Керман и Бам – археологически богатства от Древна Персия

Иран е географска мечта за всеки пътешественик. Страната е наследник на Древна Персия и колкото и да си чел и слушал за нея откритията следват едно след друго. До нея чужденецът може само да се докосне, а за да я разбере вероятно са нужни десетилетия. Организирахме това пътешествие само за нас давамата с Нори, защото искахме за месец да видим колкото се може повече. Маршрутът ни бе необикновен, защото географските му измерения учудиха хората от фирмата в Шираз, които организираха пътуването ни, както и служителите на иранското посолство у нас. Заминаването ни бе под въпрос до последния момент, но за щастие ден преди да тръгнем получихме визите си от посолството в София. По средата на пътешествието ни предстоеше да посетим район от Южен Иран с полупустинна природа, граничещ на изток с пустинята Деще Лут, а на юг и запад с веригите на планинската система Кухруд. Летяхме от Мешхед до Керман. Нашият гид Амед, азер по произход, ни очакваше на летището, и заедно пропътувахме с кола няколко хиляди километра из този огромен географски свят, наречен Иран.

Поглед към пустинята Деще Лут, NASA
Пустинята Деще Лут от самолета
Деще Лут недалече от Керман

Навсякъде по време на това пътуване чувствахме спокойствие и сигурност, а хората бяха изключително дружелюбни. В сила бе изолация на страната от международната общност и туристите бяха рядкост, дори се случваше в голям хотел да бъдем единствените гости. Но това не пречеше да ни предоставят всичко, от което имахме нужда.
Потопихме се в този свят във вътрешността на страната и видяното и преживяното остави завинаги следи в паметта ни.
Керман е най-важният град в Югоизточен Иран. Основаването му се свърза с Ардашир I, основател на Сасанидската империя, през III век от н.е. Градът е бил столица на няколко ирански династии поради важното си географско положение.

На кръстовище в Керман. Иранците ползват евтин бензин и се придвижват основно с коли, повечето от които иранско производство

През 642 г. градът е завладян от арабите мюсюлмани. Преди това тук е процъфтявала религията на зороастрийците. През 725 г. градът е вече мюсюлмански. Още в тези времена градът се прославил с производството на текстилни изделия. От тук преминавали важни търговски пътища и градът постепенно увеличавал населението си. Името Керман е от Х в.

Италианският пътешественик Марко Поло посещава Керман през 1271 г., когато градът се е превърнал в много важен търговски център, свързващ Персийския залив с Хорасан (източната част на страната, чието име означава “откъдето идва Слънцето”) и Централна Азия. По-късно градът неколкократно е бил опустошаван от различни нашественици.

Стара снимка на портата  Масджид  в Керман

Градът процъфтява по време на персийската династия на Сефевидите (между 1501 и 1722 г.). В тези времена прочутите кермански килими достигат до дворовете на западноевропейските владетели. По-късно градът е нападан и разрушаван няколко пъти, а настоящия си вид придобива през XIX в.

Улична сценка
Една от красивите джамии в района на Керман
Джамията Джамех в Керман от  XIV в. – един от символите на града
Част от интериора на джамията Джамех
Част от красивия таван на купола на джамията Ganjali Khan
В старата баня, превърната днес в музей
Стенописи в централното фоайе на банята

Градът е обграден от планини от юг (Сахеб Ал Заман), а на север и изток е голямата иранска пустиня Деще Лут – едно от най-горещите и сухи места на планетата. По данни на спътниковия мониторинг на температурите на земната повърхност тук през 2005 г. е измерен температурен максимум от +70,7оС.
Лятото е горещо, а зимата в Керман е студена. Средната годишна температура е 17,7°C, но валежите са ниски, едва 148 mm.
Средната надморска височина на града е около 1755 m.
Икономиката на Керман е свързана с традиционното производство на килими, с които градът е прочут в цял свят. Известен е и с памучните си изделия. Тук е много добре развита добивната промишленост – огромната медна мина Саршашмех се счита за втора по големина след мината Чукикамата в Чили.

Керман е известен с производството на килими още от древността
Типичен персийски килим, произведен в Керман през  XVII в.

 

На градския пазар текстилните изделия са евтини и красиви
Продажба на захар на пазара, съхранявана във вид на конуси
В тези метални кутии се държи покъщнината в селските райони. Използват се и от номадите, които все още ги има в Иран, по данни са около 1,2 млн. души

Градината на Шехерезада е забележителност и любимо място за почивка край Керман

Така изглежда прогнозата за времето по иранската телевизия
Типичните  хладилници на древността – специални съоръжения за съхранение на лед
Ежедневното облекло на иранските жени
Древен артефакт, намерен в близост до Керман

От земеделието най-характерно е производството на шамфъстък. Районът на Керман е най-големият производител на тази култура в света. От тях се произвеждат вкусни сладки и други изделия, изнасяни в много страни по света. През Керман преминава Трансиранската железопътна линия, свързваща западните части на страната и Техеран със Захедан на изток до пакистанската граница.

Производството на шамфъстък наред с фурмите е високо доходоносно

Прибирането на реколтата е трудоемка и тежка работа
Вляво е нашият гид, а вдясно собстевникът на малката плантация за шамфъстък, с който проведохме интересен разговор, и който щедро ни подари торба с шамфъстък

Населението на града нараства бързо и от 55 хил. души през 1906 г., в наши дни достига около 800 хил. д.
Пътят ни продължи сред голи хълмове и температура над 37оС, а в далечината се виждаха трепкащите през маранята била на планинските вериги Кухруд.
Предварително бях заложил в маршрута ни поредния удивителен обект - града-крепост от глина Раен (Arg-e Rāyen), съхранил като по чудо голяма част от постройките си. В него са живеели хора до началото на ХХ в.

За спомен пред древната крепост Раен. Нори е със задължителното за чужденки облекло
Общ вид на крепостта Раен

Разположен е в подножието на вулканската планина Хезар, част от средноиранските планини Кухруд. Предполага се, че крепостта е била издигната по времето на Сасанидската империя, съществувала между 224 – 651 г. от н.е. и един от най-запазените обекти от това време.
репостта е квадратна и площта ѝ надвишава 20 000 m². Стените са високи над 10 m, а няколко кули се извисяват над тях. Входът е само един. Част от жилищата са в автентичния си вид, а други са реставрирани. Домовете на по-богатите аристократи се отличават с площта и структурата си. На територията на крепостта има и запазени обществени здания – складове, религиозни храмове и др. Разходката из крепостта, в която бяхме единствените посетители, създаваше особено усещане за отминал кипящ живот между стените.
Но целта ни бе Бам и потеглихме към него по пътя за Захедан, като температурата на въздуха все повече се повишаваше. От желание да не пропусна да снимам някоя интересна форма на релефа периодично отварях прозореца и колата се изпълваше с прах и горещ въздух. Край пътя видяхме нещо като паркинг за стари коли и нашият гид сподели, че това са коли, конфискувани от държавата, тъй като собствениците им бил трафиканти на наркотици, и въобще пътят, по който сме се движили, бил главният, по който тези вещества преминавали през страната и продължавали за Турция, Европа и на север към Кавказ и Русия. Наближавахме района на границите с Афганистан и Пакистан, където се върти каква ли не търговия.

В миналото край този важен път между Керман и Бам е имало множество места за отдих, които сега са изоставени
Типични ландшафти по пътя към Бам

По пътя се редуват интересни форми на релефа
Температурата в колата преди влизането в Цитаделата на Бам

На влизане в града се виждаха големи насаждения от палми. Именно тук се отглеждат най-едрите и вкусни фурми на Иран. Напояват се изкуствено, а грижата за дърветата дава отлични добиви и печалби. У нас на пазарите могат да се купят кутии с тези фурми и след като се прибрахме редовно купуваме от тях – не само за да се върнем в спомените си за този необикновен град, но и защото действително са с неповторим вкус и сладост.

Насажденията с финикова палма носят на района големи доходи от производството на фурми, известни като Сладостта на Бам
Край пътя се продават сушени смокини, стафиди, фурми, лешници и др. В пластмасови шишета се продават настойки и  извлеци от различни билки за лекуване на болести ​​​​​​

Над стария глинен град се издига цитаделата Арг-е Бам, която е дала името и на цялото селище наоколо. Според някои източници тя е най-голямата глинена сграда в света, но според други това е голямата джамия в Джене, Мали, където щяхме да бъдем само след няколко месеца. Там щяхме да узнаем, че именно тя е най-голямата кирпичена постройка в света. Разбира се, в туризма е много важно е да се казва, че нещо е най-, най-...но така поне бяхме сигурни, че сме били в двете най-големи глинени сгради в света, все едно коя е първенецът. Площта на цитаделата надвишава 180 хил. m2. А стените ѝ са с дължина 1850 m.
Построяването на цитаделата и развитието на селището край нея се свързва с функционирането на Пътя на коприната по време на Ахеменидския период от VI – IV в. пр. н. е.
Имахме свободата да се разходим и сами из стария град, като ни предупредиха да не заставаме близо до стени поради опасност от срутване. Въпреки високата температура от 42°C, въоръжени с по няколко бутилки вода и фотоапарати, изживяхме своето приключение, обикаляйки из този древен глинен град.
След земетресението правителството реагира веднага, като започва да строи съвременни жилища на оцелелите жители и обявява, че планира възстановяването на цитаделата – нещо, което е изключително трудно, като се има предвид материалът, от който е направена. Когато бяхме там, се провеждаха възстановителни работи от група френски археолози и инженери. Те ни разказаха какво предстои и колко много работа трябва да се свърши още, за да се укрепи и запази този неповторим по същността и историята си обект. Това личеше и от представената снимка на плакат, разлепен на няколко места в района.

Бам преди и след трагедията от 2003 г. 
Руините в стария Бам трудно се възстановяват

Старата цитадела на Бам след реставрацията – 2015 г. ​​​​​​

Градът е разположен на 1060 m н.в., а предпоставка за развитието му именно тук е наличието на система от подземни канали за доставка на води и възможност за развитие на поливно земеделие. Той представлява голям оазис, разположен на важни търговски пътища. Тук годишните валежи достигат едва 30 - 40 mm. Особено неблагоприятни са и пясъчните бури. Например през 2007 г. тук внезапно се появява такава със скорост над 130 km/h, взема няколко човешки жертви, поврежда коли и нанася и други материални щети.

Новият град е построен веднага след земетресението и е със съвременен вид, контрастиращ на малкото останали сгради от предишното селище
Из цял Иран могат да се видят изоставени древни керпости и селища – рай за археолозите

Преминаваме покрай стройни редици от красиво подредени къщи. Това е новият Бам. Старият си е отишъл по време на едно от най-силните земетресения в тази част на света. На 26 декември 2003 г. под руините на стария град остават погребани над 26 000 души, а здрави сгради почти не е останали. Съвременният град Бам е с население около 130 хил. д., като след земетресението тук се полагат усилия да се създаде добра инфраструктура и да се открият нови работни места, което е довело и до увеличаване на населението му. През града преминава Трансиранската железопътна линия.
В крепостта има няколко мавзолея от XII в., 38 наблюдателни кули и голяма джамия. Както в много градове на Иран, и тук има уникално съоръжение за съхраняване на лед. Тази наистина удивителна крепост е била в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, но през 2013 г. по различни съображения за съжаление е изключена.
По обратния ни път към Керман спирахме да заредим с вода и да си купим вкусни фурми, смокини и цитруси. Тази пустинна земя е била облагородена от хората и продължава да им служи и да бъде гостоприемна за преминаващите пътници, както го е правила от времето на Пътя на коприната.

Автор: Проф. Румен Пенин

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Музиканти от Доленския район в Словения

ггф