кратери. Най-новите анализи на планината Шарп, направени от роувъра Curiosity, разкриват, че плътните възвишения се състоят от седиментни скали. Основата им е от седименти, донесени от вода, която е текла в кратера, а горната част – от седименти, натрупани от вятъра. Въпросът как в запълнени със седименти кратери са се образували масивни възвишения.
За да тестват теорията си, според която вятърът е създал възвишенията, изследователите са направили модел на кратер с широчина 30 cm и дълбочина 4 cm. Те са го напълнили с пясък и са го поставили във вятърен тунел. Екипът е проследил разпределението на пясъка в мини-кратера, докато целият не е бил издухан. Моделът е ерозирал във форми, подобни на формите, наблюдавани в марсианските кратери.
За да разберат динамиката на вятъра, учените са разработили комютърен модел, който симулира въздействието на вятъра през различните фази на ерозия. Структурата на възвишенията е показала, че основата е била формирана, когато на Марс е имало вода. Горната част се е образувала и възвишенията са се оформили по време на сухия период.
Източник: ИА Фокус