Сияйните нюанси на зимата

За около 2,5 млрд. души (само в Индия са над 1 млрд.!), обитаващи зоната на субекваториалния мусонен климат, зимата означава суша. Мнозина са виждали сърцераздирателни кадри от документални филми за живота в саваната, когато премрели от жажда животни скитат в търсене на локви с вода. Това е тъжната картина на зимата в субекваториалния (саванен) климатичен пояс, която е част от един хилядолетен планетарен цикъл на живота.

Огойският остров през зимата в езерото Байкал, снимка: Sergey Pesterev

Населението в тропичните климатични пояси и зоната на Екватора въобще си няма зима. Или е постоянно топло и влажно, или топло и сухо. „Тропическа жега“, както се казва. А за хората в субтропичния климат (като в Гърция и цялото Средиземноморие) зимата се изразява в дъжд и мъгли. Снегът е екзотична съставка, която се появява извънредно и рядко се задържа повече от няколко дни. Така е по правило, но разбира се, че има изключения. Ето например и през 2017 г., и през 2018 г. в северните части на пустинята Сахара заваля сняг. Отново. Природен феномен, който обикновено се случва средно веднъж на  2-3 десетилетия, се случи в две последователни зими. Но ако в следващите 28 години не завали сняг, статистиката пак ще бъде вярна.

В Национален парк „Таганай“, Челябинска област, снимка: Анатолий Козлов

Навярно успяхте да си припомните разположението на климатичните пояси по земното кълбо от Екватора към полюсите – екваториален, субекваториален, тропичен, субтропичен, умерен, субполярен и полярен. Именно заради тяхното наличие нашият свят е толкова разнообразен.

Езерото Ожогино, Република Саха, снимка: Виктор Габышев

По българските земи имаме 4 ясни сезона, обстоятелство, за което трябва да сме щастливи. Това ни предоставя динамичност в живота. Сезоните са един мащабен природен часовник, който ни показва как се движи времето, как всичко се променя и как едновременно с това остава същото. В интерес на истината малката територия на България има доста различия по отношение на климата и зимното време. Ето как има различния между най-южните и най-северните части (районът на Сандански и Петрич и Дунавската равнина), между високите планини и низините (Рила и Горнотракийската низина), между морското крайбрежие и вътрешните котловини (например Трънската). Дори всяка една река, езеро или язовир влияе върху времето на околните земи. Специфични зимни обстоялества имаме и в населените места. Във всяко по-голямо селище може да се наблюдават разлики в температурата през зимата – центровете на големите градове почти винаги са по-топли, но и по-мъгливи, същевременно там духа по-слаб вятър. За всичко това си има обяснение – гъстотата на застрояване причинява тези различния.

Изглед към езерото Торнетреск в Лапландия, снимка: Silverkey (Mickaël Delcey)

Но да се върнем на снежната зима и нейните прекрасни измерения. Снежно-ледените пейзажи определено впечатляват хората и неслучайно винаги социалните мрежи и медиите се изпълват с такива прелестни кадри през зимните месеци. Всеки иска да сподели частица от зимната приказка. В някои по-северни страни тази приказка става абсолютно фанстастична по време на т. нар. полярни нощи. В най-северните части на Земята, както и най-южните, по време на зимния сезон са обхванати от продължителни периоди на тъмнина. През деня е сумрачно едва няколко часа и въобще не се показват слънчевите лъчи. През лятото пък е обратно – настъпват белите нощи – периоди, в които Слънцето не залязва в продължение на поредица от денонощия.

Северни елени на о-в Шпицберген, Северен ледовит океан, снимка: Siri Uldal

Най-важният герой на зимната приказка в зимата на северните страни е Северното сияние – явление, което съчетава в себе си научни тайни, местни легенди и безкрайна доза удивление за всекиго, който го наблюдава, дори и на видео или на снимка. Проявлението на aurora borealis, както още е известно явлението, се дължи на взаимодействие между заредените частици (протони и електрони) на слънчевия вятър и магнитосферата (магнитната обвивка на Земята). Всичко това се случва на височина от около 100 km от земната повърхност и представлява грандиозен светлинен спектакъл. Това космическо зрелище е вдъхновявало викингите – древните жители на Скандинавия, за техните саги и вярвания.

Далеч на север често се наблюдава Северно сияние, снимка: Siri Uldal

В много редки случаи на магнитни аномалии сиянието може да се наблюдава и в по-южни части от земното кълбо. Така например през зимата 1954 г. жителите на Варна (ако трябва да бъдем исторически коректни - на тогавашния град Сталин) са наблюдавали явлението еднократно. Те са сметнали, че това са отблясъци на голям градски пожар. Възприятие, което несъмнено е предизвикало паника. Подобна тревожна ситуация са изживели и в американската столица Вашингтон, когато през зимата на 1941 г. Aurora е „затанцувала“ светлинния си танц над Белия дом. Мнозина са били убедени, че това е началото на немско въздушно нападение.

Северно сияние в Андерсьон, снимка: Limpanphoto

Казват, че за природата няма лошо време, а само хората могат да имат лошо настроение. Независимо в коя част на света, в кой сезон и при какви метеорологични условия, всеки може да открие своето северно сияние. И когато го откриете – без паника, то е само част от един безкраен кръговрат.

Автор: Димитър Желев