Ел Фаюм – чудеса от най-големия оазис на Египет (Част първа)

На географските карти Ел Фаюм е добре обособен зелен ареал - оазис, разположен отляво в долното течение на река Нил и на 150 km югозападно от столицата Кайро. Площта му достига до 1700 km², като от тях над 1000 km² са превърнати в земеделски територии.

Разположение на оазиса депресия Ел Фаюм, тъмното петно отляво на течението на р. Нил (Сн. https://www.flickr.com)
Карта на оазиса Ел Фаюм (Сн. https://ru.wikipedia.org)

Оазисът е ограден от Либийската пустиня и е депресия, разположена на -45 m (в някои източници -43 m) под морското равнище. Съществуването си дължи, както на подпочвените води, така и на връзката му с р. Нил посредством канала Юсуф, изкуствено прокопан по един малък приток на голямата река по времето на фараона Аменемхет III около 1850 г. пр.н.е. Дължината му е около 320 km, разделя се на 12 ръкава и водите му достигат до западната част на Фаюм - ез. Карун (Меридово езеро, наричано понякога и море). То е най-ниската част от депресията. 

Каналът Юсуф (Сн. https://en.wikipedia.org )
Съвременното езеро Карун – Меридово море
(Сн. https://en.wikipedia.org )

Езерото Карун е съвременният наследник на съществувалото в древността голямо езеро с площ, достигаща до 1700 km² (ез. Моерис). През вековете то постепенно намалява площта и обема си поради различни причини – силна инфилтрация, геоложки пропадания под езерото, затопляне на климата, увеличено изпарение и др. В наши дни площта му е около 230 km². Има сведения, че по време на древното египетско царство то е било сладководно, но се използвало твърде интензивно за напояване. Построяването на канала Юсуф довело до него вода от р. Нил и постепенно нивото му се стабилизирало и практически се превърнало в изкуствено езеро. 

Рибари на ез. Карун (Сн. https://nl.wikipedia.org/)
Изглед към част от оазиса Ел Фаюм (Сн. https://www.civitatis.com)

Историята на населението в оазиса е свързана с възникването и развитието на древната египетска цивилизация. Счита се, че Фаюм, основан преди около 4000 год. пр.н.е., е един от най-старите градове не само в Египет, но и в света.

През хилядолетията е имал различни наименования и е играл важна роля в административното управление, както на Древен Египет, така и в наши дни. Египтяните употребяват името Фаюм главно по отношение на града.

Хипотезите по отношение на произхода на името на селището са различни - съвременното име на града идва от коптското наименование payom, което означава езеро, но и море, и вероятно е свързано със съществуването на езерото Карун.

В Древен Египет градът е бил голям пазар и център с административни функции. По време на 12-ата династия фараоните са посещавали града, който носел по това време името Шедет (което означава море). Направените разкопки от видния британски археолог Уилям Питри разкриват наличието на храмове, сгради с различно предназначение, гробници. По-късно градът е известен под името Крокодилополис. За покровител на селището се считал бог Собек (Себек), изобразяван с глава на крокодил. Това се потвърждава от откритото изображение на бога в гробницата на фараон Аменемхет III в Хавара във Фаюм. На бреговете на езерото жителите отглеждали и боготворели хиляди крокодили. 

Изображение на бог Собек в оксфордски музей
(Сн. https://en.wikipedia.org)

С времето на този фараон се свързва създаването на огромен подземен лабиринт с няколко хиляди стаи, построил и голяма пирамида в Хавара. В източната страна на оазиса недалече от Нил е открит древен некропол от Средното египетско царство и пирамидата на Сенусерт II. 

Фасадата на храм, посветен на бога крокодил
(Сн. https://ru.wikipedia.org/)
Голямата пирамида в Хавара, построена от фараон
Аменемхет III, в близост до древния град Крокодилополис
(Сн. https://fayoumegypt.com)
Пирамидата на Сенусерт II (Сн. https://nl.wikipedia.org)

По-късно по време на римското владичество градът бил преименован на Арсиноя II – любимата сестра и съпруга на Птолемей II Филаделф (от династията на Птолемеите, Филаделф означава “обичащ сестра си”) и се превърнал в част от римската провинция Аркадия.

По-късно в оазиса се настаняват мамелюците и арабите, земите се усвояват стопански и се развива голяма селищна мрежа, която постепенно увеличава населението си. 

Картина на Ел Фаюм от френския художник Жан Леон Жером (1868–1870 г.). (Сн. https://en.wikipedia.org)

Днешното население на град Фаюм е около 500 хил. д. и се е оформил и разраснал около протичащия през него канал Юсуф. Над него са изградени няколко моста, свързващи частите на града. Известен е с големите си пазари, многобройните джамии, бани и др. Най-забележителна е джамията на султана на мамелюците Катбей. 

Изглед от площада с древен обелиск в съвременния Фаюм
(Сн. https://it.wikipedia.org/)

Един от символите на града са четирите големи водни колела, които подчертават, че градът и оазисът дължат живота си на водите на Нил, пристигащи по канала. 

Един от символите на град Фаюм – четирите водни колела (Сн. https://ru.wikipedia.org/)
Фасада на християнска църква във Фаюм
(Сн. https://commons.wikimedia.org)

Климатът в оазиса е горещ, ср. год. температура е 21°С, като най-горещи са юли и август с над 28°С ср. месечна температура, а “най-студени” с 11-12°С са януари и февруари. Рекордите за най-висока и най-ниска температура за Фаюм са 46°С (1965 г.) и +2°С (през 1966 г.).

С този видеоклип може да се разходите из Ел Фаюм:

Из улиците на Фаюм (Сн. https://www.flickr.com)
На пазар във Фаюм (Сн. https://www.flickr.com)
Грънчарството е древен занаят за хората от Ел Фаюм.
(Сн. https://www.flickr.com)

Земите във Ел Фаюм при напояване дават възможност за отглеждане на редица култури: царевица, памук, захарна тръстика, лен, слънчоглед, ориз, финикови палми, смокини, нар, лозя, маслини и др. Тук е мястото в Египет, където специално се отглеждат рози и се добиват розово масло.

Туризмът заема все по-важно място в икономиката на Ел Фаюм, тъй като предлага приятни и интересни срещи с историята, природата и хората на този униикален къс от древен и съвременен Египет.  

Напояваните в оазиса земеделски култури носят добри доходи на местното население. (Сн. https://www.ibisegypttours.com)
Поддържането на рибарници е една от старите стопански дейности на населението в Ел Фаюм. (Сн. https://www.flickr.com)
Местни хора на почивка под сянката на финиковите палми
(Сн. https://www.flickr.com)
За любителите на нестандартните спортни удоволствия има чудесни условия за спускане със сандборд по склоновете на пясъчните дюни.
(Сн. https://www.ootlah.comen Fayoum_main)

За оазиса Ел Фаюм са характерни различни растения и животни, приспособени към по-влажни или по-сухи условия на живот. Освен широко разпространената в оазисите финикова палма се срещат още калотропис от сем. Олеандрови (Apocynaceae), тръстика покрай каналите и езерата, няколко вида див босилек, редица сухоустойчиви и сололюбиви треви и храсти. 

На места в оазиса растителността е сололюбива и сухоустойчива. (Сн. https://commons.wikimedia.org)
Една от подправките, растяща из дворовете -
местен вид фаюмски босилек (Сн. https://www.scielo.br/j/)

От животинските видове се срещат северноафрикански чакал, пустинна лисица фенек, лисица на Рюпел, египетска мангуста, африканска дива котка, газела доракс. Само в района на езерото Карун са установени 18 вида бозайници, 21 вида влечуги, 117 вида птици и 52 вида риби. 

Египетска мангуста, наричана още ихневмон (Herpestes ichneumon) (https://en.wikipedia.org/)
Газелата доракс има неголяма популация в района на оазиса и е защитена от закона. (Сн. https://commons.wikimedia.org)
Зелен пчелояд (Merops superciliosus)  
(Сн. https://commons.wikimedia.org)
Вид сива сврачка (Lanius excubitor elegans)
(Сн. https://commons.m.wikimedia.org/)

Сред природните чудеса на оазиса Фаюм е вкаменената гора (в района Гебел Катрани), останала отпреди около 35 млн. г., когато природните условия в тази част на Африка били коренно различни.

Районът на вкаменената гора в Ел Фаюм (https://www.marsaalamtours.org)

Откритите останки са в район от няколко квадратни километра. Откритието на този забележителен палеогеографски обект, предизвикал интереса на световната научна общност. Проведени са редица експедиции за изследване на намерените фосилизирани останки от древната природа. Под вкаменените дърветата са открити и останки от животински видове.

На този видеоклип можете да разгледате част от вкаменената гора в Гебел Катрани:

Във втората част ще видите и научите за други природни и културни чудеса на най-големия египетски оазис – Ел Фаюм. 

Румен Пенин

Проф. Румен Пенин е автор на книгата „Природна география на континентите“. Не пропускайте възможността да си я поръчате онлайн от нашия сайт.

Използвани източници:

https://en.wikipedia.org/wiki/Faiyum_Oasis

https://www.realfayoum.com/the-petrified-forest-of-fayoum/

https://en.wikipedia.org/wiki/Bahr_Yussef

https://rsis.ramsar.org/ris/2040

https://en.wikipedia.org/wiki/Faiyum_Governorate

https://web.archive.org/web/20051126010000/http://www.casa.uc  l.ac.uk/digital_egypt/hawara/ 

Публикувано от Prof.Rumen.Penin

Проф. Румен Пенин е географ и пътешественик, ръководител на катедра „Ландшафтознание и опазване на природната среда“ в Геолого-географския факултет на Софийския университет в периода 2006 – 2014 г., доктор от Московския държавен университет. Главен редактор е на електронното списание „Географ“. Автор е на книги, учебници, ръководства, монографии, научни статии, както и на фотографските изложби „Географията като приключение, географията като пътешествие“ и „Географията – пътешествие и приключение“, представени в над 100 селища на България. Изнася поредица от лекции, свързани със своите пътешествия, както и с географското образование и обучение в десетки селища в страната. Той е инициатор и председател на организационния комитет на Българския географски фестивал.

Сподели

Снимка на деня

Залез над село Медвен

ггф