Една дама срещу планината: Супермаратон Витоша 100

Истинската треска започна още в петък. Смазване, настройка и кратък инструктаж за устройството на велосипеда, приготвяне на багажа (изотонични напитки, резервна гума и инструменти – за какво ли са ми……

Предстартовата треска е много странно усещане -  радост, страх, увереност, сила и съмнение…..в едно. Тя е нещото, което всъщност те мобилизира и ти дава сили да надскочиш умствените си граници. В събота сутринта в 5 часа звънна часовника. Станах, закусих стабилно с макарони за енергия, облекчих се стабилно, метнахме колелата на колата и се запътихме към старта. Бях много приятно изненадана, когато видях на старта над 1000 човека, готови да се впуснат в 100 километра предизвикателство. Събота сутринта 6:00 – Започна се ...Стартът бе даден. А ние тръгнахме срещу него, защото бяхме закъснели с две минути. Добре, че не съм суеверна. Тръгнах разсмяна, смях се почти до Тихия кът. Бях сама, още на старта се разделихме с Марин – всеки пое със собственото си темпо и мотивация. Бях концентрирана и много разумна по време на цялото си каране. Когато реша да правя нещо, обичам да съм подготвена, добре подготвена, да съм стъпила на земята и да имам план за действие. В случая той беше правилно разпределение на силите – физически и психически. Целта ми беше базирана на олимпийския принцип – да завърша….по възможност цяла и с всички крайници по мен :)

Нямаше нито момент от всички тези часове, в които да мине през ума ми да се откажа. Не почувствах умора дори на най-стръмните качвания. Те бяха сериозен тест за физическата ми подготовка. Спусканията бяха истинската награда - екстремното усещане и адреналин.

Трасето беше много яко и разнообразно, гледките – невероятни – поляни, цветя, язовири, аромат на билки. Локвите също не бяха за подценяване – до метър дълбоки, лепкавата кал напомняше на Поморие. Организацията беше отлична. Много ме мотивираха надъханите участници. Възнаграждението и удовлетворението след финалната права – ОГРОМНИ. Аз и моя любим сиво зелен приятел Скоти успяхме да завършим безаварийно. Заслужено се възнаградихме за което.  

Догодина пак ...без грам колебание!

Соня Мурджева

Публикувано от geolub

Сподели

Снимка на деня

Изглед към старинния град Куенка, Испания