8 юни 1924 г. ли е датата, на която на Еверест за пръв път стъпва човек?

След прословутия декември на 1911 г., когато експедицията на Амундсен достига до Южния полюс, сякаш изглежда, че ерата на Великите географски открития е приключила. Точно тогава обаче всички погледи се насочват към Азия, където остава едно място, обвито в мъгли и загадки. Еверест, Джомолунгма, Сагарматха… Известен още като „Покривът на света“, „Богинята майка на Земята“, или „Третият полюс“, върхът все още не е бил изкачен. Към този момент на историята това място изглежда недостъпно за човешката същност. Въпросът тогава не е бил дали някой физически би издържал на жестокия път към връхната му кота, а дали въобще има човек, който да се събере психически и да приеме предизвикателство, наречено Еверест. Един същински праг на въображението, човешките мечти и възможности.

 

Еверест носи името на полковник Джордж Еверест, който в период от средата на XIX в. е директор на Индийската топографска служба. Първоначално бива кръстен „връх Б“, тъй като по онова време Кангчендзьонга е смятан за най-високият връх в света. Впоследствие обаче се правят първите точни измервания на осемхилядните върхове, а през 1865 г. Кралското географско дружество кръщава първенецът в чест на Джордж Еверест, поради огромните заслуги на изследователя в областта на картографията в Британска Индия. 

Върхът става изключително популярен в края на XIX в., а актуалността му се повишава след успешното достигане на двата географски полюса (1909 и 1911). Следващата стъпка в опознаването на света е изкачването на Еверест - последното предизвикателство за човека на сушата на Земята. 

След дълга подготовка, множество изследвания, теренни проучвания и „сухи“ тренировки всичко изглежда решено – британците първи ще опитат своя късмет. Като пионери в съвременното опознаване на Хималаите и откриването на най-високия връх, както и широкото влияние на Британската империя над Непал в този период, изглежда логично именно те да разполагат с най-добрата възможност за действия. Британският интерес към Еверест започва още след експедицията на Руал Амундсен, но избухва Първата световна война и плановете остават на заден план. 

Така се стига до 1921 г. когато се организира първата експедиция, чиято цел е да изпрати човек на „Покрива на света“. Именно там изгрява името на Джордж Хърбърт Лей-Мелъри. Роден през 1886 г., Мелъри е най-обещаващият кадър на британския алпинизъм към началото на 1920-те години. Млад, амбициозен и изключително талантлив, той предизвиква истинско възхищение в колегите му съвременници. Още от малък той се увлича по риска, а катеренето се превръща в негова слабост. Започва с ниски сгради и кули, след което още в юношеска възраст преминава някои от най-тежките алпийски маршрути в Англия. След тежката световна война, където Мелъри участва на Западния фронт, фокусът на алпиниста се насочва единствено към предстоящите експедиции в Хималаите. 

Мелъри бива назначен за водач на разузнавателните и щурмови групи в подножието на Еверест. По време на тази експедиция са изследвани ледниците около върха, а той и приятелят му Гай Булък дори достигат северното седло на Еверест, което е на надморска височина от близо 7000 m. Експедицията се приема за сравнително сполучлива, с оглед на факта, че върхът е бил добре изследван и са взети важни решения за бъдещи експедиции. При завръщането си Мелъри обаче не изглежда голям оптимист и заявява, че според него шансът на която и да е експедиция до Еверест да бъде успешна е 50 към 1. Обществото е объркано - ако самият Мелъри не може да достигне върха, то осъществимо ли е въобще изкачването на Еверест? До този момент никой никога не е достигал до 8000 m височина, освен трима французи, които през 1875 г. се издигат с балон. Те достигат малко над 8 km във вертикала, но при приземяването им се установява, че двама са мъртви, а третият е в безсъзнание. 

През 1922 г. се извършва втора експедиция, в която основна роля отново има Джордж Мелъри. Тогава той и още трима алпинисти достигат до 8230 m без да използват кислород. Това е абсолютен височинен рекорд и първото въобще преминаване на 8000 m по терен. В следващите дни обаче пада лавина и убива няколко шерпи, като по този начин се слага край на иначе обещаващата експедиция. 

1924 г. идва с нови очаквания. Експедицията този път е още по-добре организирана, а съставът ѝ изглежда повече от надежден. 12 души, сред които ветерани от предишните експедиции, самият Мелъри и новата изгряваща звезда на Андрю Ървин, който току що е навършил 22 години. Със своя атлетизъм и изобретателност, последният грабва вниманието на всички алпинисти в Англия и макар и без опит в Хималаите, неговото име попада в списъка. Групата заминава за Непал през пролетта. След дълго време из подножието на планината в началото на юни е взето решение за изграждане на щурмови лагери и полагането на основите на предстоящата атака. На 3 юни е изграден лагер на 8220 m, който се превръща в най-високият лагер в историята дотогава. На следващия ден алпинистите Нортън и Съмървел достигат до 8570 m, след което слизат благополучно. Тяхното изкачване е безкислородно, като следващият път, в който човек достига 8500 m без да използва кислороден апарат е чак през 1978 г. 

Върхът изглежда все по-близо, но сякаш кислородните бутилки са нужни. Така се стига до 8 юни 1924 г. (днес се навършват 100 години) когато от щурмовия лагер с кислород тръгва свръзката Мелъри и Ървин. Двамата са най-обещаващите таланти в алпинизма към този период. Едва няколко часа преди потеглянето им Мелъри пише своето последно писмо, което е адресирано към любимата му Рут. В него той отново споменава, че шансът им е 50 към 1 срещу тях, но ще направи всичко възможно тя да се гордее с него. 

В лагера под тях тогава се намира колегата им Ноуъл Оудъл, който твърди, че при разкъсване на облачността по пладне той забелязал двамата алпинисти над Второто стъпало (8680 m), което се намира в основата на върховата пирамида. Това е и последната следа от двамата алпинисти. Те изчезват безследно и никой не разбира какво се случва с тях. На следващия ден Оудъл се изкачва до щурмовия лагер и открива, че колегите му не са се връщали в палатката си. Той достига дори до 8500 m, но не намира следи от Мелъри и Ървин. 

След завръщането на останалите от експедицията започва и големият спор – изкачили ли са се Мелъри и Ървин до котата на Еверест. Според всички специалисти в областта на хималайския алпинизъм след Второто стъпало няма никакви технически участъци, които биха могли да попречат на двамата талантливи алпинисти. Реално погледнато именно Второто стъпало представлява последното предизвикателство по пътя към върха. Тогава напрежението е изключително голямо и по-късно Оудъл се разколебава дали всъщност не е бил видял алпинистите над Първото стъпало. Това поражда нови спорове и теории на конспирациите. Според някои, Мелъри и Ървин успяват да изкачат върха и загиват на слизане, според други пък момчетата не са имали никакъв шанс на подобна височина. Трети твърдят, че изкачването на Еверест е невъзможно със състоянието на съвременната екипировка и подготовката на алпинистите. 

29 години по-късно на Еверест стъпва човешки крак – нещо, което можем да потвърдим със сигурност. Едмънд Хилари и Тенсинг Норгей – две имена, които завинаги остават в историята. Те търсят следи от Мелъри и Ървин на връхната кота, но не откриват нищо. 

Любопитна е историята с търсенето на телата на двамата загинали алпинисти. През 1975 г. китайски алпинист намира труп на височина от близо 8200 m, като твърди, че е на „отдавна умрял англичанин“. По-късно той споделя своята история на негов колега, но още преди да е дал повече разяснения, самият той умира на следващия ден от лавина. Твърди се, че това било тялото на Ървин. През 80-те и 90-те пък се организират няколко експедиции с цел намирането на двете тела. През 1991 г. малко под Първото стъпало е открита кислородната бутилка на двамата алпинисти, което е установено с нейния номер от списъка с вещи на експедицията през 1924 г. Открит е и ледокопът на Мелъри. 

През 1999 г. на височина от 8150 m пък е намерено и тялото на Мелъри. То е отлично запазено и вързано около кръста със скъсано въже. Няма как да не се отбележи, че тялото е открито в близост до мястото, на което китайският алпинист намира и другия труп. По всичко личи, че Мелъри и Ървин са загинали на спускане. 

Откриването на тялото на Мелъри обаче води до възникването на нови въпроси. Очилата му са били сгънати в джоба му, което означава, че той е загинал през нощта. Според мнозина обаче той не би се забавил толкова със спускането си, ако преди това не е бил продължил изкачването си на още по-голяма височина. От Второто стъпало (където се предполага, че са били в 12:50 на обяд) до мястото, на което е открит трупа, алпинистите биха могли да слязат за едва няколко часа и по светло. Други пък се позовават на това, че в джобовете му се намират множество снимки и писма, но липсвала любимата снимка на жена му. Дъщерята на Мелъри твърди, че той никога не се разделял с тази снимка и така се пораждат споровете дали той не я е оставил на върха. 

Любопитен момент е, че в началото на века ентусиасти извършват експеримент, в който изкачват върха в същите метеорологични условия, по същото време на денонощието, с екипировка, която наподобява тази на Мелъри и Ървин. В крайна сметка те се справят успешно и сравнително бързо, след което слизат обратно. 

Стогодишните спорове относно това дали Мелъри и Ървин са успели да стигнат до Еверест няма да бъдат разрешени, дори и в бъдеще да се открие тялото на Ървин. За съжаление драмите относно това кой е бил първи на най-високия връх в света сякаш експлоатират величествените подвизи, както на Мелъри и Ървин, така и на Хилъри и Норгей. И двете свръзки осъществяват огромен успех за своето време, с което допринасят за опознаването на света. Нищо останало не може и не бива да засенчва усилията и героизма на алпинистите. 

При завръщането си на една от първите експедиции Джордж Мелъри е интервюиран от Ню Йорк Таймс, като бива попитан защо иска да изкачи Еверест. Тогава англичанинът отговаря просто с три думи, които днес са емблематични за алпинизма: „Защото го има…“