Керман и Бам – археологически богатства от Древна Персия

Иран е географска мечта за всеки пътешественик. Страната е наследник на Древна Персия и колкото и да си чел и слушал за нея откритията следват едно след друго. До нея чужденецът може само да се докосне, а за да я разбере вероятно са нужни десетилетия. Организирахме това пътешествие само за нас давамата с Нори, защото искахме за месец да видим колкото се може повече. Маршрутът ни бе необикновен, защото географските му измерения учудиха хората от фирмата в Шираз, които организираха пътуването ни, както и служителите на иранското посолство у нас. Заминаването ни бе под въпрос до последния момент, но за щастие ден преди да тръгнем получихме визите си от посолството в София. По средата на пътешествието ни предстоеше да посетим район от Южен Иран с полупустинна природа, граничещ на изток с пустинята Деще Лут, а на юг и запад с веригите на планинската система Кухруд. Летяхме от Мешхед до Керман. Нашият гид Амед, азер по произход, ни очакваше на летището, и заедно пропътувахме с кола няколко хиляди километра из този огромен географски свят, наречен Иран.

Навсякъде по време на това пътуване чувствахме спокойствие и сигурност, а хората бяха изключително дружелюбни. В сила бе изолация на страната от международната общност и туристите бяха рядкост, дори се случваше в голям хотел да бъдем единствените гости. Но това не пречеше да ни предоставят всичко, от което имахме нужда.
Потопихме се в този свят във вътрешността на страната и видяното и преживяното остави завинаги следи в паметта ни.
Керман е най-важният град в Югоизточен Иран. Основаването му се свърза с Ардашир I, основател на Сасанидската империя, през III век от н.е. Градът е бил столица на няколко ирански династии поради важното си географско положение.

През 642 г. градът е завладян от арабите мюсюлмани. Преди това тук е процъфтявала религията на зороастрийците. През 725 г. градът е вече мюсюлмански. Още в тези времена градът се прославил с производството на текстилни изделия. От тук преминавали важни търговски пътища и градът постепенно увеличавал населението си. Името Керман е от Х в.

Италианският пътешественик Марко Поло посещава Керман през 1271 г., когато градът се е превърнал в много важен търговски център, свързващ Персийския залив с Хорасан (източната част на страната, чието име означава “откъдето идва Слънцето”) и Централна Азия. По-късно градът неколкократно е бил опустошаван от различни нашественици.

Градът процъфтява по време на персийската династия на Сефевидите (между 1501 и 1722 г.). В тези времена прочутите кермански килими достигат до дворовете на западноевропейските владетели. По-късно градът е нападан и разрушаван няколко пъти, а настоящия си вид придобива през XIX в.

Градът е обграден от планини от юг (Сахеб Ал Заман), а на север и изток е голямата иранска пустиня Деще Лут – едно от най-горещите и сухи места на планетата. По данни на спътниковия мониторинг на температурите на земната повърхност тук през 2005 г. е измерен температурен максимум от +70,7^оС.
Лятото е горещо, а зимата в Керман е студена. Средната годишна температура е 17,7°C, но валежите са ниски, едва 148 mm.
Средната надморска височина на града е около 1755 m.
Икономиката на Керман е свързана с традиционното производство на килими, с които градът е прочут в цял свят. Известен е и с памучните си изделия. Тук е много добре развита добивната промишленост – огромната медна мина Саршашмех се счита за втора по големина след мината Чукикамата в Чили.

 

От земеделието най-характерно е производството на шамфъстък. Районът на Керман е най-големият производител на тази култура в света. От тях се произвеждат вкусни сладки и други изделия, изнасяни в много страни по света. През Керман преминава Трансиранската железопътна линия, свързваща западните части на страната и Техеран със Захедан на изток до пакистанската граница.

Населението на града нараства бързо и от 55 хил. души през 1906 г., в наши дни достига около 800 хил. д.
Пътят ни продължи сред голи хълмове и температура над 37^оС, а в далечината се виждаха трепкащите през маранята била на планинските вериги Кухруд.
Предварително бях заложил в маршрута ни поредния удивителен обект - града-крепост от глина Раен (Arg-e Rāyen), съхранил като по чудо голяма част от постройките си. В него са живеели хора до началото на ХХ в.

Разположен е в подножието на вулканската планина Хезар, част от средноиранските планини Кухруд. Предполага се, че крепостта е била издигната по времето на Сасанидската империя, съществувала между 224 – 651 г. от н.е. и един от най-запазените обекти от това време.
репостта е квадратна и площта ѝ надвишава 20 000 m². Стените са високи над 10 m, а няколко кули се извисяват над тях. Входът е само един. Част от жилищата са в автентичния си вид, а други са реставрирани. Домовете на по-богатите аристократи се отличават с площта и структурата си. На територията на крепостта има и запазени обществени здания – складове, религиозни храмове и др. Разходката из крепостта, в която бяхме единствените посетители, създаваше особено усещане за отминал кипящ живот между стените.
Но целта ни бе Бам и потеглихме към него по пътя за Захедан, като температурата на въздуха все повече се повишаваше. От желание да не пропусна да снимам някоя интересна форма на релефа периодично отварях прозореца и колата се изпълваше с прах и горещ въздух. Край пътя видяхме нещо като паркинг за стари коли и нашият гид сподели, че това са коли, конфискувани от държавата, тъй като собствениците им бил трафиканти на наркотици, и въобще пътят, по който сме се движили, бил главният, по който тези вещества преминавали през страната и продължавали за Турция, Европа и на север към Кавказ и Русия. Наближавахме района на границите с Афганистан и Пакистан, където се върти каква ли не търговия.

На влизане в града се виждаха големи насаждения от палми. Именно тук се отглеждат най-едрите и вкусни фурми на Иран. Напояват се изкуствено, а грижата за дърветата дава отлични добиви и печалби. У нас на пазарите могат да се купят кутии с тези фурми и след като се прибрахме редовно купуваме от тях – не само за да се върнем в спомените си за този необикновен град, но и защото действително са с неповторим вкус и сладост.

Над стария глинен град се издига цитаделата Арг-е Бам, която е дала името и на цялото селище наоколо. Според някои източници тя е най-голямата глинена сграда в света, но според други това е голямата джамия в Джене, Мали, където щяхме да бъдем само след няколко месеца. Там щяхме да узнаем, че именно тя е най-голямата кирпичена постройка в света. Разбира се, в туризма е много важно е да се казва, че нещо е най-, най-...но така поне бяхме сигурни, че сме били в двете най-големи глинени сгради в света, все едно коя е първенецът. Площта на цитаделата надвишава 180 хил. m². А стените ѝ са с дължина 1850 m.
Построяването на цитаделата и развитието на селището край нея се свързва с функционирането на Пътя на коприната по време на Ахеменидския период от VI – IV в. пр. н. е.
Имахме свободата да се разходим и сами из стария град, като ни предупредиха да не заставаме близо до стени поради опасност от срутване. Въпреки високата температура от 42°C, въоръжени с по няколко бутилки вода и фотоапарати, изживяхме своето приключение, обикаляйки из този древен глинен град.
След земетресението правителството реагира веднага, като започва да строи съвременни жилища на оцелелите жители и обявява, че планира възстановяването на цитаделата – нещо, което е изключително трудно, като се има предвид материалът, от който е направена. Когато бяхме там, се провеждаха възстановителни работи от група френски археолози и инженери. Те ни разказаха какво предстои и колко много работа трябва да се свърши още, за да се укрепи и запази този неповторим по същността и историята си обект. Това личеше и от представената снимка на плакат, разлепен на няколко места в района.

Градът е разположен на 1060 m н.в., а предпоставка за развитието му именно тук е наличието на система от подземни канали за доставка на води и възможност за развитие на поливно земеделие. Той представлява голям оазис, разположен на важни търговски пътища. Тук годишните валежи достигат едва 30 - 40 mm. Особено неблагоприятни са и пясъчните бури. Например през 2007 г. тук внезапно се появява такава със скорост над 130 km/h, взема няколко човешки жертви, поврежда коли и нанася и други материални щети.

Преминаваме покрай стройни редици от красиво подредени къщи. Това е новият Бам. Старият си е отишъл по време на едно от най-силните земетресения в тази част на света. На 26 декември 2003 г. под руините на стария град остават погребани над 26 000 души, а здрави сгради почти не е останали. Съвременният град Бам е с население около 130 хил. д., като след земетресението тук се полагат усилия да се създаде добра инфраструктура и да се открият нови работни места, което е довело и до увеличаване на населението му. През града преминава Трансиранската железопътна линия.
В крепостта има няколко мавзолея от XII в., 38 наблюдателни кули и голяма джамия. Както в много градове на Иран, и тук има уникално съоръжение за съхраняване на лед. Тази наистина удивителна крепост е била в Списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, но през 2013 г. по различни съображения за съжаление е изключена.
По обратния ни път към Керман спирахме да заредим с вода и да си купим вкусни фурми, смокини и цитруси. Тази пустинна земя е била облагородена от хората и продължава да им служи и да бъде гостоприемна за преминаващите пътници, както го е правила от времето на Пътя на коприната.

Автор: Проф. Румен Пенин