Годината беше 1986. Все пак имаше някакъв „проблясък“ на предстояща „перестройка“. Като всяко младо семейство, първата ни мечта беше да си купим собствен автомобил. С много спестявания и лишения. Навремето имаше афоризъм: „Който яде само марули - ще си купи „Жигули“. Не можехме да разчитаме на дотации от родители, защото и те бяха добре „ошушкани“от „процъфтяващия социализъм“. Да си купиш кола „на старо“ (сега се нарича „секънд хенд“) беше неизгодно, защото бяха по-скъпи от новите. А за нови се чакаше 10 години. Внасяш 1500 лв.