Тюмен – бели нощи, чудовищни комари и сибирски студ

Андреевско езеро
Искам да Ви разкажа за едно почти непознато място за нас, българите - гр. Тюмен, в Западен Сибир. Корените ми са от там по майчина линия, но детайлите – после.
 
Паметник на мястото на основаване на града
 
Тюме́н е първият руски град в Сибир, административен център на Тюменски район и на Тюменска област. Заема площ от 698,48 км². Население — 679 861 д. (2014 г.), 19-то място по брой на населението в Русия. Основан е в 1586 г. Железопътен възел по Свердловската жп линия (клон на Транссибирската жп магистрала). В Тюмен има 2 аерогари: Плеханово и международно летище Рощино. В Тюмен има 10 ВУЗ. Градът е разделен на 4 административни окръга: Централен, Ленински, Калинински, Източен. Наричат го Нефтогазова столица на Русия. Ден на града е 29 юли, отбелязва се в последната събота на юли.
 
Жилищен комплекс и ресторант "Езерни аркади"
 
Тюмен е разположен в южната част на Западен Сибир, по бреговете на р. Тура, ляв приток на Тобол (координати: 57°09′ с. ш., 65°32′ и. д. ш ср. надм. височина — 60 m). Достоверни данни за името на града липсват. В съвременния език на тюменските татари думата „Тюмен” означава „низина”, „ниско място”. Съществуват и други мнения.
 
Кадетско училище
 
Строителството на руската Тюменска крепост започва на 29 юли 1586 г. по заповед на цар Фьодор Иванович. За крепоста е избран просторен нос, ограничен от запад с оврази и рекичката Тюменка, от изток — с Тура. В първите години градът бил нападан от татари и калмики. В 1640—1642 г. при войводата Григорий Барятински централната част на града е укрепена, възникналите по това време конни станции са заобиколени от стени. Постепенно с отпадането на военната заплаха първостепенно значение за гражданите добили занаятите. Широко развитие получили ковашкият занаят, леенето на камбани, варенето на сапун, кожарството. От 1709 г. Тюмен влиза в състава на Сибирска губерния, а в 1782 г. става общински център на Тоболското наместничество.
 
Международно летище "Рощино"
 
В XIX в. едновременно с упадъка на Тоболск в града започва разцвет. Силен импулс за развитието му дава прокарването през града на Транссибирската жп магистрала. Главното градско производство в Тюмен през XIX в. е кожарството — във втората половина на XIX в. в града работят до 70 кожарски предприятия; до втората половина на XIX в. е развито също и килимарството. Тюмен става важен търговски център. От 1845 г. до началото на XX в. в Тюмен ежегодно се провеждл големият Васильовски панаир, в града се провежда също и международен панаир. Към края на XIX в. функционират над 10 учебни заведения, най-старото сред които (Знаменското) е основано в 1796 г. В 1869 г. се появила печатницата на Константин Висоцки — първата частна печатница в Тоболска губерния. Висоцки издава първия частен вестник в Тоболска губерния — „Сибирски вестник за обяви” (1879). 
 
Естакада по пътя към летище "Рощино"
 
В 1918 г. в Тюмен е преместен губернският център от Тоболск. В периода на Гражданската война има боеве за града: 20 юли 1918 г. Тюмен е превзет от белогвардейците, на 8 август 1919 г. отрядите на 51-а дивизия на В. К. Блюхер влезли в града. На 14 август 1944 г. е създадена Тюменска област, чийто център става Тюмен. В годините на Великата Отечествена война значително нараства промишленият потенциал на града за сметка на евакуираните от Европейската част на СССР предприятия. Любопитен факт е, че в Тюмен в годините на войната било евакуирано също и тялото на Ленин; функциите на Мавзолей временно изпълнявала сградата на днешната Тюменска държавна селскостопанска академия.
 
Знаменска катедрала
 
След откриването в Тюменска област в края на 1950-те и началото на 1960-те години на големи находища на нефт и газ целият живот на града е подчинен на дейности, свързани с нефта. Най-развитите отрасли на промишлеността в Западен Сибир са добивът на нефт, газ, каменни въглища и горската промишленост. Западен Сибир осигурява над 70 % от общия руски добив на нефт и газ, около 30 % от каменните въглища и 10,7 % от дървесината. Функционира мощен нефтогазодобивен комплекс. Площта на нефтогазоносните земи е около 2 млн. км². Много силно развит е въгледобивът в Кузбас.
 
Жп гара Тюмен
 
За да илюстрирам жизнения стандарт в Тюменска област разполагам с данни за 2013 г. В 2013 г. средната заплата в Тюменска област е била 39 400 рубли. Средният курс на руската рубла към лева за 2013 г. е бил 22 рубли за лев (това е 1790 лв или ок. 2,3 пъти повече от средната заплата в България по това време). 
 
Стадион "Геолог"
 
Тюмен, както и цяла Тюменска област, се намира в часовия пояс на Екатеринбургското време. Отклонението спрямо UTC е +5:00. 
Климатът е рязко континентален. Валежните количества не са големи, средно 480 мм/г., с максимум през лятото. Характерна е рязката промяна на времето. Средната януарска температура е −15°C; минималната температура (−49,2°C) е регистрирана през декември 1958 г. Броят на дните с мразове достига до 130. Средната юлска температура е +18,8 °C, максималната през лятото достига +37,5 °C.
 
Градски парк за култура и отдих на ул. Херцен „Цветна алея”
 
Любопитно е, че през февруари 1944 г. тюменската милиция в течение на две седмици събирала из града котки и котараци за изпращането им в Ермитажа (в Ленинград), където по време на блокадата силно се размножили гризачите - заплаха за произведенията на изкуството. 238 „мустакати стражи” били изпратени в бившата имперска столица, където дали начало на новата популация ленинградски котки.
 
Цирк
 
Конфесионаното разнообразие е представено от много храмове и молитвени домове (православни - 11, католически - 1, протестантски - 3, мюсюлмански - 2, юдейски - 1). В града са представени следните културни обекти: театри – 6, цирк, филхармония, музеи – 8, архитектурни паметници – 2. В Тюмен има също и голям брой мемориали, в това число и Паметник на майката в парка при АГ-болницата. Парковете в Тюмен са: Извънградски (Александровски) парк – най-обширен и обичан; Парк на сибирските котки (вече изясних защо са толкова тачени); Градски парк за култура и отдих на ул. Херцен, „Цветна алея” и още няколко други. През есента на 2013 г. близо до Тюмен е открит зоопарк.
 
Дворец на изкуствата "Пионер"
 
В града има 17 обекта на културното наследство с федерално значение, не смятайки обектите в състава на комплекси. От строго защитените природни територии в града има Ботаническа градина с федерално значение, Ботаническа колекция на Биологическия факултет на Тюменския държавен университет (3 ха), а също и регионални природни паметници като Лесопарк Ю. А. Гагарин (105 hа) и Лесопарк Задтюменски (77 hа). В града има 10 стадиона, най-голям от които е „Геолог”. В 15 спортно-оздравителни комплекса на града, в спортните секции тренират над 35 хил. деца. Действуват 7 школи за подготовка на олимпийски състезатели и регионален център за подготовка на футболисти. 
 
Тюменска държавна селскостопанска академия
 
Едни от най-известните водоеми в Тюменска област са Андреевските езера. Те се намират на 25 km от гр. Тюмен. С автомобил трябва да се кара от града по Ялуторовския път.  Това са най-големите езера в околностите на Тюмен. Всичките 9 езера се свързват едно с друго с протоци. Езерата имат речен произход. Те са образувани в плитката долина на древна река. Затова не се отличават с голяма дълбочина. Езерата се делят на Горни Андреевски (Голямо и Малко) и Долни Андреевски (Мръсното, Песянка, Батарлига, Голям Дуван, Назариково, Дубан). Също недалеч се намират две отделни езера - Мостово и Чапкул. Най-подходящо за отдих е Голямото Андреевско езеро. Там има чист пясъчен плаж. Долните Андреевски езера се посещават от туристи значително по-рядко. Бреговете тук са доста по-диви, дъното на тези езера е тинесто и къпането тук не се препоръчва. Затова пък е рай за рибари и ловци. В изтичащата от езерата р.Дуван става хубав риболов, а в самите Долни езера има много водоплаващи птици.
 
Парк на сибирските котки
 
Площта на Голямото Андреевско езеро е почти 30 км². Изобилието от горски плодове, гъби, билки около езерото постоянно привлича в горските дебри любителите на тези вкусотии. В гората също има много различни видове животни, от заек до глиган. Около Андреевското езеро са разположени множество вили, хотели, бази и почивни домове. Ако сте почитатели на активния спортен отдих, около Андреевското езеро има множество специално оборудвани съоръжения за футбол, волейбол, тенис, билярд. Плажният сезон тук започва през юни и завършва през август. На брега на  езерото има възможност да се наемат шезлонги, чадъри и разбира се, принадлежности за любимия риболов, освен това лодка, катамаран или джет. За любителите на луксозното плаване около водоема има създаден частен яхт-клуб. За децата около водоема, на живописна естествена поляна в боровата гора са разположени хубави площадки за игра с детски басейни и пързалки за весело изкарване. Още една изненадваща структура има на Андреевското езеро  - детска жп линия. Трасето е 3,8 km по южния бряг на Голямото Андреевско езеро. Маршрутътът започва от спирка „Младост” при с. Боровско и завършва на живописно място при спирка „Приезерна” на Козловския нос. Трасето се обслужва от деца – ученици от Двореца на културата на железничарите.
 
Жилищен комплекс Greenhouse
 
За комфортната почивка през зимата на брега на Андреевското езеро са изградени множество ледени пързалки и равнинна ски-писта. Ски, кънки и снегоходки може да се наемат в частните вили. През пролетта на леда на Голямото Андреевско езеро има уникално представление – възстановка на Битка на лед. Върху езерото се срещат в бой руски и немски войски в средновековни доспехи. Още по-интересни са Андреевските езера от гледна точка на археологията. В 1883 г. на южния бряг на Малкото Андреевско езеро Иван Словцов – основател на Тюменския градски музей – провел първите по тези места археологически разкопки. Резултатите се оказали много интересни и в следващите години разкопките продължили. Най-старите находки учените отнасят към V хил. пр.н.е.
 
Ритуалната зала
 
Интересни са следите от укрепеното градище Андрюшино градче. Тук добре се виждат ровове и валове. Андрюшиното градче се отнася към желязната епоха. Даже днес височината на вала достига 4 м, а на терена на градището са открити следи от 36 жилища-полуземлянки. Археолозите установили също, че в IX - XVIII в. по бреговете на езерата имало мансийски светилища. В хода на разкопките са намерени култови предмети, оръжие, украшения от бронз и даже от сребро. Местните манси поддържали активни търговски връзки. Обменяли кожи за сребро. Въз основа на находките от бреговете на Андреевските езера археолозите отделили нова археологическа култура, наречена Андреевска. Понастоящем на територията на Андреевските езера са известни над 30 археологически паметника, от които 19 малки селища, 5 некропола, 6 градища и 1 светилище.
 
Новата крайбрежна улица на р. Тура и пешеходен мост
 
В 1983 г. на Андреевските езера е уреден Археологически музей-резерват. Тук може да се премине по специално разработен археологически маршрут, да се видят различните типове паметници. Също тук е построено Хантийско градче (ханти – коренни жители на тюменската тайга), състоящо се от жилища, навеси, работилница/цех. Реконструирано е и зимно жилище от епохата на неолита. То изглежда като дълбока полуземлянка, покрита с брезова кора и торф. 
 
Площад на паметта с паметника на загиналите във ВСВ
 
*  *  *
 
Ходихме семейно до Тюмен през далечната 1993 г., през лятната ваканция, бях завършила 3 клас. Пътувахме с влак „България Експрес”: София-Русе-Гюргево-Букурещ-Плоещ-Черновци-Хмелницки-Киев-Брянск-Москва (2834 km); после Москва-Тюмен (2096 км). Общото изминато разстояние в двете посоки бе точно 9860 км. Впечатляващо, а?; 1 седмица в посока; изкарахме на гости на баба и дядо в Тюмен цял месец. 
 
Западносибирски иновационен център по нефта и газа
 
 
Кое ми даде повод за точно това заглавие?
 
Един ден отидохме с дядо ми и братовчед ми за риба на Андреевското езеро. Станахме нечовешки рано (за мен) – още в 5 ч. и тръгнахме. На мен ми беше първият „риболов” и не знаех „етикета” на обличане и поведение. Затова бях с поличка и сандали, с найлонови чорапи до коленете. Такива комари ме хапаха, че само за 10 мин. целите ми чорапи бяха в кръв; явно кръвта ми им се е усладила и не успявах да ги гоня и убивам. Ръцете ми също пострадаха, както и носа. Беше кошмарно; никой не ме беше предупредил, че са толкова огромни и кръвожадни сибирските комари. Моите хора си бяха добре – с гумени ботуши до коленете, дълги панталони и блузи с дълъг ръкав. Но предния ден братовчед ми ми каза, че съм щяла да запомня този „риболов” и се оказа адски прав. Аз, разбира се, не хванах нищо (освен комарите, които „закусиха” за моя сметка), а само пищях и тичах нагоре-надолу по брега в отчаян опит да се спася от кръвопийците. За което братовчед ми все ми се караше, че съм плашила рибата. Накрая си тръгнахме без нищо и, за да не е било напразно висенето на езерото часове наред, преди да стигнем вкъщи се отбихме в рибния магазин. Моето оправдание вече е ясно какво беше, а моите хора се оправдаха с мен – плашила съм рибките и те бягали далеч от въдиците им. После цяла седмица той ми се подиграваше, че съм била невежа в риболова, а за капак такива огромни мехури ми излязоха от ухапванията, че по цели нощи не можех да мигна от неописуем сърбеж и само се чешех. Добре, че не ми останаха белези, но и до днес мразя риболова.
 
Часовникът на кръстовището на улици Република и Морис Торез
 
Друг спомен от тогава са ми летните нощи, които са... светли като ден. С братовчед ми и сестра ми спяхме на пода в хола; трябваше да се слагат много тъмни и плътни завеси, за да може малко да се спи. Всъщност местните са свикнали, защото се повтаря ежегодно, но за нас си беше изпитание. Ставах в 02 ч., навън е светло като ден и аз решавах, че вече е обяд и съм проспала ½ от деня. Отивах при мама и тя ми казваше да си лягам, че било рано. Но аз бях просто едно дете и това, което преживявах, ми беше за пръв път и абсолютно непонятно. След доста години научих за „белите нощи”, които са най-известни в Санкт Петербург, но ги има навсякъде за тази географска ширина.
 
Атракцион на Цветната алея
 
Помня също пазара (мама купи от там страхотна кукла) и лунапарка, където ходихме с мама, баща ми, сестра ми, братовчед ми и майка му. Там беше най-високото виенско колело, което съм виждала като дете, а и се въртеше бързичко. 
 
Александровски парк
 
Сега няколко думи за легендарния сибирски студ. За щастие нямах „късмета” да го изпитам лично; бяхме там лятото. Но ще приведа един пример от скоро. Този ноември един ден говорих с вуйчо си от Тюмен по скайп. 
 
Вуйчо: - Как е времето при вас?
Аз: - Ами, приятно е, 18оС.
В: - +18оС.ли?
А: Да, разбира се, топличко е...
В: - И при нас е топло... -20оС....
 
Той беше облечен като за плаж; къси панталони и гол до кръста, но у тях си е доста топло. Докато го има ГАЗПРОМ сибиряците нямат повод да се притесняват от сибирския студ. Ще се приема просто като част от местния колорит, както, впрочем, е било винаги.
 
Площадът около ЦУМ
 
Мемориал на учениците от града, незавърнали се от ВСВ
 
Тюменски музей за история на дома
 
 
Текст: Марина Стоева

Публикувано от dimitar.zhelev

13 Коментара - Тюмен – бели нощи, чудовищни комари и сибирски студ

Емануил (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Много интересна статия, много ми хареса, благодаря за информацията :)

РП (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Чудесен географски фотопис! Поздравление за автора

Жоро (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Интересно е, наистина за този район на Русия не се знае много.

Наталия (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Интересен разказ, увлекателно написан и достоверен. Хареса ми!

Мартин (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Много ми хареса разказа. Позздравления!

Gospodin Kostov (непроверено) February 08, 2017

Отговори
rabotih prez 80 te.5god.ot snimkite ostanah iznenadan ot obnovlenieto na grada

Борис Казаков (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Браво! Много интересен и информативен фотопис със страхотни снимки!

Neych O"Dickov (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Чудесен репортаж!Припомни ми и моите преживявания в КОМИ!

Братушка (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Ех, Сибир, Сибир...

Ада (непроверено) February 08, 2017

Отговори
Много вълнуващо,отдавна не бях чела за Русия - Сибир. Носталгично някака си ми подейства.

тюмен (непроверено) February 08, 2017

Отговори
роден съм там и съм живял 5 години ,а нищо не знаех за града и областа ,освен че зимата е много студено и e много продалзителна .много хубава статия браво на автора.

СТЕФАН СТЕФАНОВ (непроверено) February 08, 2017

Отговори
4 години работих там и много от нещата са ми известни, но за да е по-пълен разказа, ще добавя, че "белите нощи" в Тюмен са доста по тъмни от тези в Архангелск, а там съм преживял 30 градусни топлини през месец май 1977 г. и минус 50 градусни студове на 28, 29 и 30 декември 1977 г.

Д-р Здравко Стоянов (непроверено) February 15, 2018

Отговори
Имам чудесни спомени от гр.Тюмен! Живях и работих в града три години! Е, бях доста по-млад!...

Сподели

Снимка на деня

Авиошоу над Солунския залив

ггф