За най-малката неевропейска държава и как тя промени своето име

            Светът е необятен и трудно можем да запомним имената на всички кътчета на Земята. Особено предизвикателство за хората се явява запаметяването и определянето на островите в Световния океан. И това е напълно нормално – на Земята има стотици хиляди острови. Някои от тях са по-големи, други ги няма дори на картата, а трети грабват вниманието със своята любопитна география и история. Сред най-впечатляващите характеристики е и тази на остров Наоеро. Чакай, какво? Може би за пръв път чувате за Наоеро. Всъщност все още островът е по-познат с доскорошното си име Науру, но за това след малко…

            Островната република е разположена в югозападната част на Тихия океан, като се състои от само един остров с площ от едва 21 km². За сравнение това се равнява на сумарната територия на софийските квартали „Дружба“, „Младост“ и „Горубляне“. Размерите на островната държава я определят като третата най-малка в света. Тя е и най-малката неевропейска държава, тъй като е по-голяма единствено от Ватикана и Монако.

            Страната попада в границите на региона Микронезия. Най-близките държави до нея са Кирибати (около 300 km), Маршаловите острови, Федеративни щати Микронезия, Соломоновите острови и др. Австралия отстои на около 3400 km, докато Нова Зеландия и Филипините – на около 4000 km.  

             Островът се намира на 0°32′ южна ширина, тъй като отстои само на около петдесетина километра от Екватора. Този любопитен географски аспект е закодиран и в знамето, където основният паралел на Земята е отбелязан с жълта линия, докато бяла звезда (локацията на острова) се намира под нея. Звездата, представляваща Наоеро, има 12 върха, което символизира броя на местните племена. Белият цвят пък се дължи на друг местен символ – гуаното.

            Смята се, че островът е заселен от микронезийски и полинезийски племена преди около 3 хилядолетия. Първите европейци обаче достигат малкото парче суша едва в края на XVIII в. През 1798 г. тук акостира корабът на британския мореплавател Джон Фърн, който го нарича „Приятният остров“ (Pleasant Island). Любопитен момент от историята на острова е т. нар. Науруанска гражданска война, провела се в периода 1878-1888 г. Тогава племенните групи се борят за надмощие, като в резултат на това местното население значително намалява. Конфликтът приключва с колонизирането на острова от немците, които го включват към протектората им на съседните Маршалови острови.

            С пристигането на немските колонизатори започва и бързото прочуване на острова. В края на XIX в. тук са открити огромни залежи на фосфатна руда, като нейният произход е свързан с продължителното отлагане на гуано от птиците в района. През следващите години започва промишлен добив, но съвсем скоро, през Първата световна война, немците губят контрола над владението си.

            След войната островът представлява мандатна територия на ОН, управлявана основно от Великобритания, но и с участие на Австралийския съюз и Нова Зеландия. През Втората световна война пък за кратко островът е окупиран от японците, които нанасят сериозни щети върху местното население. Така се стига до 60-те години на миналия век когато островните жители се включват активно в глобалния процес на деколонизация, характерен за този исторически период. Независимостта на Наоеро е обявена на 31 януари 1968 г.

            Предстоят години на невероятен икономически бум. Причината се корени в скоростното експлоатиране на фосфатните руди, от чийто износ държавата печели огромни суми. През 1970-те БВП/ч. достига 25 000 щ.д., което извежда страната сред първите в света по този показател. Високите стандарти продължават и през 80-те години, като държавните активи тогава надхвърлят 1 млрд. долара. Държавата цъфти, а парите се инвестират в изграждането на инфраструктура, учредяването на множество транспортни и туристически компании и др. Проблемите обаче започват съвсем скоро след това.

            Фосфатите привършват още в края на 80-те и държавната икономика се срива скоростно. Преориентирането е сложно и отнема доста време, но това не е единствената щета от безразсъдния добив. Голяма част от местния релеф бива унищожена до такава степен, че на места из острова днес се забелязва единствено основата от оголени варовикови скали. Заличена е цялата естествена растителност и пейзажът във вътрешността на острова започва да наподобява лунен терен. За това спомага и фактът, че Наоеро представлява издигнат коралов остров, тоест тук няма изпъкнали форми на релефа, каквито можем да открием при вулканичните острови например. Най-високата точка на острова е на едва 65 m н. в.

            Сред последствията от неустойчивия икономически ръст е и масовото затлъстяване на месното население. Повишаването на жизнения стандарт е причина за проявата на наднормено тегло при близо 90% от жителите на острова. И до днес това е една от „най-дебелите“ нации в света.

            Към настоящето на острова живеят около 12 хил. души, което определя държавата като третата най-малка и по-население. След нея в класацията са отново Ватикана, но този път и Тувалу. Населението е концентрирано основно в крайбрежната зона, където има няколко селищни образувания. Още един любопитен факт за островната република е, че тя няма официална столица. Фактически административен център се явява малкото селище Ярен, където са разположени правителствените сгради. Точно зад сградата на парламента се намира и националното летище, което заема голяма част от южното крайбрежие на острова.

            Едва 21 km², а островът наистина успява да впечатли със своята кратка визитка. Шумът покрай малката държава се увеличи и през изминалите седмици, тъй като в края на юли официално бе сменено нейното име. Промяната в конституцията се изразява в замяната на Науру с Наоеро. Причината зад този акт се корени в това, че новото название се доближава повече до традиционното произношение на острова. „Науру“ е обвързано с колониалната история, тъй като е било по-лесно за назоваване от европейците. Чрез заменянето му се почита местния език и националната идентичност на тихоокеанската държава. Интересно е, че смяната на името се осъществи без референдум, тъй като президентът смята, че такъв не е необходим.

            Наоеро наистина е забележително кътче на другия край на света. Това не е типичната тропична дестинация с невероятни плажове и гъста джунгла. Тук няма запазена природа или каквито и да е впечатляващи обекти. Да не забравяме, че до съвсем скоро държавата е била градена върху… птичи изпражнения. Но пък може би именно специфичният пространствен образ определя „географския гъдел“ към тази държава. Ако смятате скоро да я посетите, то имайте предвид, че международният код на малкия остров вече не е NRU, а NRO.