Учебни материали

Това е втората част на статията за термичното замърсяване. Преди седмица обяснихме какво точно е термичното замърсяване, като обърнахме внимание на температурата на водата в естествени условия, факторите, които влияят върху нея, и повишаването на температурата. Във втората част ще откриете информация за понижаването на температурата, за последиците върху живота и за примери на термично замърсяване в България.

Четивото може да бъде много полезно както за всички туристи и любители на планината, така и за планиране на по-дълги преходи, включително Ком-Емине.

Човек е толкова талантлив, че със своята стопанска дейност може да навреди по много начини на природата, без да успее да го осъзнае навреме. Една от основните негативни прояви е замърсяването на околната среда. В тази статия ще намерите информация за същността на топлинното замърсяване на речните води.

Това не са вулкани, които бълват лава. Това е геоложки феномен, който удивлява с чудатата си природа. В първата част от статията имахте възможността да научите повече за калните вулкани по света. В настоящата втора част ще ви разкажем за калните вулкани в България и начина им на образуване.

Нова обстойна енциклопедия, посветена на Русия и руската география бе издадена на български език. Фондация „Устойчиво развитие за България” – София и Международният университет „Содружество” – Москва, под научното ръководство на проф. Михаил Севрук, подготвиха за издаване на български език енциклопедията „Русия: Федерални окръзи и региони“, съобщиха от Фондация „Устойчиво развитие за България”.

Има и вулкани, които не хвърлят лава и не отправят огромни димящи кълба във въздуха. Те хвърлят кал в небето, а около тях се носи смрад. Това са калните вулкани. Те са наречени “вулкани”, защото наподобяват своите именити лавови събратя, но всъщност са напълно различен геоложки феномен, познат от дълбока древност в отделни региони на света. Кални вулкани има и в България, макар и не толкова известни. Те са поредното доказателство за разнообразието и богатството на българската природа.

Това не е битка от военната история на Европа. Няма човешки жертви, а само сгрешени имена. Това е битката между географкото образование и неточността на името на една западноевропейска държава. Битка, която едва ли ще има скорошен край, но за чиято справедлива кауза ние сме длъжни да пишем.

Думата “география” е символ на разнообразие, откривателство, местоположение. Независимо от контескта на използването й в съвремието, тя изначално се свързва с името на една от най-древните и интересни науки.