На фотолов за облаци

На фотолов за облаци

Извънкласна дейност по География и икономика на тема: На фотолов за облаци. Ръководител е Веселин Керемедчиев, учител в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“, Разград.

Материалът е изпратен по повод учителският конкурс „Извънкласни дейности“ за Българския географски фестивал през 2018 г. и е класиран на трето място.

You are going to be introduced to the idea and realization of a project created by students who specialize in Geography and Economics in our school. The project is related to the preparation and publishing of a picture atlas-definer of clouds grouped according to theirfamilyand type. This atlas includes general information about cloud formation, table classification and one page referring to each type of clouds. Each page contains a standard photo, a short description and a photo of the sky above Razgrad and other parts of the country taken by the students.

Качеството на обучението по география и икономика в ППМГ „Акад. Н. Обрешков“, Разград​​​​​​​ се доказа и утвърди през годините, особено след създаването на специалност „Информационни технологии, География и икономика и Английски език”. В профилираните паралелки се обучават ученици със засилен интерес към предмета, като подготовката и търсенията им надхвърлят рамките на учебните програми. Традиционно учениците от нашето училище са финалисти на Националната олимпиада по география и икономика с призови класирания в Национални състезания по география и икономика, извън календара на МОН. За да надградим и разширим географската култура и компетенции, заедно с учениците, потърсихме допълнителни, нестандартни форми и дейности. Водещ критерий, в това отношение бе интересът на учениците. Така след географските съботи, посветени на любопитни и интересни факти, обекти и хипотези, ние решихме да създадем Клуб „МЕТЕО”, който впоследствие прерасна в Клуб по природна география „Terra viva”. Престрашихме се да представим на тази конференция идеята и реализацията на един проект, свързан с подготовката и издаването на снимков атлас-определител на облаците по семейства и вид. Доколко сме се справили с това начинание, оставяме преценката на тези които се поинтересуваха и използват нашето пособие.

За хронологията – Клуб „МЕТЕО”, официално започна своята дейност, през месец октомври 2014 година. Членове-основатели на клуба, станаха учениците от профилните паралелки от осми до дванадесети клас. Водени от изследователски дух и любовта ни към Географията, ние формулирахме целите, задачите и дейностите на клуба. Обединихме се около идеята да посветим първата година на Климатологията и в частност на Метеорологията. Сбирките ни обичайно протичаха с теоретична част, проблемен въпрос и дискусия, като училищната библиотека отзивчиво и много подходящо приюти младите, прохождащи метеоролози. Темите бяха структурирани в различни направления: Фактори на климата, групирането им и конкретното влияние на всеки от тях – географско положение, разпределение на слънчевата радиация по земната повърхност, близостта или отдалечеността от големи водни басейни /океани и морета/, релефът, чрез надморската височина и дългите орографски вериги, вида растителност, вида постилаща повърхност /суша или вода/, общата атмосферна циркулация и човешката дейност. Специално внимание отделихме на циклоните и антициклоните, радиационния баланс, процесите и явленията в атмосферата, кръговрата на водата, значението на озоновия слой и оптичните явления в атмосферата.

Първоначално с любителски уреди и подръчни материали, подредихме нашата импровизирана метеорологична клетка, до прозореца и започнахме нашите измервания. Колкото и условно да беше всичко, положението и почти покриваше необходимия стандарт – но около 2м от земната повърхност, без пряка слънчева светлина и т.н. Разграфихме дневник за отчитане на резултатите – температура, атмосферно налягане, влажност на въздуха, а осмокласниците изработиха ветропоказател, най трудно бе монтирането на пластината за силата на вятъра. Направихме график за дежурство.

Успоредно с дейността на станцията, продължихме теоретичната подготовка, като подробно изучихме елементите на климата, методите и уредите за тяхното измерване, мерните единици и скали. Запознахме се и с технически средства за изследване – метеорологични балони, радиосонди, сателитни наблюдения. В специална таблица систематизирахме кодовете и символите, представящи елементите, според интензивността и степента на проявление. Дефинирахме определенията за климат и време, разгледахме климатични и метеорологични карти. Особен интерес предизвика програмата „Аладин”  от официалната страница на Департамент Климатология към БАН, където в реално време, проследихме движението, силата и посоката на ветровете.

Единодушно достигнахме до извода, че прогнозирането на времето е трудна и отговорна задача. При изясняването и открихме взаимовръзката и значението на точните измервания на метеорологичните станции. Създаването и поддържането на глобална и национална метеорологична мрежа, структурата и разпределението на метеорологичните станции. Важният извод, до който достигнахме – изготвянето на метеорологична прогноза, е комплексен продукт, резултат от анализ на статистически, технически и физикогеографски компоненти. Убедихме се, че поради сложността и естеството на тази дейност, най-точни са краткосрочните прогнози – до седмични, за по-големи периоди от време са възможни повече грешки, поради изменчивостта и динамиката на показателите.

Качествено нов етап в съвместната ни дейност се оказа интересът, техническите и художествени умения на учениците в областта на фотографията. В началото, те документираха интересни обекти и явления, в подкрепа на тезите си, постепенно обаче това „състезание” придоби масов характер. След успехите и наградите на членове на клуба, от национални и регионални фотоконкурси,  естествено се породи идеята да използваме тези знания и умения, като ги приложим практически. Най-трудно бе да решим, към какво точно да се насочим? След кратко обсъждане се заехме с нелеката задача да съставим снимков атлас-определител на облаците. Учениците разровиха архивите си, направени бяха много допълнителни снимки и накрая създадохме доста голям масив, от който да подберем най-подходящите. Разбира се важно бе да следим и оценим, не само художествените но и научни достойнства на фотографиите, за да отговорят на стандартите и изискванията. Друга важна стъпка бе да решим – какво да включва нашия атлас?  Потърсихме световния опит и се спряхме на сравнително лесен и изпълним вариант.

Определителят включва уводна статия – общи сведения за образуването на облаците, кратка речникова справка на латинските думи и значението им в класификацията на облаците.

Според международната класификация облаците се делят на 4 семейства, тези семейства се разделят на 10 рода, а те - на множество видове и разновидности. За нагледност съставихме таблица, с наименованията на семействата, най-често срещаните облаци, съкратено изписване – означение, долна и горна граница на разпространение и развитие./Таблица 1/

Предизвикателство бе и оформлението на корицата. За основа използвахме снимка на язовир „Тича”, направена при село Ловец. Допълнително, страницата по оригинален начин, дава информация кой с какво е помогнал за реализацията, като най-проблемно бе наименованието – така се роди заглавието на – „На фотолов за облаци​​​​​​​”.

Посветихме  по една страница на всяка една облачна форма, като представяме кратко описание, снимка стандарт и наша снимка, направена в небето над Разград или при пътувания на учениците.  Последната страница представяше снимка на участниците реализирали проекта.

Представям ви екипа реализирал атласа-определител „На фотолов за облаци” :

Снимки и макет - Радмил Галинов

Текст – Габриела Златева и Симона Стефанова

Подбор стандарти – Тодор Георгиев

Консултант и редактор – Добромир Манолов

Крайния етап на едногодишния ни труд бе да покажем нашия атлас-определител на широката публика. Преди това, обаче, посетихме метеорологичната станция в Разград, където видяхме практически как се правят замерванията и отчитането на резултатите, представихме и нашият атлас-определител. Ръководителят на станцията госпожа Петрова даде висока оценка на нашия атлас, поздрави учениците за положените усилия и в края на срещата ни изненада с подготвени подаръци за клуба – хоризонтални термометри, термограф и влагомер, които използваме, като нагледни пособия, в обучението по география и икономика. Екземпляри подарихме и на Отдел Краезнание в Регионална библиотека „Боян Пенев” и на някои училищни библиотеки. Нарочно страниците не са подвързани, защото всяха от тях може да се използва като табло или индивидуално нагледно средство, в часовете по География и икономика.

Чест за клуба бе, че в деня на Предизвикателството – по проект Мениджър за един ден, Добромир Манолов – ХII клас бе поканен да ръководи Метеорологичната станция в Разград.

Включването на учениците в подготовката и издаването на атласа-определител „На фотолов за облаци”, наистина разшири географския кръгозор на авторите, осъществи се връзката между теоретичното обучение и практиката. Дейността осмисли свободното време на учениците, срещна ги с нови предизвикателства, интересни личности. Изнасянето на обучението в извънучилищна среда нагледно представи многостранното приложение и значение на географската наука. Предизвиква траен интерес и поставя нови, още по-смели цели и задачи.

Представените добри практики в обучението по География и икономика, подпомагат и надграждат задължителната и профилирана подготовка. Освен научно-познавателна, „На фотолов за облаци​​​​​​​” има документална и краеведска стойност.

А за недостатъците моля да бъдем извинени…

Автор: Веселин Керемедчиев

Публикувано от Spasimir

Сподели

Снимка на деня

В двора на Зографския манастир, Атон