Пътешествия

С вековната си история, започваща от Древна Персия, лалето се превръща в любимо цвете на султаните в Османската империя. И до днес турците ревностно пазят тази традиция, защото именно от „Босфора” то се разпространява в Европа.

Палаван е един от големите острови на Филипините. Отдавна имах интерес да се запозная с природата и хората на тази островна страна и Палаван бе един от задължителните обекти, които исках да видя. През последните години той стана известен с природните си чудеса и възможностите за приключенски туризъм. Тук през цялата година средната дневна температура е над 25°С, а най-доброто време за посещение е от януари до април.

Географските пътища са ме водили към много интересни места по света и в България. Обикновено чета предварително и събирам каква ли не информация, за да се ориентирам в географията и историята на мястото, което ще посетя. Но е особено интересно, когато човек вижда и научава нови неща, за които не е чувал. Такова бе цялото ми пътешествие в Западна Африка – Сенегал, Мали и Буркина Фасо.

Невероятната природа на Танзания и разбира се малко представители на Homo sapiens.

Азорските острови са архипелаг от 9 вулканични острова, разположени в Атлантическия океан на приблизително 1500 km от континенталната част на Португалия (или на 2 часа път със самолет). Делят се на 3 групи острови – западни, централни и източни. Главният остров е Сао Мигел със съответно административният център на автономния регион – Понта Делгада. Наименованието на архипелага идва от португалската дума açor в б.пр. „ястреб“ , въпреки че не е обичайно да видите ястреби на островите. Настоящият фотопис ще Ви отведе на пътешествие на островите Пико, Файал и Сао Жорж (част от централната група острови).

С този пост едва ли ще зарадвам градинарите и любителите на цветята, тъй като няма да дам никакви съвети за отглеждането на тези красиви цветя. При мен те просто си растат, цъфтят и ни радват.

През есента на 2017 г. в рамките на образователна програма на университета в Кали (Universidad del Valle) посетих южноамериканската държава Колумбия заедно с моята колега и добра приятелка Велислава Симеонова. Освен възможността да изнеса няколко лекции пред местните студенти и преподаватели, престоят ми бе свързан с изключително впечатляващо за мен пътуване, което осъществихме с местни колеги. В рамките на няколко дни пътувахме из Пръстена на кафето (Eje Cafetero) – историко-географска и етнографска област, разположена между западните и централните планински вериги на величествените Анди.

Всички мечтаем за най-различни неща. Мечтите са безплатни, но за самото им реализиране понякога са нужни доста средства, а друг път те изискват добра подготовка, огромна воля и сериозни усилия.

Преди повече от година поредното ми пътешествие в Източна Азия ме доведе до Република Корея, наричана по-често Южна Корея, превърнала се в един от икономическите „азиатски тигри“. За седмицата, която прекарахме там, бях набелязал доста обекти за посещение - от забележителностите на столицата Сеул и околностите ѝ до северната граница с другата Корея, където е разположена известната Демилитаризирана зона (ДМЗ).

Толетум, Тулайтулах, Толедо... Имперският град! Мястокъдето са живели и са творили забележителни гении. Средновековният град, който е съчетал по забележителен начин култирате на исляма, юдаизма и християнството.

Представяме ви фотописа, заел I място в националния конкурс за фотописи „Моето географско приключение” (до 12. клас), част от Българския географски фестивал - Пазарджик 2017.

Представяме ви фотописа, заел I място в националния конкурс за фотописи „Моето географско приключение” (до 7. клас), част от Българския географски фестивал - Пазарджик 2017.

Представяме ви фотописа, заел II място в националния конкурс за фотописи „Моето географско приключение” (до 7. клас), част от Българския географски фестивал - Пазарджик 2017.

Беше последният ни ден в Кралство Тайланд - страна, която има с какво да те изненада. Вече бях свикнала с неособено чистата градска среда, но в никакъв случай не бях подготвена за композицията от аромати, лепкав асфалт и жега, които усетих там.

Когато чуя понятието вулканични острови си представям застинала лава и лунен пейзаж. И докато това са често срещани гледки на някои от Канарските острови, то Гран Канария предоставя едно по-различно преживяване. Живописни тесни пътища, които се катерят покрай малки, планински села, залесени терасовидни полета, гористи хълмове, дълбоки долове и каньони, в които се събира море от облаци. Това са едни от често срещаните гледки тук.