Една дама срещу планината: Супермаратон Витоша 100

Истинската треска започна още в петък. Смазване, настройка и кратък инструктаж за устройството на велосипеда, приготвяне на багажа (изотонични напитки, резервна гума и инструменти – за какво ли са ми……

Предстартовата треска е много странно усещане -  радост, страх, увереност, сила и съмнение…..в едно. Тя е нещото, което всъщност те мобилизира и ти дава сили да надскочиш умствените си граници. В събота сутринта в 5 часа звънна часовника. Станах, закусих стабилно с макарони за енергия, облекчих се стабилно, метнахме колелата на колата и се запътихме към старта. Бях много приятно изненадана, когато видях на старта над 1000 човека, готови да се впуснат в 100 километра предизвикателство. Събота сутринта 6:00 – Започна се ...Стартът бе даден. А ние тръгнахме срещу него, защото бяхме закъснели с две минути. Добре, че не съм суеверна. Тръгнах разсмяна, смях се почти до Тихия кът. Бях сама, още на старта се разделихме с Марин – всеки пое със собственото си темпо и мотивация. Бях концентрирана и много разумна по време на цялото си каране. Когато реша да правя нещо, обичам да съм подготвена, добре подготвена, да съм стъпила на земята и да имам план за действие. В случая той беше правилно разпределение на силите – физически и психически. Целта ми беше базирана на олимпийския принцип – да завърша….по възможност цяла и с всички крайници по мен :)

Нямаше нито момент от всички тези часове, в които да мине през ума ми да се откажа. Не почувствах умора дори на най-стръмните качвания. Те бяха сериозен тест за физическата ми подготовка. Спусканията бяха истинската награда - екстремното усещане и адреналин.

Трасето беше много яко и разнообразно, гледките – невероятни – поляни, цветя, язовири, аромат на билки. Локвите също не бяха за подценяване – до метър дълбоки, лепкавата кал напомняше на Поморие. Организацията беше отлична. Много ме мотивираха надъханите участници. Възнаграждението и удовлетворението след финалната права – ОГРОМНИ. Аз и моя любим сиво зелен приятел Скоти успяхме да завършим безаварийно. Заслужено се възнаградихме за което.  

Догодина пак ...без грам колебание!

Соня Мурджева