Мечтаният австрийски маршрут

Юли 2018 г. Една отдавна лелеяна мечта става факт и се превръща в прекрасен и незабравим спомен. Взимам седмица отпуск и хайде, към Австрия!

Маршрутът е: София – Будапеща – Виена – Мелк – Залцбург – Халщат – Грац – Загреб – София

Първият ден минава само в път. Тръгваме към Калотина. Сърбо-унгарската граница пресичаме при ГКПП Хоргош. В 20:00 ч. правим панорамна разходка из градския център и Буда. Времето е ужасно! Вали и духа силен вятър, много е студено. На връщане към хотела минаваме по Верижния мост над Дунава. Минава 22:00 ч. и всички са уморени от пропътуваните 770 km през деня.

Следващото утро точно в 8:00 тръгваме към Виена като пресичаме унгаро-австрийската граница при Хагешхалом. С наближаване на Виена минаваме край огромен ветрогенераторен парк.

 Веднага след него следват нефтени рафинерии. Все пак сме във Виенския седиментен басейн; район, богат на течни и газообразни изкопаеми горива. Тук е и централата на концерна OMV. Това може да се определи като миналото на енергетиката. Следва летище Швехат и тогава започва града. От Будапеща до тук са 250 km.

За столицата на Австрия са казани милиони неща и са изписани милиони редове, затова няма да разказвам за нея. Само ще спомена, че всеки, който има интерес към естествена история, трябва да посети Природонаучния музей на пл. „Мария-Терезия“.

Любителите на романтичното в историята трябва да разгледат императорските дворци.

Ценителите на изящна архитектура също няма как да останат равнодушни към града.

Ден 3

Първата ни спирка за днес е абатство Мелк. Това е бенедиктински манастир в Долна Австрия, на 90 km западно от столицата. Мелк е разположен в западния край на долината Вахау, обект от Световното наследство на UNESCO. Манастирът съществува от 1089 г., когато Леополд II поканил в Мелк бенедиктинци от Ламбах.

През ноември 1700 г. започва цялостно преустрояване на комплекса в бароков стил. За по-малко от 40 г. е създаден манастирът в днешния си вид.

Днес основно перо в манастирската икономика е туризмът, който се развива в няколко направления: организирани и индивидуални посещения на музея; настаняване в хотелската част; хранене - в комплекса има също ресторант и кафене, и няколко сувенирни магазина. Освен това манастирската гимназия продължава да работи и приема ученици.

Манастирът в Мелк поразява с мащабите си: това е най-големият в Австрия манастирски ансамбъл в бароков стил. Площта, която заема е 17,5 хил. m², дължината на южното крило, където е разкошната Мраморна зала е над 240 m, общата дължина на главната ос е 320 m.

В първия двор се влиза през красив портал между две кули. Южната е била построена през 1652 г. като защитно съоръжение. Северната е построена значително по-късно от съображения за симетрия. Това е Привратният двор. В лявата му част са билетните каси, а вдясно се вижда една от двете Бабенбергски кули. Тя е модерно преустроена отвътре, има асансьор, който извежда на панорамна площадка на върха й.

Отдясно на портала се влиза в големия манастирски парк от средата на XVII век. В него има градински павилион в бароков стил, подслонил кафене.

В противоположния край на този двор се намира залата на Св. Бенедикт. От нея се излиза в Двора на прелатите. В центъра му се намира фонтанът на покровителя на манастира Св. Коломан, изграден през 1687 г. Входът в югоизточния ъгъл на Двора извежда до парадното императорско стълбище, което води до императорския коридор, в който били разположени императорските покои. По стените висят портрети на всички австрийски владетели от династиите Бабенберг и Хабсбург. Днес в бившите императорски покои се помещава манастирския музей, който обхваща 11 зали. В последната от тях има макет на целия комплекс в М 1:200.

Мраморната зала е тържествената зала на комплекса за прием на светски гости и в частност, за императорския двор. Тя е богато изрисувана с фрески по стените и тавана. От нея се излиза на терасата, откъдето за пръв път се вижда църквата в нейната цялост, градчето в подножието и р. Дунав в далечината. От тук се влиза в разкошната библиотека, където се пазят 100 хил. тома, 1200 ръкописа от IX-XV век, 600 ръкописа от XVII-XVIII век и 750 първопечатни издания. Отляво и отдясно на входа в нея има 2 глобуса. Диаметърът на всеки е ок. 1,60 m. Левият е географски, а десният – астрономически. Тези глобуси са дело на Винченцо Коронели от 1690 г. Истински картографски светини!

От библиотеката се слиза по вита стълба един етаж надолу и попадаме в църквата. Огромно пространство, с един главен и няколко странични олтари. Има и механичен орган (3 клавиатури, 45 регистри, 3553 тръби). С изхода от храма посещението ни приключи.

От тук отпътуваме за Залцбург, 215 km в посока ЗЮЗ. Известен с много имена – градът на солта, градът на Моцарт, бароковият град... Както и да се нарече 4-ият по големина австрийски град, все е вярно.

Той е разположен на 300 km западно от Виена.

За този град също е казано и изписано доста. Ще спестя суперлативите и ще спомена нещо, което липсва в пътеводителите.

Над р. Залцах има редица мостове, но един е по-особен. Целият е окичен с катинари във всякакви форми, цветове, размери. Както е над много реки по света, започвайки от Сена в Париж. Младите влюбени вярват, че така ще съхранят завинаги любовта си, но нашата местна екскурзоводка ни разказа как всяка година тук идвали хора, които скачали в реката в отчаян опит да открият своя катинар и да го отключат... Разбира се, никой не е успял с тази Сизифовска задача, но коритото на реката се „прочиства“ на всеки 7-8 години с багери от многото ръждясващи „любовни окови“ на дъното.

При Капителплац и панорамата към най-голямата запазена средновековна крепост в Европа – Хоензалцбург, организираната ни обиколка завършва. Вече всеки може да разполага с личните си 3 часа. Попитах къде има хубава наливна бира. По протежение на реката след няколко км имало стар манастир. В неговите подземия се произвеждало пиво още от 1621 г. Намерих манастира, намерих входа към „избата“, открих и самата нея. Вътрешното пространство е разделено на щандове, от които може да си купите всякаква храна – от вурстове и шницели през земели до щрудел, шоколад и захаросани ябълки. Купувам си вечеря и отивам в градината да си потърся място. Тук имаше сигурно над 1000 души. Отидох до „бара“, за да си взема бирата. Мярката на халбата е литър. Взимам една халба и по стълбите нагоре се връщам в салона. Тук може да е закрито и полутъмно, но има едно голямо предимство – климатизация. И второ предимство, не за подценяване – салонът е полупразен. По-късно научих причината за това вавилонско стълпотворение навън. Августинската пивоварна с таверна при манастира Мюлн е най-голямата в Австрия, със салон 5000 m² и 1400 места в градината. Хапнах, пийнах, отпочинах и си тръгнах. Минах да купя подаръци за България – разбирайте, шоколади и бонбони „Моцарт“, и се насочих към автобуса, на другия бряг на реката.

Хотелът ни бе извън града. Това бяха две къщички в типичен баварски стил, с огромни покриви и кокетни балкончета под тях, потънали в цветя и заобиколени от зеленина. А на моравата отпред, вдясно от паркинга, пасяха 3 лами.

Ако, тръгвайки от София, някой бе ми казал, че край Залцбург (не в зоопарк) ще видя лами, щях да му се изсмея в лицето. Но ето на.

Ден 4

Закусваме и тръгваме, защото ни очаква най-вълнуващото и красиво място от програмата ни, поне според мен. То ми беше основната мотивация да предприема това пътуване изобщо. Откакто в далечната 2004 г. за първи път научих за това място. Само на 73 km ЮИ от Залцбург се намира Халщат.

Халщат дължи известността на красотата си, а тя, от своя страна, е прекрасна последица от географското положение. Това градче с постоянно население от 780 д. се слави като най-малкият град в Австрия.

Халщат се намира в пленително красивия планински район Дахщайн в провинция Горна Австрия. Областта около Залцбург носи името Залцкамергут. Съвкупността Халщат-Дахщайн-Залцкамергут е част от Световното наследство на UNESCO от 1997 г. Масивът Дахщайн е част от т.нар. Северни Варовикови Алпи, които пък са съставна част от Източните Алпи. Масивът има размери 20 х 30 km като северните му склонове са заети от ледниците Халщетер Глетчер, Гросе Гозауглетчер и Шладмингер Глетчер, както и няколко по-малки, а на юг планината „пропада“ почти вертикално в долината. Тези ледници се смятат за най-северните и най-източните ледници в Алпите. В южната и югозападна част се намират най-високите точки на масива. Първенец е вр. Хое Дахщайн (2995 m). Масивът е изграден от триаски варовици, което обуславя наличието на редица пещери в района като Мамутхьоле, Хирлацхьоле, Айсризенхьоле.

Целият район наоколо се намира в долината на р. Траун (156 km), десен приток на р. Дунав. Тя извира от веригата Тотес Гебирге. Интересното на тази река е, че тя се влива в единия край на езерото, а изтича от противоположния.

Халщетер зее е името на езерото, на чийто югозападен бряг се намира градчето. То има площ от 8,55 km² и максимална дълбочина от 125 m. Повърхността на езерото е на 508 m н.в. Водите му са кристално чисти, обитавани от различни видове, които са специалитети в местните ресторанти. През топлото полугодие тук живеят лебеди.

Тук е рожденото място на т.нар. халщатска култура с 4 фази на развитие (А: 1200-1000 г. пр.н.е.; B: 1000-800 г. пр.н.е.; C: 800-650 г. пр.н.е.; D: 650-475 г. пр.н.е.). Тя се свързва от археолозите с прото-келтски племена. А и В са принадлежали към Бронзовата епоха, С и D – към Желязната епоха.

Не е случайно името на града – идва от солта, която се добива тук от незапомнени времена. Всъщност тук се смята, че е най-старата солна мина в света. Солта била по-ценна от теглото си в злато и по-късно е наричана „бяло злато“. Това носи просперитет и богатство на района, а местните хора търгували през Алпите с Италия и през Средиземноморието и по Пътя на коприната – чак с Далечния изток, където заменяли солта за подправки, коприна, скъпоценности и др. През 1734 г. в един от солните наноси било открито напълно запазено тяло на праисторически миньор (от около 300 г. пр.н.е.). Находката е известна като „Човека в солта”.

 До края на XIX век градчето било достъпно само по вода. Дори и днес може да направите подобно романтично „влизане“ в града. Ако идвате с влак от Виена или Залцбург, гарата е на отсрещния бряг на езерото. За да достигнете града, трябва да се качите на корабче и да преплавате езерото. В началото на 20 век скалите около Халщат са пробити, като са изградени поредица тунели, през които минава шосейният път към градчето.

Започвам с нашето посещение там. Идваме в градчето, както споменах, от посоката на Залцбург и влизаме през малка бариера. Паркингът е на мястото, което служи за граница между историческия (и туристически) Халщат и съвременното населено място с това име. Облачно е и има опасност всеки миг да завали. Пада и мъгла. Затова бързо се втурваме към фуникулера.

Панорамната площадка над горната станция на зъбчатата железница (фуникуляр) се нарича Skywalk и осигурява т.нар. World heritage view. 

За € 16 на човек се качихме горе за под 5 мин. От тук започва пътеката към солната мина Берхтесгаден и ни посреща Кулата на Рудолф.

Това е някогашна отбранителна кула, кръстена на първия Хабсбург, Рудолф I. Кулата на Рудолф е строена между 1282 и 1284 г. от сина му херцог Алберт I Австрийски, за да защитава мините. Днес Кулата на Рудолф приютява кафе-ресторант с панорамна тераса, където се сервират местни деликатеси, добро кафе и традиционни торти.

Skywalk се извисява на 350 m над покривите в Халщат и предлага уникална панорамна гледка към Халщетерзее и внушителните планини наоколо.

През 1840 г. в града пристига младият учен Фридрих Симони, който започва научно и алпийско проучване в масива Дахщайн.

Музеят на Халщат проследява историческото развитие на околностите, с акцент върху солодобива. Експонатите са оригинални находки, открити при археологически разкопки, свързани с халщатската култура и Човекът в солта. Помещава се в най-старата сграда в Халщат (от XIV в. ) и е съсредоточен главно около работата и изследванията на Фридрих Симони.

Праисторическият некропол е едно от най-важните места за погребения в древността, открит през 1846 г. Този некропол е дал на късната желязна епоха в Централна Европа името „Халщатско време”. Археологическите разкопки под спортния магазин на Яну са в центъра на Халщат, точно срещу музея.

Къщата на костите – датира от XII в. В нея има над 1200 черепа, 610 от които декорирани с рисунки на цветни венци. Тъй като гробището било изключително малко, а кремациите били забранени, се налагало гробовете да бъдат отваряни след 10 г. Черепите, понякога с някои кости, били почиствани и излагани на слънце, докато придобият цвета на слонова кост, а някои от тях били символично обрисувани с цветя. На черепа се изписвало името на покойника, занятието му и дата на смъртта. Последният череп е на дама, починала през 1983 г. и е преместен в костницата през 1995 г. според последното й желание.

Католическата енорийска църква „Успение Богородично“ или „Св. Богородица на хълма“ и гробището датират от 1181 г. Църквата е един от символите на Халщат, уважавана и обичана от всички – от миньори до знатни богаташи. Поддържана през годините, през 2002 г. тя бива напълно обновена. В основите на разположения в съседство параклис „Св. Михаил“ е гореспоменатата костница.

Пазарният площад със статуя в центъра му маркират сърцето на Стария град.

Тук е разположена Христоскирхе. Това е евангелистката енорийска църква в Халщат. Едва след пакта за религиозна толерантност на Йосиф II от 1781 г. протестантите около Дахщайн могли да изповядват своята религия. Построена е църква в неоготически стил през 1862 г.

Сега да се върнем мислено до фуникуляра. Видели сме пътя към мината, Кулата на Рудолф, снимали сме панорамата от Skywalk, доколкото облаците и мъглата го позволяват. Все пак метеостатистиката казва, че в Халщат дните с облачност и/или мъгли са средногодишно 280 на брой. След кратка фотосесия слизам надолу. Поемам към Стария град. На входа му има паметник в чест на годежа на Франц Йозеф и Сиси (Елизабет Баварска) в близкия град Бад Ишл. Продължавам по ул. Wolfengasse към пазарния площад. На площада правя серия снимки и влизам в Христоскирхе. От тук продължавам нагоре по едни стълби до католическата църква, гробището и костницата. Направих снимки от вън, но ми стана кофти да влизам в костница, още повече, че вътре не бива да се снима. Тръгнах обратно и се разходих край езерото. Намерих заведение на брега и седнах да хапна. Продължих пътя си към паркинга и минавайки пред музея, чух особен шум. На течаща вода. Нямаше фонтан наоколо, нито малък шадраван, но се чуваше силен грохот. Вдигнах поглед нагоре и го видях.

Водопадът Валдбахщруб се намира на 1:30 ч. по екопътека от центъра на Халщат. Разположен е на р. Валдбах от водосбора на р. Траун, за която споменах в началото. Водопадът има височина на пада 90 m и три стъпала.

След няколко негови снимки се върнах на паркинга. Групата се събра и потеглихме към последната ни австрийска дестинация в това пътуване, докъдето имахме 177 km, изминати за 2:30 ч.

Грац е разположен в Югоизточна Австрия, на р. Мур и е център на провинция Щирия. Това е вторият по големина град в страната, с население над 325 хил. д. От 1999 г. Старият град на Грац е под егидата на ЮНЕСКО, а през 2003 г. градът е обявен за Европейска столица на културата. Запознанството ни с града започна малко извън някогашните крепостни стени, под опасно надвисналите облаци. Минаваме под един свод, който е вид „топла връзка“ между две части на историческа сграда и вече сме на територията на Стария град. Тук е Грацката катедрала – Dom St. Ägidius, строена в готически стил 1438-62 г. Близо до нея е Мавзолеят на император Фердинанд II. Това е комплекс, който съдържа освен гробовете на императора и съпругата му, още и църквата „Св. Екатерина Александрийска“.

Следва Бург или императорскияj дворцов комплекс с двойното спираловидно стълбище от готическия период, 1438 – 1453 г. Стълбището е уникално, защото, започвайки от една точка – входа на сградата, то тръгва в противоположни посоки, за да се размине след няколко метра височина и отново да се раздели, и така до последния етаж, като се развива в двойна спирала, подобно структурата на молекулата ДНК. Такива има само 3 в Европа и най-старото е тук, в Грац. В наши дни комплексът е резиденция на правителството на Щирия.

Излизаме от Бург и след няколко минути се озоваваме на пл. „Хауптплац“, където в центъра се издига паметник на ерцхерцог Йохан, а в противоположния му край е кметството на града – Ратхаус.

Докато разглеждаме красивата сграда в неокласически стил, се изсипва порой. Скриваме се под портика на входа на кметството и чакаме да отмине. Щом дъждът спря, продължихме пътя си. Минахме край няколко сгради с исторически фасади в готически, ренесансов и класически стил и излязохме пред Landhaus или седалището на Парламента на Щирия, дворец в ломбардски ренесансов стил. Строен е между 1557 и 1565 г. от италиански майстори. В съседство с него е Арсеналът – най-голямата в света оръжейница, привличаща посетители от цял свят. Съдържа приблизително 32,000 броя оръжия, инструменти, доспехи за битки и за паради. Строен е през 1642 - 1645 г. от тиролския архитект Антонио Солар.

Пред Арсенала нашата организирана обиколка завърши и всеки разполагаше с 2 часа свободно време. Аз исках да се кача до Шлосберг и, за да спестя време от изкачването на 260 стъпала до там, реших да взема Schlossbergbahn или фуникуляра, до там. Трябваше да изчакам, докато се напълни с пътници, за да потегли нагоре. Цената е € 4,50. Дължината е 201 m, а максималният наклон е 60%. За няколко минути се изкачихме.

Шлосберг е дворцовия хълм на Грац. С тази разлика, че там няма дворец. Стъпвам на хълма и пред мен се извисява камбанария-наблюдателница. Наоколо пълзят зидове с височина около педя от земята. Има плоча с надпис: 475 m над Адриатическо море. Поне знам на каква височина съм. От хълма се откривала приказна панорама към града в ниското. Да, ама не. Защото на хълма растат големи и стари дървета, които скриват гледката. Хващам се като удавник за сламка за идеята да се кача на покрива на тамошния Skybar и от там да снимам гледката. Уви! Има сватба и Skybar е затворен само за младоженците и гостите им, които се снимат на воля.

А времето си тече и скоро трябва да съм при автобуса, за да тръгваме. Качих се във фуникуляра за надолу и чаках 10 мин. да се напълни, за да тръгне. Стъпила на твърда земя, хуквам през глава към Schlossbergplatz, където започват стълбите към Uhrturm или Часовниковата кула на Грац, откъдето наистина има красива панорама, защото няма дървета, по-високи от кулата, които да я скриват. Уви, имам само 20 мин. до тръгването. Никакъв шанс.

Събираме се и тръгваме в посока Загреб. Излизаме от Австрия през ГКПП Spielfeld: от Грац сме минали 51 km. Минаваме транзитно през Словения и влизаме в Хърватска. В Загреб е последната ни нощувка. Няма да го разглеждаме, защото пристигаме след 22 ч.

Ден 5

Сутринта закуска, товарене и тръгване към София – 784 km, с транзитно преминаване през Сърбия. Всичко е наред и пътуването ни е благополучно чак до сърбо-българската граница, на ГКПП Градине. Тук такива опашки, такова задръстване... Ужас!

Чакахме 3:20 ч., за да ни проверят и пуснат. Към 24 ч. излязохме от Сърбия, на нашата граница влязохме бързо и в 1 ч. влизахме в София.

Тук привеждам справка в цифри за маршрута:  ГКПП Никелсдорф - Виена: 71 km;

Виена – Мелк - Залцбург: 300 km;   Залцбург – Халщат - Грац: 250 km;

Грац - ГКПП Шпилфелд: 51 km; общо: 672 km

Автор: Марина Стоева