Село Паталеница – еднo удивително кътче в подножието на Родопите

Сред склоновете на Родопа планина, този мистичен гигант, който умее да краде сърцето на всеки турист, се е сгушило едно село с уникални традиции, обекти, история… Паталеница е от тези села в България, които могат да се похвалят с това, че разполагат с изключително ценни културни забележителности и то на фона на уникалната комбинация между планински хребети и плодородни низини. 

Местоположението на село Паталеница

Паталеница е село в Южна България, което се намира на границата между Родопите и Горнотракийската низина. То е разположено върху делувиален шлейф, образуван от реките, които напускат планината в района. Землището на селото се простира в северните подножия на родопския рид Къркария. Селото попада в обхвата на Община Пазарджик, а самият административен център отстои едва на 13 км. Паталеница е разположено върху изключително плодородни земи, а селото е облагодетелствано още от факта, че се намира в близост до някои от най-важните транспортни артерии на Балканите. Именно това е и причината то до разполага с богата и цветна история. 

Карта на населеното място

Когато говорим за миналото на селото, трябва да споменем, че по-старото и богато на исторически извори е селището Баткун, което впоследствие е обединено с Паталеница. Баткун е селище, чието възникване датира преди новата ера, когато по тези земи са управлявали древните гърци. То започва да се развива бързо и дори наподобява древногръцките полиси. Счита се, че селището е притежавало храм, изграден в чест на бог Аполон. Според легенди, тук се е намирало и едно от светилищата на древногръцкия лечител Асклепий Земидренски. То е изградено през I в. сл. Хр. и останките му са трудно забележими в днешни дни. В него са открити различни артефакти, сред които дори оброчни плочки на тракийския бог Херос. Днес те се съхраняват в Регионалните музеи на Пазарджик и Пловдив. 

Една от многото оброчни плочки на тракийския конник Херос, намерена в Тракия

По-късно Баткун се развива като средновековен град-крепост в обхвата на Второто българско царство. Селището е имало важна транспортна функция и е бил сред най-важните центрове в периферията на Горнотракийската низина. Развалините на крепостта Баткунион се намират в края на днешното село Паталеница. В различни византийски хроники, градът е бил наричан „блестящ и богат“, а също така се споменава, че е бил един от най-големите в района. През 1198 г., край крепостта, пловдивският феодал Иванко разбива византийската армия и пленява техния пълководец Мануил Камица. Със сигурност за развитието на града спомага и факта, че в началото на XIII в. той попада във владенията на влиятелния български деспот Алексий Слав. Той е племенник на братята Асеневци и управлява тази част на страната от близко разположената крепост Цепина. След нашествието на Османската империя по тези земи, Баткун започва да губи своето влияние и постепенно бива изместено от големите пазарни градове по долината на Марица. 

Крепостта Цепина е далеч по-запазена в днешни дни от Баткунион

По това време край Баткун възниква друго село, а именно Паталеница. Името на Баткун е с прабългарски произход и означава блатисто място, докато името на Паталеница вероятно идва от „Св. Пантелеймон“ (така навярно се е казвала селската църква). Двете населени места са се намирали в непосредствена близост, като единствената граница между тях е представлявала река Ерменска. През 1955 г. те са обединени, като Баткун се присъединява към Паталеница. Така течението на река Ерменска вече преминава през централните части на новото голямо село. 

Един от площадите в селото. Тук се е намирал и центърът на село Паталеница преди обединението през 1955 г.

В днешни дни Паталеница се свързва със своите уникални исторически обекти, но от Баткун сякаш няма и спомен. Село на няколко хилядолетия, устояло на множество различни държави и владетели в хода на историята. Но там някъде, сред склоновете на Къркария, се крие един символ на духа, на който сякаш е отредено да пази историята и славата на името Баткун во веки веков. Това е Баткунския манастир „Св. св. Петър и Павел“. Светата обител се намира на едва 2 км. от селото в посока запад. Манастирът възниква през XI в., когато тези земи все още попадат във владенията на Византийската империя. Той има тежка съдба, тъй като първо запада успоредно със село Баткун, след нашествието на османлиите, а няколко века по-късно, през 1657 г. и 1774 г., бива опожарен от местните кърджалии. От тези период датира и известната Баткунска хроника или така наречената „Летопис от Баткун“. Това е уникален материален извор, който документира тежкото налагане на исляма в района. 

Батткунския манастир "Св. св. Петър и Павел"
Из  двора на манастира

Въпреки всички несгоди, Светата обител бива възстановена през втората половина на XIX в. През 1867 г. в манастира живее известният български художник Станислав Доспевски. Племенникът на Захари Зограф е родом от Самоков, но голяма част от живота си прекарва в Пазарджик и околията. Тук той рисува няколко икони и портрети, които днес се съхраняват в Пловдивската митрополия. През 1872 г. при посещението си в Пазарджик, Васил Левски пребивава и в манастира над село Баткун. На това място той е основал местния революционен комитет. 

Храмът

В едно от крилата на манастира често се е задържал и българският патриарх Кирил. Именно тук през 1948 г. новата власт получава съгласие от религиозния глава църквата да стане подвластна на партийната власт. През следващите десетилетия част от манастира е превърната и в белодробна болница. 

Една изключително любопитна среща в манастира

В днешни дни манастирът е действащ и поддържан. В красивия двор могат да се видят различни животни, сред които дори и малко еленче. Сред манастирските забележителности е и стара лоза, която според руски учени е на над 500 години и съответно е най-старата на Балканите.

В сърцето на село Паталеница се намира друг обект, който е уникален за територията на България. Това е църквата „Св. Димитър“, която впечатлява със своя външен вид и запазено състояние. Тя е била построена през XII в. – по времето на същия византийски период, от който са датирани крепостта и манастира. Това е поредното доказателство, че през тези векове градът се е развивал бурно. Според преданията, непосредствено преди нашествието на османските турци църквата била зарината с пръст и така се образувала малка могила. Така църквата „куртулисала“ (отървала се) и затова до ден днешен е известна като „Света Куртулещица“. През XIX в. местен мъж намерил железен кръст, след което жителите разкопали могилата и на повърхността отново се появила масивната църква. По-късно църквата е обявена за архитектурен паметник на културата с национално значение. 

Средновековната църква "Св. Димитър"

Средновековната църква е кръстокуполна, а целите вътрешни стени са били покрити със стенописи. Част от тях са запазени и до днешни дни. Удивително красивите икони са причина църквата да бъде обявена и за художествен паметник на културата с национално значение.

 

Уникалният храм смело може да се нареди до много други известни църкви у нас като „Свети Йоан Богослов“ в Земенския манастир, Боянската църква в София, „Свети Йоан Кръстител“ в Несебър и др. 

Освен средновековната църква, в селото има още два храма – „Успение на Пресвета Богородица“ и „Света Богородица“. Над селото има и параклис, носещ името „Св. Георги“. В центъра се намира голямото читалище „Св. Пантелеймон“, което е построено през 1909 г. Точно зад него е и основното училище „Константин Величков“. В кметството на селото пък има музейна етнографска експозиция, която представя местния бит, култура, облекло и обичаи. 

Църквата "Успение на Пресвета Богородица". Тук през януари 1878 г. е посрещната руската войска, с което селото се обявява за освободено.
Любопитна табела из улиците на селото
Училищният двор

За разлика от много села в страна ни, в Паталеница кипи истински живот. Тук живеят около 1050 души. Селото разполага със стадион, където играе местния отбор „Левски“, който се състезава в първата областна лига. Сред улиците има няколко площадчета с изградени детски площадки и красиви градини. Съборът на селото пък е на 27 юли, когато се почитта паметта на „Св. Пантелеймон“ – „покровителят на селото“.

Тук се обявяват следващите мачове на отбора, класирането и друга информация, свързана с клуба. Футболният ден в селото е същински празник за местните.
Етнографската композиция. Снимка: Павел Гълъбов
Една от красивите къщи в селото

От селото започват и пътеки, които водят до най-високия връх на рида Къркария – Елин връх (1471 м.н.в.). От района над селото пък се откриват страхотни гледки към обширната Горнотракийска низина. 

По склоновете на Къркария над селото се намира този 19-метров кръст. Той е издигнат в чест на Георги Арнаудов. 

Паталеница е село с изключително богата история и е подходящо за различни видове туризъм. Особен интерес биха имали любителите на културно-религиозния и историческия туризъм. Посетете това красиво българско село, което със сигурност ще успее да ви очарова със своя дух и жизненост.

Заглавна снимка: Mapio

Автор: Боян Петров

Публикувано от boyan.petrov

Сподели

Снимка на деня

Село Теплен в подножието на планината Стъргач

ггф