20 Март 22
hristokolev30
0
Като много други добри истории, и тази започна на маса. Или около нея. Или… е, няма значение. В средата на последния буквално и преносно суров зимен семестър в Германия около мен някак органично се сформира украинско съобщество, а между баницата и варениките се роди убеждението, че аз трябва на всяка цена да посетя Украйна в най-скоро бъдеще. Дали защото никога не ме свърта на едно място, дали заради бялото/червеното вино/ракията, но не оказах особена съпротива. Ето как, в средата на май, се оказах на новото берлинско летище Бранденбург, в очакване на полет за Лвов.