Куршката пясъчна коса е с дължина от близо 100 km и отделя Куршкия залив от Балтийско море. През нея преминава сухоземната граница между Република Литва и Калинградската област на Руската федерация. Геоморфоложкото образувание е признато за световно природно наследство и е в списъка на ЮНЕСКО. И на територията на двете държави е със защитен статут. Пясъчната коса е основна туристическа атракция както за Литва, така и за Калининградска област. Косата и селищата, разположени на нея имат интересна история, въплъщаваща превратностите на времето и отразяваща своеобразно различните епохи, оставили своя цивилизационен белег.
През лятото на 2021 г. имах географското щастие да посетя този впечатляващ обект, образуван от дейността на ветровете и морските течения в продължение на няколко хиляди години. Образуването на пясъчната коса е станало възможно след отдръпването на континенталния плейстоценски ледник и освобождаването на териториите и акваториите, покрити с него. За фундамент на пясъчната коса служат формираните от ледника моренни валове. Те са способствали за началото на процеса на натрупване (акумулация) на пясъците, носени от вятъра и водата. Подобни пясъчни коси се наблюдават и по други големи заливи, разположени по южния бряг на вътрешноконтиненталното Балтийско море.
През август 2021 г. посетих литовския участък на косата, преминавайки с кола на ферибот от пристанищния град Клайпеда до малкото селище Смелтине при тесния отвор на Куршския залив в североизточната му част. Пясъчната коса е териториално изолирана от основната суша на Литва, т.е. явява своеобразен полуексклав. Фериботи свързват пясъчната коса и материка на всеки 15 минути, а количеството хора и автомобили, които преминават с тях, е впечатляващо.
Последва пътуване в южна посока няколко десетки километра с цел достигане на световноизвестната природна забележителност - пясъчните дюни край селището Нида. Цялата пясъчна коса на литовска територия е със защитен статут, а влизането на автомобили става само срещу плащане на солидна екотакса при КПП - мярка, целяща да ограничи антропогенния натиск върху природата. Пясъчната коса е заета от множество къмпинги и малки селища, а ландшафтът представлява хълмист песъклив терен, покрит с иглолистни гори.
Въпреки ограниченията, поставяни пред туристите, пясъчната коса и по-специално районът на градчето Нида са силно оживени и през лятото животът кипи. Откриването на място за паркиране е също предизвикателство, пред което трябва да се изправят хората, решили да посетят пясъчните дюни край Нида. До самите дюни се достига по няколко екопътеки, започващи от градчето. А когато дюните се достигнат, гледката е повече от завладяваща и човек разбира, че са си заслушавали - и усилията, и разходите, и времето.
Самото градче Нида също е много интересно. То се е съхранило като прекрасен курорт, запазил духа на старите времена. Още през XIX век се оформя като артистична колония, където множество дейци на изкуството от немскоезичните страни творят. С особена популярност е къщата-музей на писателя Томас Ман. В градчето се организират множество фестивали, културни и спортни събития по време на прохладното северноевропейско лято.
Пясъчните дюни на Нида са природен феномен с общоевропейско и световно значение, заради което всяко усилие за тяхното опазване си заслужава. Естественият ход на геоморфоложкото развитие на крайбрежието предполага Куршкият залив постепенно да се запълва със седименти и да съкращава акваторията си, а пясъчната коса в следващите няколко хиляди години да се "прилепи" към материка. Това ще бъде само един епизод от динамиката в развитието на балтийското крайбрежие след отдръпването на плейстоценския континентален ледник.
Автор: Димитър Желев
Copyright © 2022 - Geograf.bg